Комнини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Комнини (на гръцки: Κομνηνός, Κομνηνοί) са средновековна аристократична византийска фамилия, която през 11 век успява да излъчи своя династия на византийския престол.

Камъкът в основата[редактиране | редактиране на кода]

Основател на династията според Михаил Псел е Мануил Еротик Комнин, който като акрит е едър земевладелец на византийски апанаж в Кастамону – Пафлагония, но родом от Филипопол където притежавал имението с името Комни (виж и комка). Негов син е Исак I Комнин. Общоприето е (хипотетично, но без да е доказано), че корените на фамилията Комнини са в областта Пафлагония, в която семейството е притежавало родови владения, център на които е била крепостта Castra Comnenus (днешния турски град Кастамону).

Не е ясно дали Мануил Комнин е арменец по произход (т.е. павликянин) или българин. Последното голямо преселване е през 970 г., когато в района на Филипопол (днешен Пловдив) се заселват 200 000[1] арменци – тондракити. Според американската византоложка от арменски произход Н. Гарсоян, тези арменци са потомци на павликяни, които са били преселени в Сирия след падането на Павликянската държава през 871 г., а тондракитите са последователите на павликянството в Армения.

За първия известен представител на династията от аналите – Мануил Еротик Комнин е ясно, че в 978 г. защитава Никея от Варда Склир. Представителите на Комнините съвсем целенасочено се сродяват с представителки на комитопулите – Исак I Комнин е женен за Екатерина Българска, а Алексий I Комнин – за Ирина Дукина.

Комниновото пророчество[редактиране | редактиране на кода]

В двора на Мануил I Комнин е популярно пророчество, според което първите букви на династията са съставени от гръцката дума αιμα, която семантично значела „кръв“. [1].

Династия на Комнините във Византия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jovan Cvijiċ. La Péninsule Balkanique. Librairie Armand Colin, Paris, 1918, p. 476

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Savvides, A. C. C. Internal Strife and Unrest in Later Byzantium, XIth-XIIIth centuries (A.D. 1025 – 1261): The Case of Urban and Provincial lnsurrections (Causes and Effects). Athens, 1987 (Symmeikta, 7).
  • Успенский, Ф. И. История Византийской империи VI-IX вв. Т. 4. Отдел VI. Комнины; Отдел VII. Расчленение империи. М., 2002, 495 с.
  • Нинов, В. Към въпроса за „клановото управление“ на Комнините. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., УИ, 2008.
  • Любарский, Я. Н. Алексей I Комнин. – http://www.pravenc.ru/text/82378.html.