Дукля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за средновековната държава. За античния град вижте Доклеа.

Дукля
Дукља
ок. 990 – ок. 1189
Дукля при Константин Бодин
Дукля при Константин Бодин
Континент
Форма на управление Монархия
Династия Войславлевичи
История Средновековие
Предшественик
Източна Римска империя Източна Римска империя
Наследник
Велико княжество Сърбия
Босненска бановина
Днес част от Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Албания
Дукля в Общомедия

Дукля (на сръбски: Дукља) е държава на Балканите, съществувала от около 990 до 1252 година.

Тя води началото си от едно от зависимите от Източната Римска империя княжества, формирани в края на X век след разгрома на Сръбското княжество на Властимировичите, което се утвърждава при княз Иван Владимир. Дукля достига най-голямо разширение при Константин Бодин, който завладява и части от Босна и Рашка. През следващите десетилетия Дукля запада и в края на XII век е разделена между Рашка и Босна.[1][2][3][4]

През следващите столетия ядрото на Дукля започва да се нарича Зета и отново получава политическа самостоятелност през XIV-XVI век.

Владетели[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петрислав
  2. Иван Владимир
  3. Стефан Войслав[5][6]
  4. Михаил I Войслав[7][8]
  5. Константин Бодин
  6. Михаил II и Доброслав
  7. Кочапар
  8. Владимир
  9. Георги /първи път/
  10. Грубеш
  11. Георги /втори път/
  12. Градин
  13. Радослав
  14. Михаил III

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fine 1991, p. 202: "Duklja—a region inhabited by Serbs"
  2. David Luscombe; Jonathan Riley-Smith (14 октомври 2004). The New Cambridge Medieval History: Volume 4, C.1024-c.1198. Cambridge University Press. pp. 266–. ISBN 978-0-521-41411-1Serbian principalities ... Duklja, or Dioclea
  3. Sedlar 1994, p. 21: "In the 11th century, the most important Serbian political units were Duklja..."
  4.  Velikonja 2003, p. 44: "Byzantium and Bulgaria scrambled for control over the Serbian principalities of Duklja, Rascia and Zahumlje."
  5. Cedrenus, ed. Bonn, II, p. 526
  6. Scylitzes, 408-9
  7. Georgius (Cedrenus.); Jacques Paul Migne (1864). Synopsis historiōn. Migne. p. 338. Τριβαλλών και Σέρβων
  8. Skylitzes 475.13-14