Враня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Враня (град))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Враня.

Враня
Врање/Vranje
Знаме
    
Герб
Сградата на общината
Сградата на общината
Relief map of Serbia.png
42.5542° с. ш. 21.8972° и. д.
Враня
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Враня
Площ 860 km²
Надм. височина 428 m
Население (2002) 55 052 души
Пощенски код 17500
Телефонен код 017
Официален сайт http://www.vranje.org.rs/
Враня в Общомедия
Марково кале край града
Сградата на музея (бившия конак)
Белият мост

Враня (на сръбски: Врање или Vranje) е град в Южна Сърбия, административен център на Пчински окръг и Градска община Враня.

През 2003 година населението на града наброява 55 200 души, по-голяма част от които се самоопределят за сърби. Намира се само на няколко километра от границата с Република Македония. Той е сред големите центрове на Поморавието.

История[редактиране | редактиране на кода]

Областта е включена в пределите на Първата българска държава по времето на хан Пресиян.

Градът е споменат за първи път през 1093 година от Ана Комнина, дъщеря на на византийския император Алексий I Комнин. В книгата „Алексиада“, Ана Комнина разказва за превземането на града от сръбския войвода Вукан, но не след дълго византийците си възвръщат Враня[1].

След възстановяване на българската държавност, по времето на цар Калоян, града и околността влизат във Втората българска държава. Сръбското проникване в града и околността е към края на 13 век. Интересна особеност е, че Враня за разлика от Ниш и Лесковац е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, българщината тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със Скопие. По време на австрийската окупация на Балканите (1688 – 1692) Враня се управлява от немското семейство Фон Лам.

Вранци и населението от областта участват активно в борбите за църковна и национална независимост. Градът и околността са включени в диоцеза на Българската екзархия, а по-сетне и в Санстефанска България. По силата на Берлинския договор, Сърбия с получаването на независимост, придобива Враня с околността.

По време на Първата световна война от 4 октомври 1915 до 1918 г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 11 500 души[2]. След войната с възстановяване на статуквото и по силата на Ньойския договор към Вранско е придадено Босилеградско.

Градът и околността са част от Царство България по време на Втората световна война (1941 – 1944)[3].

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Враня
Починали във Враня

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.fordham.edu/halsall/basis/annacomnena-alexiad00.html
  2. Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к „Военни известия“, София, 1917, стр. 29
  3. Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942.