Йоан II Комнин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоан II Комнин
византийски император
John II Komnenos.jpg
Йоан II Комнин (мозайка в храма Света София (Константинопол))
Лични данни
Управление 1118 - 1143
Роден
Починал
Предшественик Алексий I Комнин
Наследник Мануил I Комнин
Семейство
Династия Комнини
Баща Алексий I Комнин
Майка Ирина Дукина
Брак Ирина
Потомци Алексий Комнин,Мария Комнина,Андроник Комнин,Ана Комнина,Исаак,Теодора Комнина,Евдокия Комнина,Мануил I Комнин
Йоан II Комнин в Общомедия

Йоан II Комнин (на гръцки: Ἰωάννης Β' Κομνηνός, * 13 септември 1087 в Константинопол; + 7 април или 8 април 1143 в Тавър) е византийски император (1118-1143) от династията на Комнините.

Син e на император Алексий I Комнин и Ирина Дукина. Въпреки че още от 1092 г. Йоан е обявен за престолонаследник от баща си, неговата сестра Анна Комнина има амбицията да наследи баща си или да постави на трона съпруга си Никифор Вриений. След като Алексий I умира, нейния заговор е разкрит и Йоан се възкачва на византийския престол, подкрепен от войските и народа.

Той става един от най-популярните сред поданиците си императори, заради което е познат и като Kaloïōannēs (хубавият, добрият Йоан). Запомнен е като милостив, мъдър и морален владетел, който не наказва нигоко със смърт или осакатяване. В личния си живот се отличава със скромност и липса на интерес към лукса и разкоша. Има отлична военна подготовка и умения като пълководец, често предвожда армията в постоянните кампании срещу външните врагове.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

При Йоан II Комнин Византийската империя отново се намира в икономически, военно-политически и културен разцвет. Той подобрява ефективността на войската и води активна експанзионистична политика. През 1119-1121 г. Йоан II Комнин провежда първият си военен поход с който осуетява опита на селджукския Иконийски султанат да възвърне югозападна Мала Азия под своя власт. Скоро след това удържа решителна победа над нахлулите в Тракия печенеги (Битка при Бероя, 1122), с което слага край на тяхната история като самостоятелен народ.

Заради слабостите на византийския флот, империята претърпява поражение в конфликта с Венеция. През 1122 г., в отговор на лишаването на венецианските търговци от някой привилегии, венецианският флот започва военни действия срещу островните и крайбрежните територии на Византия. През 1126 г. Йоан Комнин е принуден да възстанови търговските привилегии на венецианците. Това е една от причините императорът да започне реформи и във флота.

Йоан II Комнин се намесва в политическите междуособици в Унгарското кралство като дава убежище на един от изгонените претенденти за трона. Това предизвиква война с унгарците които са подпомагани от сърбите (ок. 1125 до 1129 г.), но императора защитава Балканските земи от техните нападения и принуждава Сърбия да потвърди васалната си зависимост от Византия. През 1130-1135 г. Йоан II води войни срещу тюркската династия на Данишмендите в централна източна Анадола, където отвоюва някои земи изгубени вследствие на битката при Манцикерт преди повече от половин век. Важен момент в управлението на Йоан II Комнин е сключеният през 1135 г. съюз с германските императори на Свещената Римска империя, насочен против норманското Сицилианско кралство в южна Италия.

В 1137-8 г. побеждава и присъединява арменското царство в Киликия (т.нар. Мала Армения), чиито владетели се опитват да водят независима политика. Походите на Йоан II Комнин продължават на югоизток към княжествата на кръстоноците и през 1137-8 г. той принуждава владетелите на Антиохийското княжество, Графство Едеса и Графство Триполи да потвърдят васалната си клетва към него (впоследствие става само формална). Кръстоносните феодали обаче следват личните си интереси и не оказват достатъчно подкрепа на императора когато той се опитва да мине в настъпление срещу мюсюлманските емири в Сирия. Въпреки първоначалните успехи през 1139 г. Йоан II се оттегля без да осъществи напълно амбициите си, тъй като се налага отново да защити малоазийските земи от нови тюркски нападения. През 1142 г. Йоан II Комнин намира повод за втори поход към Антиохия с цел да получи реален контрол над княжеството, но внезапната му смърт не позволила да реализира този план.

Йоан II загива в резултат на нещастен случай по време на разходка ранен от отровна стрела, предназначена за лов. Това се случва в планината Тавър, Киликия. Мануил I Комнин, който е посочен от него за наследник на трона след смъртта на по-големите му синове Алексий и Андроник, поема властта. Исак, въпреки че е по-възрастен от Мануил, умишлено бива прескочен при предаването на властта по старшинство.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Златна перпера на Йоан II Комнин

Бил женен от 1104 г. за унгарската принцеса Ирина, дъщеря на Ласло I, крал на Унгария (1077-1095). Йоан II и Ирина имат 8 деца:

  1. Алексий Комнин (* февруари 1106; † лятото 1142), съимператор от 1122 до 1142
  2. Мария Комнина(* февруари 1106; † 1143/55; близначка на Алексий), омъжва се за Йоан Рогерий Даласин, „Кесар“, 1143 претендент за трона, 1152 дук на Струмица, † като вдовец и монах
  3. Андроник Комнин († 1142)
  4. Ана Комнина (* 1100), омъжва се за Йоан Контостефан († 1139)
  5. Исаак (* 1115; † 1154/74), „Севастократор“
  6. Теодора Комнина (* 1116; † като вдовица и монахиня 12 май 1157), омъжва се за Мануил Анема († 1146/47), „Панхиперпротосевастохипертатос“
  7. Евдокия Комнина (* 1119), омъжва се за Теодор Ватаций, генерал, „Севастохипертатос“, Dux на Киликия
  8. Мануил I Комнин (* 15 август 1118; † 24 септември 1180), византийски император (1143 - 1180), 1122 „Сервастократор“

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Иоан II Комнин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Алексий I Комнин Византийски император (1118 – 1143) Мануил I Комнин