Ниш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Сърбия. За селото в Русия вижте Ниш (Русия).

Ниш
Ниш / Niš
град
Знаме
      
Герб
Panorama Nisa.JPG
Reliefkarte Serbien.png
43.3192° с. ш. 21.8961° и. д.
Ниш
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Регион Централна Сърбия
Окръг Нишавски окръг
Община Град Ниш
Площ 597 km²
Надм. височина 192 m
Население 183 164 души (2011)
307 души/km²
Градски общини Медияна, Нишка баня, Палилула, Пантелей, Цървени кръст
Кмет Дарко Булатович (СПП)
Телефонен код 18000
МПС код NI
Часова зона CET (UTC+1; Лятно часово времеUTC+2)
Официален сайт ni.rs
Ниш в Общомедия

Ниш (на сръбски: Ниш или Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг. Според Републиканска статистическа служба на преброяването на населението през 2011 г. градът има 183 164 жители.[1] Разположен е на река Нишава. Градът заема кръстопътно положение като шосеен и железопътен възел на Балканския полуостров. През Ниш преминава стратегически важната магистрална артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа. От железопътния възел Ниш започва отклонение, което през Лесковац и Прешево стига до Солун в Гърция.

В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на България, от 14 век е включен в Сръбската държава, а по-късно – Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно – и център на една от епархиите на Българската екзархия.

През XIX век институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община.[2] Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия. Населението на града през 1842 г., според френският професор по славянска филология Киприян Роберт, е съставено предимно от сърби и българи. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век на населението на Ниш става предимно сръбско.

До 1878 г. Ниш е считан за български град от ред западни и сръбски учени, както и от османската власт. Икономистът Жером-Адолф Бланки, който е пратеник на френското правителство да проучи на място положението след Нишкото въстание, нарича Ниш столица на България. В първата излязла на сръбски специализирана история на българския народ[3] (в годината на Освобождението) се твърди за числеността, но не и за етническия състав на населението[4]:

Главни места в България на Дунав са: Видин с 18 – 19 000 жители, Никопол с 10 – 15 000 жители, Свищов с 20 000 жит., Русчук с 22 000 жит., Силистра с 23 000 жит. А във вътрешността на България: Ниш с 16 000 ж., Плевен със 17 000 ж., Ловеч с 11 000 ж., Шумен с 20 000 ж., Варна на Черно море с 16 000 ж., и Търново, старата столица на Янтра, с 15 000 ж.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градски общини (райони) на Град Ниш

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Ниш се намира на около 160 km западно от София и на около 250 km югоизточно от Белград. Разположен е на брега на река Нишава и на 192 m надморска височина. Градът заема площ от 597 km².

Ниш е разделен на следните квартали:

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Ниш има умереноконтинентален климат, като температурите могат да варират значително през денонощието. Средната годишна температура е 11,2 °C. Зимите в града са на границата между студените сибирски и меките средиземноморски зими, като основните валежи са от сняг и рядко духат студени ветрове. Най-топлия месец е юли, когато средната температура е 21,2 °C. Най-студено е през януари, когато средната температура е 0,2 °C. Средните годишни валежи са около 567 mm.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според официалната сръбска статистика, при преброяването на населението в Сърбия през 2002 г., 162 380 или 93,47% от жителите на града са посочили сръбска етническа принадлежност, и само 679 жители или 0,39% от населението, са се самоопределили като българи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на пазар в Ниш през Първата световна война, ДАА.

В античността градът най-дълго е под властта на Римската империя и се нарича Найсус. При Найсус император Проб (276-282) побеждава гепидите и ги заселва на територията на империята.[5] Ниш и Нишко са заселени в периода 3 – 7 век от славянски поселници от т.нар. българска група. Ниш влиза в пределите на Първата българска държава заедно със Средец по времето на хан Крум (809 г.). Според едни исторически източници (застъпени от Стилиян Чилингиров), Ниш е в пределите на Сръбското кралство и Сръбското царство общо 55 години. Според Гаврил Занетов обаче, Ниш никога не е влизал в пределите на средновековната сръбска държава.

