Направо към съдържанието

Милойко Веселинович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милойко Веселинович
Милојко Веселиновић
сръбски дипломат

Роден
Починал
Карта на сръбското етническо землище от Милойко Веселинович

Милойко В. Веселинович (на сръбски: Милојко Веселиновић или Milojko Veselinović) e виден сръбски учен, професор, филолог историк, дипломат и публицист.

Веселинович е роден в 1850 година в алексинашкото село Ясене, Сърбия.[1] На 15 години майка му го отвежда в манастира „Свети Роман“, за да стане калугер. Когато е отворена реалната гимназия в Алексинац и учениците завършили основните училища в окръга, а също и манастирските ученици са записани в нея и сред тях и Милойко Веселинович. Шести клас на гимназията завършва в Белград, където се запознава с националния и просветен деец, сърбоманина от Македония, Коста Шуменкович и Милош Милоевич. Въодушенен от идеите им, заминава за Враня, който още е в Османската империя и става сръбски учител. След завръщането си в Белград се записва във Философския факултет на Великата школа, но учението му е прекъснато от Сръбско-турската война в 1876 г. Във войната командва Копаонишкия батальон, след това е в Доброволческата дружина на Милоевич в Рашка, а след това в Моравско-добричката дружина. Участва и във Сръбско-турската война (1877-1878).

Още като студент започва да публикува. В 1886 година основава вестника „Сръбство“ (Српство), в който пишат много значими автори от епохата. На 24 август/6 септември 1886 година е сред основателите на сръбското пропагандно дружество „Свети Сава“ в Белград,[2] като е член на главния комитет, а по-късно управител на дружествения пансион и Светосавското вечерно училище. Активен автор е в списанието на дружеството „Братство“.

Изпратен е на дипломатическа служба в Османската империя. Първоначално е служител в цариградското посолство. От 1897 до 1899 година е сръбски консул в Битоля и подпомага активно сръбската пропаганда в Македония.[3] Завършва дипломатическата си кариера като сръбски консул в Скопие в 1903 година.

Умира през февруари 1913 година в манастира „Свети Роман“ край Джунис, Сърбия.[1][4]

Милойко Веселинович е известен и с една карта, предназначена за Берлинския конгрес, според която цялото българско землище на запад от ятовата граница със София и Шоплука е сръбско.

Миливое Василевич битолски сръбски консул
(1897 – 1899)
Иван Иванич