Поморавие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за областта в Сърбия. За областта в Чехия вижте Моравия.

Поморавието на картата на Сърбия

Поморавието, Моравско и по-рядко Моравия (на сръбски: Поморавље или Pomoravlje) е историко-географска област, съставляваща заедно с Тимошко – Източна Сърбия.

Карта на сръбските земи от 1828 година от Димитрие Давидович издадена във Виена. Границата на югоизток е маркирана в червено. Според тогавашните сръбски виждания в днешните Косово, Македония, Източна Сърбия и Санджак няма сърби.
Карта на сръбските земи от 1853 година от проф. Константин Дежарден издадена в Белград. Дежарден изготвя първата карта за употреба в Сърбия. Според тогавашните сръбски виждания в днешните Косово, Македония и Източна Сърбия няма сърби.

Обхват[редактиране | редактиране на кода]

((de)) Австро-Унгария и Сърбия на политическа карта от 1899 г., на която неправилно са означени с етнически етимологии – южна и западна Морава.

Поморавието е равнинната област по поречието с притоците на реките Южна Морава, долното течение на Западна Морава след слива на Ибър при Кралево и Велика Морава.

Съставна част на Поморавието е и Понишавието (областта по течението на Нишава), най-големия десен приток на Южна Морава, част от който регион е в границите на България. Поморавието включва и малка част от т.нар. Биначкото Поморавие (Бинче Морава е другото название на Южна Морава), която малка част след отделянето на Косово остава в границите на новата държава.

Знамето на въстаниците на Караджорде в музея в Лозница – вляво сръбски кръст, вдясно герб на Трибалия, т.е. на Поморавието.
България – административно деление с новоосвободените земи по време на Първата световна война
България – административно деление през Втората световна война

Етническа етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на областта идва от името на едноименната река Морава. Особеното е, че изключително често се допуска една грешка при наименованието на двата основни притока на река Велика Морава – Южна Морава и Западна Морава. Първият е наричан и Българска, а втория по аналогия – Сръбска. Това не е коректно и вярно исторически. Името Българска Морава носи цялата река която протича в посока юг – север, а с името Сръбска Морава се нарича реката позната днес като Голийска Моравица [1], която също така протича в посока юг – север и заедно с Детиня образува Западна Морава (протичайки през изцяло сръбски етнически територии). Между двете народностни Морави се намира областта на Поибрието, известно днес още и като долината на люляците, а исторически като областта Дендра.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Областта обхваща територията по водосборния басейн на река Морава, т.е. Южна и Велика Морава, вкл. притоците им, без Западна Морава до слива ѝ с Ибър с нейните притоци. В историко-географски план Поморавието е долината по основната посока юг-север на протичане на реката, т.е. без Западна Морава, преди влизането ѝ в равнинната област преди Крушевачката котловина при Кралево. Терминът се използва предимно в българските културно-исторически среди. Основните градове в областта са Ниш, Лесковац, Пирот, Враня и Крушевац.

История[редактиране | редактиране на кода]

Поморавието е една от петте основни историко-географски области, в която редом с Мизия, Тракия, Македония и Добруджа, се е формирала българската народност през средновековието. Почти през целия период на съществуване на Първата и Втората българска държава, Поморавието или по-значителна част от областта е в границите на българската държава.

Западно от Поморавието се намират две области със самостойно развитие и значение към българската история – Рашка и Зета. Още Константин Порфирогенет отбелязва, че Рас е български град, а малкото кралство Зета дало името си на областта по едноименната река, до окончателното ѝ поставяне под османска власт, е тясно свъзано не със сръбската, а с българската история. В този смисъл следва да се прави разграничение между сръбската Дукля като част от т.нар. средновековни сръбски земи и зетското владение изпърво упоменато като такова от Кекавмен. [2] Също в този контекст е важно отграничението между Кралство Рашка и Средновековно кралство Сърбия, които след т.нар. дежевско споразумение са две отделни държави, като в първата винаги държавотворен народ е българския.

Важна подробност е тази, че последният български цар Константин II Асен пребивава и умира в Белград на територията на Моравското княжество, прераснало след Ангорската битка в Моравско деспотство, където Константин Костенечки прави последната средновековна ортографска реформа посредством създадената Ресавска книжовна школа.