Ал-Идриси описва града Ниш от XI—XII в. като град с много месо, мед и мляко, чиито цени били винаги ниски.[6] През 1096 г. през българските земи по Виа Милитарис, тогава под византийско владичество, минава Първия кръстоносен поход, оглавен от Готфрид Булонски и Петър Амиенски. Един от кръстоносците, описвайки похода, разказва, че като минали Землин, стигнали Белград, където се свършвала българската земя. След това пътували 8 дни през прочутата Българска гора край Морава, за да стигнат средата на българската страна в Ниш, където било седалището на управителя на българите (тогава византийския чиновник Никита).

Известното Нишко въстание от 1841 г. е отразено от всички източници (френски, австрийски, руски и прочее), като въстание на българското население срещу несправедливостите при прилагането на място на Гюлханския хатишериф. Въстанието е жестоко потушено (като са извършени редица зверства и престъпления) от нередовна войска (башибозук), съставена от банди арнаути. Изпратеният да проучи действията на османската власт на място специален пратеник на френското правителство Жером-Адолф Бланки постфактум в книгата, описваща пътуването си, отбелязва Ниш като столицата на България.

Нишката епархия, заедно с Нишавската епархия изпращат с голямо въодушевление на цялото си население свои представители в Цариград за учредяването на независима българска църква, след което влизат в състава на Българската екзархия (1870).

Ниш и Нишкият санджак влизат в границите на автономната българска област, планирана на Цариградската конференция от 1876-77 г..

Градът е предаден на Сърбия от Русия през 1878 г., като компенсация за това, че Сърбия не може да се разшири в Новопазарско и Санджак.

По време на Първата световна война българската армия овладява Ниш след боеве на 13 октомври 1915 г. На 17 ноември същата година градът става седалище на Моравската военноинспекционна област. Към 1917 г. Ниш има население от 25 000 души.[7] Край града са погребани 627 български войници и офицери от Първата световна война.[8]

Ниш е естествен географски, административен и културен център на областта Поморавие.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ниш

Възрожденски дейци[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Виктор Нишки (Вуколо Чолаков) – нишки екзархийски български митрополит, родом от Калофер, починал през 1888 г. и погребан в Белград.
  • Flag of Bulgaria.svg Григорий Атанасиевич – роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, четвърта опълченска дружина.
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Атанаскович – роден през 1850 г. в Ниш. Сътрудник на Любен Каравелов и участник във Втората българска легия, опълченец, загинал в 1877 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Радион Вучкович – роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, трета опълченска дружина.
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Георгиевич – роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, втора опълченска дружина, втора рота
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Иванов, зачислен на 19 май 1877 година в I рота на I дружина на Българското опълчение, напуска Опълчението на 4 август 1877 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Коца Бояджийски (чорбаджи Коца) – виден нишки първенец, заточен през 1861 г. в Мала Азия.

Други личности, свързани с Ниш[редактиране | редактиране на кода]

Международни отношения[редактиране | редактиране на кода]

Ниш е побратимен със следните градове:

Други форми на сътрудничество и градски партньори подобни на побратимени градове са:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попис становништва домаћинстава и станова 2011. у Републици Србији. // Републички завод за статистику Србије. Посетен на 14 януари 2016. (на сръбски)
  2. Бланки, Жером-Адолф. Пътуване из България през 1841 година. Колибри, 2005. ISBN 978-954-529-367-2.
  3. Istorii︠a︡ na bŭlgarskii︠a︡ narod. // google.bg.
  4. Nish Bulgarian City 1878. // photobucket.com.
  5. Большая российская энциклопедия
  6. Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973
  7. Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к „Военни известия“, София, 1917, стр. 28 – 29.
  8. Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
  9. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 187.
  10. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 89.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия