Пчински окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пчински окръг
Пчињски управни округ
Pcinja in Serbia (Kosovo independent).svg
Pcinja District bg.svg
Общи данни
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Исторически области Вранско Поморавие, Власина, Краище, Прешевска котловина, Пчиня
Площ 3 520 km²
Население 159 081* (2011)
* бойкот на преброяването от албанците) души
Гъстота на населението 45.1* души/km²
Общини 7
Град Враня, Босилеград, Буяновац,
Владичин хан, Прешево, Сурдулица,
Търговище
Градове 6
Села 357
Други данни
Часова зона UTC+1
Цетралноевропейско стандартно време (CET)
Телефонни кодове +381 (0)17
Пощенски код 17500 - Враня
17510 - Владичин хан
17520 - Буяновац
17523 - Прешево
17525 - Търговище
17530 - Сурдулица
17540 - Босилеград
Регистрационни кодове ВР (VR), СЦ (SC), БУ (BU)

Пчински окръг, или Вранско, (на сръбски: Пчињски округ или Pčinjski okrug) е разположен в най-южната част на Сърбия, между България, Република Македония и Косово. Административен център е град Враня.

Населението му е 227 690 души, а площта е 3 520 км²[1]. Физикогеографското разположение, и най-вече близостта на областта, я отнасят в историко-географски план повече към Македония, отколкото до Поморавието и Косово.

Административно деление[редактиране | edit source]

Пчински окръг е съставен от 7 общини:

История[редактиране | edit source]

Наименованието Вранско е дадено на областта край Българска Морава по името на града през средновековието. За първи път името се споменава през 1093 г., когато рашкият жупан Вукан, воювайки с византийците, стига до Скопие, Полог и до Вранско.

След разпадането на Душановото царство Вранско влиза във владенията на велбъждкия деспот Константин Драгаш.

С установяването на османска власт в региона Вранско влиза вече в Кюстендилския санджак.

През 19 век населението от областта се включва в борбата на българския народ за национална църква, и след проведено допитване, Вранско е включено към Българската екзархия.

След подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. по-голямата част от днешния Пчински окръг влиза в състава на Княжество България. Тогава цялата област е населена с българи. Според Берлинския договор от с.г. тази част от Пчинския край, подобно на Пиротския, е присъединена към Сърбия.

След Междусъюзническа война и южната част на Пчинския окръг е присъединена към Сърбия. След Първата световна война, според Ньойския договор, територията на община Босилеград също e прибавена към Сърбия. В периода май 1941 - август 1944 г. областта е част от Царство България.

Население[редактиране | edit source]

Според официалната сръбска статистика основното население на Пчинския окръг е съставено от сърби, албанци, цигани и българи. Българите са мнозинство в община Босилеград.

Етнически състав[редактиране | edit source]

Народност 1992 2002 2011
Сърби  ? 60.4 % 147 046 64.58 % 132 601 83.35 %
Албанци  ? 26.5 % 54 795 24.07 % 680 0.43 %
Цигани  ? 5.7 % 12 073 5.3 % 13 826 8.69 %
Българи  ? 4.4 % 8 491 3.73 % 7 287 4.58 %
Общо  ? 100 % 227 690 100 % 159 081 100 %

Икономика[редактиране | edit source]

Пчинският окръг има слаба икономика, която е основана върху минното дело, строителството, земеделието и лесовъдството, както и върху производството на цигари.

Култура[редактиране | edit source]

Първите културно-исторически паметници в Пчински окръг датират от XVI век, като известната турска обществена баня. Друг известен паметник в района е Домът на пашата, построен през 1765 година. Първото сръбско училище за региона е отворено през 1881 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Општине и региони у Републици Србији, 2012, стр.20