В Османската империя, граници и народностно разграничаване[редактиране | редактиране на кода]

Австрийците с цел привличане на лоялно гранично население в областта правят кампания и в Шумадия се заселват много ужичани и херцеговинци, както и сърби от Пещер и Бърдата, с което народностния характер в и без това слабо населената област се променя чувствително, като този заселнически процес засяга донякъде и Поморавието. Този процес е продължен и по-късно по времето на т.нар. Кочина крайна. [3]

В периода 1804 – 1868 г.[редактиране | редактиране на кода]

За знаменателната за българо-сръбските отношения 1868 г., Христо Ботев пише във вестник „Знаме“:

... Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие.

[1]

В периода 1868 – 1915 г.[редактиране | редактиране на кода]

Югозападно Моравско

След края на т.нар. Вукова реформа, вътрешната и външната политика на княжество и кралство Сърбия се изразява в отричане на българския характер на населението не само в Източна Сърбия, но и в т.нар. Стара Сърбия. [4]

Етнографски изследвания на Моравско в началото на XX век[редактиране | редактиране на кода]

Първото специализирано изследване на езика на т.нар. моравци излиза през 1903 г. на шведския учен Олаф Брох (нем. Olaf Broch), озаглавено на немски „Die Dialekte des Süblichsten Serbiens“, което е издание на Балканската комисия към Виенската академия на науките. Това изследване е последвано от изключително същественото лингвистично проучване на Александър Белич – „Дијалекти источне и јужне Србије“, Београд, 1905, издание на САНУ в Српски дијалектолошки зборник, последвано от студия на Стефан Младенов и „Бележки по южнославянската филология и история“ на Кръстьо Мисирков.[2]

От тези изследвания става ясно за:

... една граница между българския и сърбо-хърватския езици и народи, която била установена между тях от заселването на полуострова със славяни, ос­танала като етническо-политическа граница между българи и сърбохървати през всички средни векове и останала като етническа и езикова граница до наши дни. Това е линията, която захваща от десния бряг на река Сава, върви на юг по водораздела на Колубара и Морава, след това по тоя на Сръбска Морава и Ибър към Скадар и Адриатическо море.

[5]

Език[редактиране | редактиране на кода]

Резултатите са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.[6] Резултатите дават основание на всички изявени български учени по това време, да причислят моравския говор към българския език. [7]

Етнография[редактиране | редактиране на кода]

Византийско-романски културен пояс[редактиране | редактиране на кода]

Важно е отбелязването на Милан Миличевич, че:

Първата керемида в Шумадия са донесли керемидарите и тухларите от Нишкия и Пиротски окръг.

Същото важи и за направата на кладенците в Шумадия. [8]

Изключителна етнографска отлика на Поморавието от останалата Сърбия е хоризонталното клатене на глава за утвърдителен знак и обратното, понеже навсякъде другаде с изключение на Тимошко е обратното – утвърдителния знак е вертикалното поклащане с глава. [9]

В този смисъл, долината на Сръбска Морава, макар и предразполагаща към селища от сгрупиран тип се отличава от Поморавието. [10]

Етноложки обобщения[редактиране | редактиране на кода]

Сръбска гледна точка за населението в Поморавската област на Кралство Сърбия (Северна Сърбия)
  1. розово и светло червено – динарски тип и стари жители   2. светло зелено – преселници от Косово, Метохия и Призренско   3. светло жълто – преселници от поречието на Българска Морава и Повардарието   4. синьо – томошко-браничевско население   5. тъмно червено – шопско или торлашко население   6. черни точки – сръбски преселници оттатък Сава и Дунав – от Войводина основно   7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия

1. Населението в Поморавието се състои главно от преселници от южните и източните български земи в периода от началото на 18 век и насетне.

2. Старото средновековно моравско население (староседелци или на ср. старинци) също е било от български произход.

3. Сръбските колонизатори в областа от западните предели и Войводина се различават във всяко отношение от местното население.

