Сърбомани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Етнографска карта на Балканите от френския изследовател Гийом Лежан от 1861 година. Българите са отбелязани със светлозелен цвят. Етнографските граници на Българското землище са изнесени далеч на изток в сравнение с тези на създадената по-късно българска държава.

Сърбомани (на македонска литературна норма: Србомани) е термин, използван в България и Република Македония за обозначаване на онези жители на географските области Македония и Поморавието, които имат български етнически произход, но които са избрали сръбството за своя национална ориентация. Така терминът е синонимен на сърбеещи се. В Република Македония често, а понякога и в България, се използва и терминът сърбофили (на македонски книжовен език Србофили). В Сърбия за тези хора се използва терминът южни сърби или южносърбиянци.

Западни български земи[редактиране | редактиране на кода]

Сърбоманството се появява в т. нар. Западни български земи (Поморавието) в средата на 19 век и е плод на Великосръбската доктрина и усилена сръбска културна пропаганда. В крайна сметка, впоследствие надделява способността на институциите на националната държава успешно да моделират национална идентичност. Така в териториите от Българското землище, в които османската власт е премахната в резултат от настъплението след края на 1877 г. на сръбски войски и съгласно Берлинския конгрес от 1878 г., влизат в границите на Княжество Сърбия, в относително кратък период от време побеждава сръбската национална идентичност. В райони в днешна Западна България, които след края на 1877 г. посрещат сръбски войски, преживяват период на сръбска управа, но съгласно решенията на Берлинския конгрес са отстъпени на Княжество България, до средата на 80-те години на 19-ти век селското население продължава все още да храни просръбски симпатии и да е резервирано спрямо българските институции. Все пак българската победа в Сръбско-българската война и продължилата устойчиво дейност на българските държавни институции водят до утвърждаването там на пълноценно българско национално съзнание още през втората половина на 80-те години. Успешността на протеклия относително бързо период на изграждане на българско национално съзнание там се доказва от Западните покрайнини, които влизат в границите на Княжество (Царство) България от 1879 до 1918 г., но впоследствие стават част от Югославия. Устойчиво създадената българска национална идентичност през тези няколко десетилетия в тази част от днешна Източна Сърбия, се оказва съдбоносна и води до съществуването там и до днес на българско малцинство.

Македония[редактиране | редактиране на кода]

Йован Бабунски, един от най-известните сърбомански войводи в Македония

Сърбоманията се появява в Македония в края на 19-ти век и също е плод на Великосръбската доктрина и въоръжена пропаганда.[1] След разпадането на Османската империя в началото на 20-ти век, част от териториите населени от българския народ, попадат под контрола на Сърбия. Процесът на обособяване на македонските славяни от българския етнос е частично в резултат на асимилаторската политика на Кралство Югославия провеждана в т. нар. Вардарска бановина между двете световни войни. Местните български черкви и училища са затворени или превърнати в сръбски, а свещениците и учителите малтретирани и прогонени в България. Всякакви чувства или изява на българска национална принадлежност са преследвани жестко от властите. Все пак, според редица изследователи до 1945 година населението в региона е предимно с българско самосъзнание, като липсват масови прояви на македонска национална идентичност.[2][3][4][5][6][7][8] След Втората световна война и създаването на Народна република Македония, като федеративна част от Югославия започва популяризирането на идеите на македонизма, което води до изграждане на нов македонски етнос. Така в СФРЮ относително успешно се формира ново национално съзнание и се кодифицира нов език. Фактът, че за разлика от довоенна Югославия, ЮКП дава на местното население повече свобода, създава положителна нагласа сред широките маси. Така вече вместо южни сърби, регионалното етнографско име – македонци, се фаворизира като национално. Днес в България като сърбомани най-често са обозначавани хората в Република Македония, приемащи безусловно македонизма за своя национална доктрина. Това са онези представители на македонската нация, които отричат българските си корени, и чиято идентичност се изгражда на базата на силна българофобия и нескрита сърбофилия.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992.
  2. Between Past and Future: Civil-Military Relations in Post-Communist Balkan States by Biljana Vankovska, 2003, ISBN 1860646247, page 270.
  3. Yugoslavism: histories of a failed idea, 1918 – 1992, Автор Dejan Djokić, Издател C. Hurst & Co. Publishers, 2003, ISBN 1850656630, стр. 119.
  4. The struggle for Greece, 1941 – 1949, Автор Christopher Montague Woodhouse, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 2002, ISBN 1850654921, стр. 67
  5. Mediterranean politics, Volume 1, Author Richard Gillespie, Publisher Fairleigh Dickinson University Press, 1994, ISBN 0838636098, стр. 90.
  6. Who are the Macedonians? , Автор Hugh Poulton, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1850652384, стр. 101.
  7. Eastern Europe: politics, culture, and society since 1939, Автор Sabrina P. Ramet, Издател Indiana University Press, 1998, ISBN 0253212561, стр. 160.
  8. The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939 – 1949 Oxford historical monographs, Автор Dimitris Livanios, Издател Oxford University Press US, 2008 ISBN 0199237689, стр. 179.