Долно Жабско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долно Жапско
— Село —
Relief map of Serbia.png
42.45° с. ш. 21.9° и. д.
Долно Жапско
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пчински
Община Враня
Надм. височина 521 m
Население (2011) 340 души
Пощенски код 17521
Телефонен код (+381) 17
МПС код VR

Долно Жапско или Долно Жабско[1][2] (на сръбски: Доње Жапско или Donje Žapsko) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира във Вранската котловина, от двете страни на Жабската река, като основната му част е на десния бряг. По своя план е пръснат тип селище. Отстои на 13,2 км южно от окръжния и общински център Враня, на 2 км западно от село Горно Жапско, на 1,6 км югоизточно от село Църни Луг и на север от село Миланово и на югоизток от село Ристовац.

История[редактиране | редактиране на кода]

Към 1903 г. селото е съставено от десет махали – Долна, Чичинска, Маринкова, Топалска, Вукадинска, Деяновска, Югинска, Джолинска, Рашинска и Стайна и има 65 къщи.[3]

По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг. [1]

В местността Старо селище, от дясната страна на Жабската река се намират останките от изчезналото село Райчиновац.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 340 жители[4].

Демографско развитие [1][4][5][редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр.12
  2. Пчињски Поменик, Споменик Срп. Краљ. Академије Наука, XXIX, 3. (Добавката от поменика, в която е споменато селото е от началото на XIX век или 20 – 30 г. по-рано.)
  3. а б Риста Николич 1903: Николић, Риста, Врањска Пчиња, Српски етнографски зборник, књ. V, Насеља српских земља, књ. II, Државна штампариjа, Београд, 1903, стр. 204 – 206
  4. а б Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати, Београд, 2011, стр.87
  5. Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима, Београд, 2004, стр.177
  6. Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима, Београд, 2003, стр.200 – 201