Дукля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за средновековната държава. За античния град вижте Доклеа.

Дукля
Дукља
 
ок. 990 — ок. 1189  
 
 

Местоположение на Дукля

Дукля при Константин Бодин
Форма на управление Монархия
Династия Войславлевичи
История Средновековие
Днес част от Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Албания
редактиране

Дукля (на сръбски: Дукља) е държава на Балканите, съществувала от около 990 до 1252 година.

Тя води началото си от едно от зависимите от Източната Римска империя княжества, формирани в края на X век след разгрома на Сръбското княжество на Властимировичите, което се утвърждава при княз Иван Владимир. Дукля достига най-голямо разширение при Константин Бодин, който завладява и части от Босна и Рашка. През следващите десетилетия Дукля запада и в края на XII век е разделена между Рашка и Босна.[1][2][3][4]

През следващите столетия ядрото на Дукля започва да се нарича Зета и отново получава политическа самостоятелност през XIV-XVI век.

Владетели[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петрислав
  2. Иван Владимир
  3. Стефан Войслав[5][6]
  4. Михаил I Войслав[7][8]
  5. Константин Бодин
  6. Михаил II и Доброслав
  7. Кочапар
  8. Владимир
  9. Георги /първи път/
  10. Грубеш
  11. Георги /втори път/
  12. Градин
  13. Радослав
  14. Михаил III

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fine 1991, p. 202: "Duklja—a region inhabited by Serbs"
  2. David Luscombe; Jonathan Riley-Smith (14 October 2004). The New Cambridge Medieval History: Volume 4, C.1024-c.1198. Cambridge University Press. pp. 266–. ISBN 978-0-521-41411-1Serbian principalities ... Duklja, or Dioclea
  3. Sedlar 1994, p. 21: "In the 11th century, the most important Serbian political units were Duklja..."
  4.  Velikonja 2003, p. 44: "Byzantium and Bulgaria scrambled for control over the Serbian principalities of Duklja, Rascia and Zahumlje."
  5. Cedrenus, ed. Bonn, II, p. 526
  6. Scylitzes, 408-9
  7. Georgius (Cedrenus.); Jacques Paul Migne (1864). Synopsis historiōn. Migne. p. 338. Τριβαλλών και Σέρβων
  8. Skylitzes 475.13-14