Херцогство Наксос
Херцогство Наксос | |
---|---|
Ducato dell'arcipelago, Δουκᾶτον Ἀρχιπελάγους | |
1207 – 1579 | |
![]() Херцогство Наксос през 1450 г. |
|
Столица | Наксос |
Официален език | Венециански |
Неофициален език | гръцки (народен) |
Религия | католическа, православна |
Форма на управление |
Марко Санудо (основател, 1207-1227) Йосиф Наси (последен херцог, 1566-1579) |
История | васал на Латинската империя |
Византийска империя | -1207 |
4 кръстоносен поход | -1207 |
Република Венеция | 1207-1579 |
Отоманска империя | 1566-1579 |
Валута | Дукат, венецианска лира |
|
|
Днес част от | Гърция |
Херцогство Наксос в Общомедия |
Херцогство Наксос или Херцогство Архипелагос или Херцогство Егея (на италиански: Ducato di Nasso, Ducato dell'arcipelago, Ducato dell’ Egeopelagi, на гръцки: Δουκάτον Αρχιπελάγους, Δουκάτον Νάξου, Δουκάτον Αιγαίου; Egeon Pelagos, Archipelagos; Naxos) e херцогство, образувано от Венецианската република след Четвъртия кръстоносен поход на Цикладския остров Наксос в Егейско море от 1207 до 1579 г. То е васал на Латинската империя.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първият херцог и основател на херцогството става Марко Санудо, племенник на венециански дож Енрико Дандоло и участва в Четвъртия кръстоносен поход. През 1204 г. при завоюването на Константинопол той води една венецианската флота в града, което не било договорено с Хенрих Фландърски, владетелят на Латинската империия. Марко Санудо е придружаван от Марино Дандоло и Андреа и Джеремия Гиси, също от Равано дале Карчери, господарят на Евбея, и Филокало Навигайосо, господарят на Лемнос.
През 1207 г. с помощта на осем, взети на заем от Венеция галери, Марко Санудо пристига на пристанището на Потамидидес в югозападната част на остров Наксос и започва да завоюва острова, който се предава след пет- или шестседмична обсада, въпреки помощта на Генуа. Той основава херцогството Наксос (Архипелагос) и сам се провъзгласява за херцог. През 1210 г. Марко Санудо завладява Милос и остатъка от Цикладите. Той е владетел 20 години (1207 – 1227) и се нарича Марко I Санудо.
През 1566 г. херцог Якопо IV Криспо е свален от султан Селим II. Неговият наследник, поставен от султана, е португалецът Йосиф Наси, който от 1566 до 1579 г. е последният херцог.
Херцозите на Наксос (Архипелагос)[редактиране | редактиране на кода]
Династия Санудо[редактиране | редактиране на кода]
- 1207-1227 Марко I Санудо
- 1227-1262 Анджело Санудо, син
- 1262—1303 Марко II Санудо, син
- 1303-1323 Гулелмо I Санудо, син
- 1323-1341 Николо I Санудо, син
- 1341-1361 Джовани I Санудо, брат
- 1361-1371 Фиоренца I Санудо, дъщеря
- 1371-1383 Николо III Карчери, син на Фиоренца от първия брак с Джовани дале Карчери
- 1383 Фиоренца II Санудо
Династия Криспо[редактиране | редактиране на кода]
- 1383-1397, Франческо I Криспо, съпруг на Фиоренца, племенница на Джовани I
- 1397—1418 Якопо I, син
- 1419-1437 Джовани II, брат
- 1437-1447 Якопо II, син
- 1447-1453 Джан Якопо, син
- 1453-1463 Гулелмо II, брат на Джовани II
- 1463 Франческо II, племенник
- 1463-1480 Якопо III, син
- 1480-1494 Джовани III, брат
- 1494-1511 Франческо III, син
- 1511-1564 Джовани IV, син
- 1564-1566 Якопо IV, син
Управление от Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
- 1566-1579 Йосиф Наси
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Charles A. Frazee, The Island Princes of Greece. The Dukes of the Archipelago. Adolf M. Hakkert, Amsterdam, 1988. ISBN 90-256-0948-1