Враня
Вижте пояснителната страница за други значения на Враня.
| Враня Врање/Vranje |
|
|---|---|
 |
|
 Сградата на общината |
|
 Враня
|
|
| Страна |  Сърбия |
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Враня |
| Надм. височина | 428 m |
| Население (2002) | 55 052 души |
| Пощенски код | 17500 |
| Телефонен код | 017 |
| Официален сайт | http://www.vranje.org.rs/ |
| Враня в Общомедия | |
Враня (на сръбски: Врање или Vranje) е град в Сърбия, разположен в южната част на страната. Градът е един от големите центрове на Поморавието. През 2003 година населението на града наброява 55 200 души, по-голяма част от които са се самоопределили за сърби.
Градът е административен център на община Враня и на Пчински окръг, включващ и размирната Прешевска долина и град Буяновац, район, населен предимно от етнически албанци. Враня се намира само на няколко километра от границата с Република Македония.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Областта е включена в пределите на Първата българска държава по времето на хан Пресиян.
Градът е споменат за първи път през 1093 година от Ана Комнина, дъщеря на на византийския император Алексий I Комнин. В книгата „Алексиада“, Ана Комнина разказва за превземането на града от сръбския войвода Вукан, но не след дълго византийците си възвръщат Враня. [1]
.JPG)
След въстановяване на българската държавност, по времето на цар Калоян, града и околността влизат във Втората българска държава. Сръбското проникване в града и околността е към края на 13 век. Интересна особеност е, че Враня за разлика от Ниш и Лесковац е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, българщината тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със Скопие. По време на австрийската окупация на Балканите 1688 – 1692 Враня управлява немско семейство Фон Лам.
Вранци и населението от областта участват активно в борбите за църковна и национална независимост. Градът и околността са включени в диоцеза на Българската екзархия, а по-сетне и в Санстефанска България. По силата на Берлинския договор, Сърбия с получаването на независимост, придобива Враня с околността ѝ.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) от 4 октомври 1915 градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 11 500 души.[2] След войната с възстановяване на статуквото и по силата на Ньойския договор, към Вранско е придадено и Босилеградско.
Градът и околността са част от царство България по време на Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1944). [3]
.JPG)
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Враня
Бакия Бакич (1923-1989), сръбски музикант- Борислав Станкович (1876 - 1927), сръбски писател
- Вера Ценич (1930-), сръбска писателка
- Джордже Тасич (1892-1943), юрист, декан на Юридическия факултет в Белград
- Живан Кнежевич (1906 - 1987), югославски и американски военен
Иван Велков (1930 - 2008), художник от Република Македония
Иван Попов (1840 - 1915), български просветен деец- Йован Хадживсилевич (1866-1946), сръбски историк и етнограф
- Милан Влаинац (1877-1964), сръбски учен агроном, член на сръбската делегация на Мирната конференция в Париж 1919
- Юстин Попович (1894-1979), архимандрит, философ, православен богослов
Душко Попович (1913-1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Починали във Враня
- Йордан Миялков (1932 - 1991), политик от Република Македония
- Панайот Гиновски (1842 - 1886), български зограф и фолклорист
Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ http://www.fordham.edu/halsall/basis/annacomnena-alexiad00.html
- ↑ Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29
- ↑ Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942.
