Поморавие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за областта в Сърбия. За областта в Чехия вижте Моравия.

Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава
Поморавието на картата на Сърбия

Поморавието (на сръбски: Поморавље или Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко съставляваща Източна Сърбия.

Карта на сръбските земи от 1828 година от Димитрие Давидович, издадена във Виена. Според тогавашните сръбски виждания в днешните Косово, Македония, Източна Сърбия и Санджак няма сърби.
Карта на сръбските земи от 1853 година от проф. Константин Дежарден, издадена в Белград. Според тогавашните сръбски виждания в днешните Косово, Македония и Източна Сърбия няма сърби.

Обхват[редактиране | редактиране на кода]

Австро-Унгария и Сърбия на карта от 1899 г., на която етнически неправилно са означени Южна и Западна Морава

Поморавието е равнинната област по поречието с притоците на реките Южна Морава, долното течение на Западна Морава след слива на Ибър при Кралево и Велика Морава.

Съставна част на Поморавието е и Понишавието – областта (част от която е в България) по течението на Нишава, най-големия десен приток на Южна Морава. То включва и т.нар. Биначко Поморавие (Бинче Морава е другото название на Южна Морава), чиято по-голяма част е в Косово.

Знаме на въстаниците на Караджорде в музея в Лозница: вляво сръбски кръст, вдясно герб на Трибалия (Поморавието)
Административно деление на България през Първата световна война
Административно деление на България през Втората световна война

Областта обхваща територията по водосборния басейн на река Морава, т.е. Южна и Велика Морава, вкл. притоците им, без Западна Морава до слива ѝ с Ибър с нейните притоци. В историко-географски план Поморавието е долината по основната посока от юг на север на протичане на реката, т.е. без Западна Морава, преди влизането ѝ в равнинната област преди Крушевачката котловина при Кралево. Терминът се използва предимно в българските културно-исторически среди.

Основните градове в областта са Ниш, Лесковац, Пирот, Враня и Крушевац.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на областта идва от името на едноименната река Велика Морава. Изключително често се допуска грешка при наименованието на нейните 2 основни притока – Южна Морава и Западна Морава. Първият е наричан също Българска Морава, а вторият по аналогия – Сръбска Морава. Това е неправилно географски и невярно исторически. Името Българска Морава носи цялата река Южна Морава, която протича в посока от юг на север, а с името Сръбска Морава се нарича реката, позната днес като Голийска Моравица[1], която също така протича в посока от юг на север и заедно с Детиня образува Западна Морава (протичайки през изцяло сръбски етнически територии). Между тези „народностни“ Морави се намира областта Поибрие, известно днес още и като Долината на люляците, а в миналото като област Дендра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етнографска карта на поречието на Българска Морава по Й. фон Хан, 1861 г.[2]

Поморавието е сред 5-те основни историко-географски области (редом с Мизия, Тракия, Македония и Добруджа), в които се е формирала българската народност през Средновековието. Почти през целия период на съществуване на Първата и Втората българска държава Поморавието или по-голямата част от него е в границите на българската държава.

Западно от Поморавието се намират 2 области със самостойно развитие и значение към българската история – Рашка и Зета. Още византийският император Константин Порфирогенет отбелязва, че Рас е български град, а малкото кралство Зета (дало името си на областта по едноименната река, до окончателното ѝ поставяне под османска власт) е тясно свъзано с българската история. В този смисъл следва да се прави разграничение между сръбската Дукля като част от т.нар. средновековни сръбски земи и зетското владениея изпърво споменато като такова от Кекавмен[3]. Също в този контекст е важно отграничението между Кралство Рашка и Средновековно кралство Сърбия, които след т.нар. дежевско споразумение са отделни държави, като в първата винаги държавотворен народ е българският.

Важна подробност е, че последният български цар Константин II Асен пребивава и умира в Белград на територията на Моравското княжество, прераснало след Ангорската битка в Моравско деспотство, където Константин Костенечки прави последната средновековна ортографска реформа посредством създадената Ресавска книжовна школа.

Австрийците, с цел привличане на лоялно гранично население в областта, правят кампания и в резултат Шумадия се заселват много ужичани и херцеговинци, както и сърби от Пещер и Бърдата, с което народностния характер в и без това слабо населената област се променя чувствително, като този заселнически процес засяга донякъде и Поморавието. Този процес е продължен и по-късно по времето на т.нар. Кочина крайна. [4]

За знаменателната за българо-сръбските отношения 1868 г. революционерът Христо Ботев пише[5] във вестник „Знаме“:

... Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие.
Югозападно Моравско

След края на т.нар. Вукова реформа вътрешната и външната политика на княжество и кралство Сърбия се изразява в отричане на българския характер на населението не само в Източна Сърбия, но и в т.нар. Стара Сърбия[6].

