Дукля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за средновековната държава. За античния град вижте Доклеа.

Дукля
Дукља
 
ок. 990 — ок. 1189  
 
 

Местоположение на Дукля

Дукля при Константин Бодин
Форма на управление Монархия
Династия Войславлевичи
История Средновековие
Днес част от Флаг на Черна гора Черна гора
Флаг на Сърбия Сърбия
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина
Флаг на Хърватия Хърватия
Флаг на Албания Албания
редактиране

Дукля (на сръбски: Дукља) е държава на Балканите, съществувала от около 990 до 1252 година.

Тя води началото си от едно от зависимите от Източната Римска империя княжества, формирани в края на X век след разгрома на Сръбското княжество на Властимировичите, което се утвърждава при княз Иван Владимир. Дукля достига най-голямо разширение при Константин Бодин, който завладява и части от Босна и Рашка. През следващите десетилетия Дукля запада и в края на XII век е разделена между Рашка и Босна.[1][2][3][4]

През следващите столетия ядрото на Дукля започва да се нарича Зета и отново получава политическа самостоятелност през XIV-XVI век.

Владетели[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петрислав
  2. Иван Владимир
  3. Стефан Войслав[5][6]
  4. Михаил I Войслав[7][8]
  5. Константин Бодин
  6. Михаил II и Доброслав
  7. Кочапар
  8. Владимир
  9. Георги /първи път/
  10. Грубеш
  11. Георги /втори път/
  12. Градин
  13. Радослав
  14. Михаил III

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fine 1991, p. 202: "Duklja—a region inhabited by Serbs"
  2. David Luscombe; Jonathan Riley-Smith (14 October 2004). The New Cambridge Medieval History: Volume 4, C.1024-c.1198. Cambridge University Press. pp. 266–. ISBN 978-0-521-41411-1. Serbian principalities ... Duklja, or Dioclea
  3. Sedlar 1994, p. 21: "In the 11th century, the most important Serbian political units were Duklja..."
  4.  Velikonja 2003, p. 44: "Byzantium and Bulgaria scrambled for control over the Serbian principalities of Duklja, Rascia and Zahumlje."
  5. Cedrenus, ed. Bonn, II, p. 526
  6. Scylitzes, 408-9
  7. Georgius (Cedrenus.); Jacques Paul Migne (1864). Synopsis historiōn. Migne. p. 338. Τριβαλλών και Σέρβων
  8. Skylitzes 475.13-14