Константин Бодин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър III
цар на България (1072), крал на Зета
Konstantin Bodin.jpg
Лични данни
Управление 1072
Роден
11 век
Починал
след 1100
Погребан в двора на бенедектинската църква на Свети Сергий (тържище)
Предшественик Петър Делян
Наследник Петър IV
Семейство
Династия Воиславлевичи
Баща Михаил, княз на Зета
Петър III в Общомедия

Константѝн Бо̀дин/Бъдин (Петър III) е най-малкият син на зетския велик жупан, византийски протоспатарий, а впоследствие и крал Михаил (Михайло) от династията Воиславлевичи. Той е потомък на Комитопулите, внук на Теодора Косара и св.цар Иван Владимир което му дава основание при второто голямо българско въстание срещу византийското владичество да се обяви за цар на българите под името Петър, в чест на светия цар Петър I Български.

Въстанието е подготвено от първенците на Скопие начело с кавханския потомък Георги Войтех. Константин Бодин и войските му са поканени като наследници на Самуил от въстаниците. Бодин тръгва заедно с воеводата Петрило, което кара някои изследователи да се съмняват, че той не е бил напълно независим владетел.[1] Воеводата Петрило се спуска надолу към Костур,[2]. Според добавката на Михаил Деволски българите първо овладели Охрид (той все още не бил укрепен, след като Василий II разрушил неговите укрепления) и след него Девол[3] През това време Бодин (Бъдин) тръгва в настъпление към Ниш и го превзема, разполагайки се в него „като цар“.[1] Атаката на Петрило е разбита пред крепостта Костур , скоро след това Георги Войтех, предава Скопие на ромеите. Бодин бърза да се върне от север, за да си върне престолнината (Скопие). Съществува версии, че Войтех се е разкаял за действията си и предлага, на Бъдин, да му предаде ключовете за Скопие, преди да са дошли ромеите, но Михаил Саронит узнава за сделката, и успява да изненада Петър III с голяма войска[4]. В последвалата битка Констатин Бодин е пленен в сражението от византийците,.Константин Бодин, или „българският цар Петър“ бил пратен в Константинопол и, окован, бил затворен в манастира „Св. св. Сергий и Вакх[5], а а малко по-късно бил отведен в Антиохия [6]

Съдбата на Георги Войтех била още по-тъжна: по пътя за византийската столица той бил измъчван, не издържал на болките и починал, преди да стигне до Константинопол[7]

След смъртта на баща си Михаил Войслав през 1081 г., той наследява зетския престол с първата сръбска кралска титла в префектура Илирик – на кралство Зета, като управлява поне до 1101 г. Династичните му претенции от Фортуна, повече не го свързват с България, но начело на Византия са вече Комнините, а императрица е Ирина Дукина от Аароновия клон на Комитопулите.

Извън сферата на българските интереси интерес будят действията на Констанин Бодин спрямо Дубровнишката архиепископия – противно на политиката на баща си, той се стреми да я направи част от кралство Дукля[1]

Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Христо Матанов; Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., Парадигма 2002, 237 с.
  2. История на България 7 – 14 век, Божилов и Гюзелев – 4 дял, „България под византийска власт“ – цит. Cedrenus, p. 717.
  3. В. Prokić. Die Zusätze, S. 50; ГИБИ, VI, с. 335; E. Τσολάκης, s. 164.
  4. Гюзелев, Божилов – история на България 7-14 в. дял 4 – България под византийска власт – цит. Cedrenus, p. 718. За Паун – Пауни: ВИИНJ, VI. с. 386, бел. 99 (Б. Ферянчич – С. Чиркович
  5. Janin. Les églises et les monastères, I, 451–454.
  6. Гюзелев Божилов; История на България том . дял 4 – „България под византийска власт“ – Cedrenus, 718–719. По-късно Бодин бил освободен от венецианци, наети от неговия баща (Историjа, 1, с. 191), когото наследил в края на XI в. (около 1081/82-1101? — Дж. Файн)
  7. Cedrenus, p. 719., цит. в История на България том I – Ив. Божилов, В. Гюзелев
  8. Historia Jugosławii, pp. 508, Tadeusz Wasilewski
     Портал „Македония“         Портал „Македония