4. Косовско-моравския говор на населението е донякъде посърбен, като за областта е типична диглосията. [11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София.. документ № 104 – на картата на Димитрие Давидович река Голийска Моравица е отбелязана като Сръбска Морава – История на сръбския народ, издавана през 1821; 1846 и 1848 г., 1915, 1917.
  2. Древнобългарски паметник в Черна гора
  3. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
  4. Сведения о Современной Сербии. Сборник Государственные знании, т-4, стр.96 – 97, 1877 г.
  5. ЗНАЧЕНИЕТО НА МОРАВСКОТО ИЛИ РЕСАВСКОТО НАРЕЧИЕ ЗА СЪВРЕМЕННАТА И ИСТОРИЧЕСКА ЕТНОГРАФИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.
  6. Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“
  7. Гаврил Занетов: „Българи на Морава“
  8. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 148 – 160. История и етнография, 1917.
  9. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 152. История и етнография, 1917.
  10. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 155 – 159. История и етнография, 1917.
  11. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тихомир Павлов. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта)“. София, Издание на Комитет на Западните покрайни, 1931 година.
  • Тихомир Павлов. „От Тимок до Морава, Битови и езикови изследвания на моравските българи. С приложение „Типът и езика на моравския българин в новата сръбска литература““. София, печатница „Балкан“, 155 стр., 1918 година.
  • Тихомир Павлов. „Подвизите на хайдут Велко и съдбата на българщината в Моравско“. 28 стр., 1931 година.
  • Стилиян Чилингиров. „Поморавия по сръбски свидетелства“. Исторически издирвания с една карта. Второ допълнено издание. Скопие, Печатница, цинкография и книговезница „Българско дело“, 286 стр., 1942 година [[3]].
  • Анастас Иширков. „Западните краища на българската земя. Бележки и материали“. 1915 година, преиздадена, София, издателство „Сибия“, библиотека „Вечните книги на България“, 94 стр., 1996 година [[4]].
  • Анастас Иширков. „Къси напътни бележки върху Добруджа и Моравско“. писана за нашите делегати на бъдещата мирна конференция, 21 стр., 1917 година.
  • Анастас Иширков. „Град Враня и Вранско“. 26 стр., 1918 година.
  • Анастас Иширков. „Моравската военно-инспекционна област“. 18 стр., 1918 година.
  • Гаврил Занетов. „В Сръбско и Хърватско“. 1898 година.
  • Гаврил Занетов. „Българското население в средните векове“. 1902 година [[5]].
  • Гаврил Занетов. „Българи на Морава“. 1914 година [[6]].
  • Гаврил Занетов. „Западните предели на българската народност“. 1916 година.
  • Гаврил Занетов. „Западни български земи и Сърбия“. 1917 година [[7]].
  • Гаврил Занетов. „Населението по долината на Велика Морава“. 1918 година [[8]].
  • Беньо Цонев. „Произход, име и език на Моравците“. София, 84 стр., 1918 година.
  • Христо Герчев. „Сръбски свидетелства върху българите в Моравско“. София, 1921 година [[9]].
  • Александър Теодоров-Балан. „Българи в югозападно Моравско по фон Хан в 1858 година“. 64 стр., 1917 година [[10]], [[11]].
  • Цено Лазаров. „Културно-политическа съдба на Македония и Моравско“. Скопие, 38 стр., 1942 година.
  • Ганчо Ценов. „Русия и Завоевателните стремежи на сърбите“. Историко-политическо издирване, 133 стр. София. 1915 г.,фототипно издание – 2004 г.
  • Научната експедиция в Македония и Поморавието – 1916 г. София – 1993 г.[[12]]
  • Жером-Адолф Бланки. „Пътуване из България през 1841 година“. издателство „Колибри“, ISBN 978-954-529-367-2, 2005 година.
  • Игор Дамянов. „Нишкото възстание през 1841 година и европейската дипломация“. Военно издателство. София. 1992.[[13]]
  • Игор Дамянов. „Нишкото възстание през 1841 година и европейската дипломация“. издателство „Труд“, 2005 година.
  • Стоян Райчевски. „Нишавските българи“. ИК „Балкани“, София, ISBN 954-8353-79-2, 2007.
  • БАН. „История на България“ том 7 стр.421 – 424. Издателство на БАН, София, 1991.
  • Д-р Живко Войников. Българският Северозапад, Моравско, Косово и Тимошко. КНИГА. НОВО (19.01.2010)[[14]].
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия