Комнини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Комнини (на гръцки: Κομνηνός, Κομνηνοί) са средновековна аристократична византийска фамилия, която през 11 век успява да излъчи своя династия на византийския престол.

Камъкът в основата[редактиране | редактиране на кода]

Основател на династията според Михаил Псел е Мануил Еротик Комнин, който като акрит е едър земевладелец на византийски апанаж в Кастамону – Пафлагония, но родом от Филипопол където притежавал имението с името Комни (виж и комка). Негов син е Исак I Комнин. Общоприето е (хипотетично, но без да е доказано), че корените на фамилията Комнини са в областта Пафлагония, в която семейството е притежавало родови владения, център на които е била крепостта Castra Comnenus (днешния турски град Кастамону).

Не е ясно дали Мануил Комнин е арменец по произход (т.е. павликянин) или българин. Последното голямо преселване е през 970 г., когато в района на Филипопол (днешен Пловдив) се заселват 200 000[1] арменци – тондракити. Според американската византоложка от арменски произход Н. Гарсоян, тези арменци са потомци на павликяни, които са били преселени в Сирия след падането на Павликянската държава през 871 г., а тондракитите са последователите на павликянството в Армения.

За първия известен представител на династията от аналите – Мануил Еротик Комнин е ясно, че в 978 г. защитава Никея от Варда Склир. Представителите на Комнините съвсем целенасочено се сродяват с представителки на комитопулите – Исак I Комнин е женен за Екатерина Българска, а Алексий I Комнин – за Ирина Дукина.

Наследниците на тези първи Комнини, са представители и на династията на Комитопулите, като с цел да подчертаят двойния си фамилен произход носят двойно фамилно име – Комнин-Дука (по династична линия и родство от Ирина Дукина).

Комниновото пророчество[редактиране | редактиране на кода]

В двора на Мануил I Комнин е популярно пророчество, според което първите букви на династията са съставени от гръцката дума αιμα, която семантично значела „кръв“. [1]. Мануил в изпълнение на пророчеството дава на сина си името Алексий II Комнин (а не Йоан в съответствие със средновековната ономастика), което християнско име обаче получава маджарския му зет Бела III, който Мануил нарочва за имперски универсален наследник като съпруг на дъщеря му Мария Комнина (дъщеря на Мануил I Комнин). Бела III е известен и с това, че отмъква мощите на Свети Иван Рилски от Средец (но после са върнати и пренесени през 1195 г. в Търново).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Исак I Комнин е първият член на фамилията на Комнините, който застава на византийския престол. Той заема длъжността стратопедарх на Изтока при император Михаил VI. През 1057 г. Исак организира заговор за свалянето на императора и сам застава начело на огромната империя. Въпреки това динсатията на Комнините успява да се закрепи убедително на виантийския престол едва след възцаряването на племенника му Алексий I Комнин през 1081 г. Едва след неговото възшествие представителите на предишните императорски династии окончателно напускат страната, като това се отнася най-вече за фамилиите на Аргирите и на Склирите. Техните потомци се установяват в чужбина и се интегрират във владетелските семейства на България, Русия, Франция, Германия, Унгария, Полша.

Династия на Комнините във Византия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jovan Cvijiċ. La Péninsule Balkanique. Librairie Armand Colin, Paris, 1918, p. 476

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Savvides, A. C. C. Internal Strife and Unrest in Later Byzantium, XIth-XIIIth centuries (A.D. 1025 – 1261): The Case of Urban and Provincial lnsurrections (Causes and Effects). Athens, 1987 (Symmeikta, 7).
  • Успенский, Ф. И. История Византийской империи VI-IX вв. Т. 4. Отдел VI. Комнины; Отдел VII. Расчленение империи. М., 2002, 495 с.
  • Нинов, В. Към въпроса за „клановото управление“ на Комнините. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., УИ, 2008.
  • Любарский, Я. Н. Алексей I Комнин. – http://www.pravenc.ru/text/82378.html.