Първото специализирано изследване на езика на моравците излиза през 1903 г. под перото на шведския учен Олаф Брох (Olaf Broch), озаглавено на немски „Die Dialekte des Süblichsten Serbiens“. То е издание на Балканската комисия на Виенската академия на науките. Това изследване е последвано от изключително важното лингвистично проучване на Александър Белич „Диалекти на Източна и Южна Сърбия“[7], последвано от студия на Стефан Младенов и „Бележки по южнославянската филология и история“ на Кръстьо Мисирков[8].

От тези изследвания става ясно[9] за:

... една граница между българския и сърбо-хърватския езици и народи, която била установена между тях от заселването на полуострова със славяни, ос­танала като етническо-политическа граница между българи и сърбохървати през всички средни векове и останала като етническа и езикова граница до наши дни. Това е линията, която захваща от десния бряг на река Сава, върви на юг по водораздела на Колубара и Морава, след това по тоя на Сръбска Морава и Ибър към Скадар и Адриатическо море.

Резултатите на Гаврил Занетов са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.[10] Те дават основание на всички изявени български учени по онова време да причислят моравския говор към българския език[11].

Етнография[редактиране | редактиране на кода]

Важно е отбелязването на Милан Миличевич, че:

Първата керемида в Шумадия са донесли керемидарите и тухларите от Нишкия и Пиротски окръг.

Същото важи и за направата на кладенците в Шумадия[12].

Изключителна етнографска отлика на Поморавието от останалата Сърбия е хоризонталното клатене на глава за утвърдителен знак и обратното, понеже навсякъде другаде с изключение на Тимошко е обратното – утвърдителният знак е вертикалното поклащане с глава[13].

В този смисъл долината на Сръбска Морава, макар и предразполагаща към селища от сгрупиран тип, се отличава от Поморавието[14].

Етноложки обобщения:

  • Населението в Поморавието се състои главно от преселници от южните и източните български земи в периода от началото на ХVІІІ век и насетне.
  • Старото средновековно моравско население (староседелци или на ср. старинци) също е било от български произход.
  • Сръбските колонизатори в областа от западните предели и Войводина се различават във всяко отношение от местното население.
  • Косовско-моравският говор на населението е донякъде посърбен, като за областта е типична диглосията[15].
Сръбска гледна точка за населението в Поморавската област на Кралство Сърбия (Северна Сърбия)
  1. розово и светло червено – динарски тип и стари жители   2. светло зелено – преселници от Косово, Метохия и Призренско   3. светло жълто – преселници от поречието на Българска Морава и Повардарието   4. синьо – тимошко-браничевско население   5. тъмно червено – шопско (или торлашко) население   6. черни точки – сръбски преселници оттатък Сава и Дунав (главно от Войводина)   7. сиво – власи

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София.. документ № 104 – на картата на Димитрие Давидович река Голийска Моравица е отбелязана като Сръбска Морава – История на сръбския народ, издавана през 1821, 1846 и 1848 г., 1915, 1917.
  2. Карта от „Българите в Югозападно Моравско по Йохан фон Хан“, 1917 г.
  3. Древнобългарски паметник в Черна гора
  4. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
  5. Христо Ботев, „Сърбия и нашето освободително движение“, в. „Знаме“, г. I, брой 13 от 4 април 1875 г.
  6. Сведения о Современной Сербии. Сборник Государственные знании, т-4, стр. 96 – 97, 1877 г.
  7. „Дијалекти источне и јужне Србије“, Београд, 1905, издание на САНУ в „Српски дијалектолошки зборник“
  8. Кръсте Мисирков от с. Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония - "К. П. Мисирков (без коментар). Прозрения от: I. "За македонцките работи" II. "Бележки по южнославянската филология и история" и др." - издание на Македонския научен институт, София, 2000 година
  9. ЗНАЧЕНИЕТО НА МОРАВСКОТО ИЛИ РЕСАВСКОТО НАРЕЧИЕ ЗА СЪВРЕМЕННАТА И ИСТОРИЧЕСКА ЕТНОГРАФИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.
  10. Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“
  11. Гаврил Занетов: „Българи на Морава“
  12. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 148 – 160. История и етнография, 1917.
  13. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 152. История и етнография, 1917.
  14. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 155 – 159. История и етнография, 1917.
  15. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия