Българска гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Българска гора, или Великата българска гора (лат. Silva Magna Bulgarica или Silvas Bulgarorum) (понякога Български лес), е горска зона, простираща се между Ниш и източния край на прохода Траянови врата в началото на Тракийската низина.[1]

Участници в първите три кръстоносни похода през 11-12 век, минаващи по Виа Милитарис (лат. Via militaris) през българските земи, описват прословутата местност, която се минава за 8 дни, като се върви 2 дни и 2 нощи, без да се види човек. Това е областта между Ниш и Пазарджик. [2][3]

Обикновено под наименованието Българска гора се имат предвид планинските възвишения обрасли с гъсти гори по поречието на Велика Морава и Нишава (цитат: „пущинаците на България“), включващи масивите на планински вериги в днешните централни части на Източна Сърбия и Западна България.[4] В по-тесен географски смисъл областта обхваща гористите планински масиви на Тимошко (според румънското разбиране за областта), намиращи се източно от река Велика Морава. [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bŭlgaria: kratka geografia, Authors: Liubomir Antonov Dinev, Kiril Ivanov Mishev, Edition 3, Publisher Nauka i izkustvo, 1980, str. 145.
  2. Райчевски, Стоян. Нишавските българи. Балкани, ISBN 954-8353-79-2, 2004.
  3. Razvitie na estestvoznanieto i meditsinata v nashite zemi, Author Tsvetan Kristanov, Izd-vo na Bŭlgarskata akademiia na naukite, 1966, 19.
  4. Койчева, Елена. Първите кръстоносни походи и Балканите. Векове, ISBN 954-91167-5-1, 2004.
  5. Занетов, Гаврил. Българи на Морава. Либерален клуб, 1914.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия