Враня
Вижте пояснителната страница за други значения на Враня.
|
Враня Врање/Vranje |
|
|---|---|
  |
|
 Сградата на общината |
|
  Враня |
|
| Страна |
 Сърбия |
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Враня |
| Площ | 860 km² |
| Надм. височина | 428 m |
| Население | 55 052 души (2002) |
| Пощенски код | 17500 |
| Телефонен код | 017 |
| МПС код | VR |
| Официален сайт | www.vranje.org.rs |
| Враня в Общомедия | |
Враня (на сръбски: Врање или Vranje) е град в Южна Сърбия, административен център на Пчински окръг и Градска община Враня.
През 2003 година населението на града наброява 55 200 души, по-голяма част от които се самоопределят за сърби. Намира се само на няколко километра от границата със Северна Македония. Той е сред големите центрове на Поморавието.
История[редактиране | редактиране на кода]
.JPG)
.JPG)
Областта е включена в пределите на Първата българска държава по времето на хан Пресиян.
Градът е споменат за първи път през 1093 година от Ана Комнина, дъщеря на византийския император Алексий I Комнин. В книгата „Алексиада“, Ана Комнина разказва за превземането на града от сръбския войвода Вукан, но не след дълго византийците си възвръщат Враня.[1]
След възстановяване на българската държавност, по времето на цар Калоян, града и околността влизат във Втората българска държава. Сръбското проникване в града и околността е към края на 13 век. Интересна особеност е, че Враня за разлика от Ниш и Лесковац е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, българщината тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със Скопие. По време на австрийската окупация на Балканите (1688 – 1692) Враня се управлява от немското семейство Фон Лам.
Според етнографската карта от 1877 – 1878 г. на немския дипломат Карл Закс, жителите на Враня по това време са българи екзархисти.[2]
Вранци и населението от областта участват активно в борбите за църковна и национална независимост. Градът и околността са включени в диоцеза на Българската екзархия, а по-сетне и в Санстефанска България. По силата на Берлинския договор, Сърбия с получаването на независимост, придобива Враня с околността.
По време на Първата световна война от 4 октомври 1915 до 1918 г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 11 500 души.[3] Край града са погребани 273 български войници и офицери от Първата световна война.[4] След войната с възстановяване на статуквото и по силата на Ньойския договор към Вранско е придадено Босилеградско.
Градът и околността са част от Царство България по време на Втората световна война (1941 – 1944).[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Враня
Бакия Бакич (1923 – 1989), сръбски музикант- Борислав Станкович (1876 – 1927), сръбски писател
- Вера Ценич (1930-), сръбска писателка
- Джордже Тасич (1892 – 1943), юрист, декан на Юридическия факултет в Белград
Душко Попович (1913 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ- Живан Кнежевич (1906 – 1987), югославски и американски военен
Иван Велков (1930 – 2008), художник от Северна Македония
Иван Попов (1840 – 1915), български просветен деец- Йован Хадживсилевич (1866 – 1946), сръбски историк и етнограф
- Милан Влаинац (1877 – 1964), сръбски учен агроном, член на сръбската делегация на Мирната конференция в Париж 1919
- Михаил Попов (? – след 1915), български просветен деец
- Христо Петров, български опълченец, постъпил на 1 май 1877 година в 1 дружина, 2 рота, уволнен на 1 юли 1878 г.[6]
- Юстин Попович (1894 – 1979), архимандрит, философ, православен богослов
- Починали във Враня
- Йордан Миялков (1932 – 1991), политик от Северна Македония
- Панайот Гиновски (1842 – 1886), български зограф и фолклорист
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.fordham.edu
- ↑ commons.wikimedia.org
- ↑ Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к „Военни известия“, София, 1917, стр. 29
- ↑ Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
- ↑ Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942.
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 162.
