Графство Едеса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Графство Едеса
Comitatus Edessanus
10981150
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Графство Едеса (в жълто), към 1135 г.
Графство Едеса (в жълто), към 1135 г.
Столица Едеса
Официален език латински, френски, арменски и халдейски новоарамейски
Религия римокатолицизъм, източно православие
Форма на управление монархия
Предшественик
Едеско княжество Едеско княжество
Наследник
Византия Византия
Днес част от Флаг на Турция Турция
Графство Едеса в Общомедия

Графство Едеса е кръстоносна франко-арменско-сирийска държава със столица град Едеса, днешна Шанлъурфа, Турция. Просъществувала между 1098 и 1149 г., феодалната държавата е създадена по франкски образец и законодателство от Балдуин дьо Булон и Танкред Галилейски по време на Първия кръстоносен поход.

Възникване на графството[редактиране | редактиране на кода]

По време на прехода на кръстоносците през Анатолия Танкред и Балдуин се отделят от основната кръстоносна армия и в съревнование помежду си и васалните си бойци се отдават на търсене на нови собствени феодални владения. С подкрепата на местното арменско население те покоряват Киликия и достигат на изток до Едеса.

ICXC NIKA.svg По това време Едеса е център на самостоятелно полунезависимо княжество, намиращо се във васална зависимост спрямо селджуките, но се ръководи от арменски фамилии. Арменското население чувствително доминира над гръцко-византийските и турски граждани, а начело на града е арменецът Торос. Макар и от такава националност, той няма подкрепата на неговите арменски съграждани-монофизити, тъй като за разлика от тях изповядва православното Верую за дуалистичната Божия природа.

Cross-Pattee-alternate red.svg Пристигането на кръстоносната армия заплашва да промени драматично статуквото в региона. Торос решава дипломатично да използва балдуиновите войски в собствените си опити за консолидиране на властта. От друга страна Балдуин не е по-несъобразителен и също решава да използва дипломация, оценявайки ситуацията с липсата на безусловен лидер в едеското княжество. Лотарингецът решава да предложи себе си и бойците си като решение на домогванията на всички страни и предлага на бездетния Торос да бъде осиновен от него. Ходът е популярен, тъй като би осигурил на арменеца пожизнена власт, а за Балдуин евентуално по-късно владичество. Торос приема, но на организираното по този повод тържество е убит от събралата се тълпа едесяни. Смята се, че убийците са подстрекавани от самия Балдуин – той им обещава освобождение от турците и други облаги, ако го посочат за свой управник. Така и става и Балдуин е издигнат до едеската корона. Той приема само графско достойнство, тъй като в съответствие с действащото средновековно феодално законодателство Балдуин няма право на по-висока титла от графската. Това се отнася за него като граф в собствената си родѝна[1], по-малък брат на наследствен херцог[2] и благородник, неполучил по-високи почести от графските, които да са признати от папа или крал. На практика обаче в условията на легитимираната от папата кръстоносна война графство Едеса е типично феодално княжество със собствена икономика, дипломация и военни сили.

Разцвет и падение[редактиране | редактиране на кода]

Blason Courtenay.svg Графството претърпява бърз възход в края на XI и началото на XII век. Това се свързва и с няколко успешни и разумно организирани навременни военни кампании, които Балдуин провежда срещу съседите си. Насочени главно срещу селджуките-данишменди, те водят до чувствително увеличение на територията на Едеското графство. Така след неуспешния поход на Боемунд I Антиохийски срещу Мелитена, където той е разгромен и попада в плен, Балдуин дьо Булон успява да обере плода на усилията на норманския принц и печели васално сюзеренство над града на арменеца Гавраил.

Кръстоносният поход води до освобождението и формирането на няколко чисто арменски християнски княжества, с които е свързана по-нататъшната история и дипломация на Графство Едеса. Много арменски аристократични фамилии дават дъщерите си за жени на франките в това число и за короновани графини.

По-нататъшното развитие на графството сочи постепенен залез, достигнал до завладяването на графството през 1150 г. от мюсюлманските войски на Нураддин. Последният граф на Едеса Жослен II умира в плен през 1159 г., а съпругата му продава последните останали за графството земи около Турбесел на византийския император Мануил I Комнин. Така Графство Едеса изчезва от картата на Близкия изток, след като е била първата създадена и първата унищожена кръстоносна държава.

Списък на Графовете на Едеса през периода 1098–1150[редактиране | редактиране на кода]

Балдуин дьо Булон влиза в Едеса, февруари 1098

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Мутафчиев, Петър „Лекции по история на Византия“. Изд. Дамян Яков ISBN 9545273089
  • Грусе, Рене „История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство“, том I, част I, ISBN 9789545843747
  • Ришар, Жан ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК „Рива“ ISBN 9543200483

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Граф на Вердюн
  2. Балдуин дьо Булон е по-малък брат на водителя на похода и овластен от Свещения римски император херцог на Долна Лотарингия Годфроа дьо Буйон.