Анри Фландърски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хенрих Фландърски)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анри Фландърски
латински император

Роден
1174 г.
Починал
11 юни 1216 г. (42 г.)
Хенрих Фландърски в Общомедия

Анри Фландърски (на френски: Henri de Flandre, Henri de Hainaut; * ок. 1174; † 11 юни 1216 в Солун) е вторият и най-успешният латински император в Константинопол, управлявал от 1205 до 1216 година. Той произлиза от род Дом Фландрия, наричан Балдуиновски и е третият син на Балдуин V (VIII) Хенегауски граф на Хенегау и графиня Маргарита I Елзаска (Дом Шатеноа), сестра на Филип Елзаски. По-малък брат е на император Балдуин I Фландърски, след неговото пленяване в битката при Адрианопол през 1205 той поема управлението като регент. По-късно същата година, след съобщението за смъртта на Балдуин, той е коронясан за император. През по-голямата част от управлението си Хенрих воюва с българския цар Калоян и никейския император Теодор I Ласкарис. Втората му съпруга е дъщерята на Калоян – принцеса Мария.

Четвърти кръстоносен поход[редактиране | редактиране на кода]

Хенрих участва с брат си на 23 февруари 1200 г. в Четвъртия кръстоносен поход. На 2 февруари 1204 той побеждава византийския император Алексий V Дука Мърцуфлон.

При завладяването на Константинопол през април 1204 г. Хенрих окупира Блахерна-палат.

Регент на Константинопол[редактиране | редактиране на кода]

Когато брат му, като новоизбран император, отива с войската да подчини околните територии в Тракия и да завладее Солун, той поема управлението на град Константинопол.

На 24 април 1205 г. латинците са победени в Битката при Адрианопол против българите с цар Калоян, император Балдуин попада в тяхна плен. Хенрих (Анри) не участва в тази битка. В Картополис при Родосто Анри е признат от събраните барони за регент на империята на брат му.

Император на Константинопол[редактиране | редактиране на кода]

След като става известна смъртта на брат му в български плен през пролетта 1206 г., латинските барони и рицари признават Анри за тяхен нов император. Той е коронован на 20 август 1206 г. в Света София (Hagia Sophia) в Константинопол. След коронясването Анри предприема наказателен военен поход срещу българските градове на юг от Балкана. По време на похода е превзет и Акве калиде – Термополис. Императорският пълководец Жофроа дьо Вилардуен пише за Термополис, които нарича „Ла Ферме“[1]:

Това беше много красив град, добре разположен, с множество топли извори за къпане – най-хубавите в целия свят. От него отнесохме огромна плячка

— Жофроа дьо Вилардуен

След тридневния престой на латинците, Анри Фландърски заповядва града да бъде изгорен. След този пожар Термополис не можал да се възстанови повече. В следващите години баните били въстановени, но не и града.[1]

През лятото на 1208 година, научавайки, че „куманите и власите“ настъпват в Тракия, Анри събира войски в Константинопол и през Силиврия и Адрианопол тръгва срещу цар Борил. Той се опитва да сключи съюз с неговия противник Алексий Слав, но през юни претърпява поражение в битката при Боруй, след което се оттегля и разполага лагера си край Филипопол, опитвайки се отчаяно да се снабди с продоволствия. На 1 август в полето край града императорът удържа победа срещу Борил.[2]

След победата при Филипопол император Анри се укрепява последователно при Кричим и Стенимахос. И на двете места той е посетен от Алексий Слав, който се признава за негов васал, а императорът му дава за жена своя извънбрачна дъщеря и му обещава подкрепа за претенциите му към трона на „Велика Влахия“. Анри дава на разположение на Алексий Слав военна част, водена от по-малкия му брат Йосташ.[3]

След сключването на съюза с Алексий Слав Анри се връща в Източна Тракия, където се заема с възстановяването на крепостта Памфилион, но в началото на зимата се прехвърля в Мала Азия, за да помогне на своя васал Давид Комнин във войната му с никейския император Теодор I Ласкарис, когото принуждава да вдигне обсадата на Ираклия. След това той се връща в Константинопол, където с големи тържества е отпразнувана женитбата на дъщеря му и Алексий Слав.[4]

След сватбените тържества и въпреки тежката зима, император Анри тръгва към Солун, съмнявайки се в лоялността на ломбардците, контролиращи града, след смъртта на Бонифаций Монфератски. Той пресича по леда замръзналата Марица и през Западна Тракия стига до Христополис, но ломбардският гарнизон отказва да го пусне в крепостта. Той прекарва Коледа в Драмското поле, където към него се присъединява брат му Йосташ. Среща се с регента на Солунското кралство Оберто II ди Биандрате, който отхвърля претенциите му към Солун и отказва да го допусне в кралството, усилвайки гарнизона си в Сяр и изгонвайки от Солун намиращите се там французи. След сложни преговори, Анри обещава на регента всички земи южно от Дуръс, Филипопол и Макри, за да го допусне в Солун.[5]

След като влиза с войската си в Солун, император Анри се отмята от обещанието си и се споразумява с вдовицата на Бонифаций Монфератски Маргарита, като на Богоявление коронясва сина ѝ Деметрий за солунски крал и отстранява от регентството и затваря Оберто ди Биандрате. Въпреки това Сяр и Христополис оставят лоялни към Оберто и Анри изпраща войска срещу тях. Когато ломбардският гарнизон в Сяр се споразумява с пребиваващ в Мелник представител на Борил да му предаде града, местните жители пускат там войската на императора. Малко по-късно част от ломбардският гарнизон на Христополис настъпва към контролирания от императора град Драма, но претърпява поражение в Драмското поле.[6]

Император Анри остава до пролетта на 1208 година в Китрос, а на Великден настъпва на юг и превзема държаната от ломбардците Лариса. На 1 май той прави опит за помирение с ломбардците в Равеника, но повечето от тях не се явяват. Той отива през Бодоница в Тива, където е посрещнат тържествено и обсажда държащият цитаделата ломбардски гарнизон. След няколкодневна обсада цитаделата се предава и ломбардците сключват мир с императора с изключение на граф Ди Биандрате, който е освободен, но бяга на остров Негропонте, заплашвайки с отмъщение.[7]

След сключването на мира, Анри посещава Атина и Негропонте. Тук до него стигат сведения за подготвяно от Борил голямо настъпление, в резултат на които граф Ди Бандрате приема да се помири с него и връща поста си на солунски регент. Императорът се отправя на север и близо до Солун сключва мир с епирския деспот Михаил I Комнин.[8]

През пролетта 1211 г. Анри отблъсква едно нападение на българския севастократор Стрезомир от Просек (Strez von Prosek) в битка в долината на Пелагония.

Според някои източници Анри сключва мирен договор цар Борил. Няколко години по-късно по волята на папата, Анри сключва брак с дъщерята на Калоян – принцеса Мария. От първия си брак с рано починалата Агнеса Анри има дъщеря Изабел, която също умира в ранна възраст. Бракът на Анри с Мария не оставя наследник след смъртта му.

През пролетта 1216 г. той марширува към Солун, за да се бие от там с Теодор Комнин в Епир, но умира внезапно преди да започне, на 11 юни 1216 г. Предполага се, че е отровен от втората му българска съпруга или от неговия стар враг Оберто ди Биандрате.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хенрих Фландърски (Анри) е женен два пъти:

От двата брака той няма деца.

Обаче Анри има една извънбрачна дъщеря, която омъжва 1208 г. в Константинопол за владетеля на Мелник Алексий Слав († след 1229). [10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Цоня Дражева, Димчо Момчилов: Акве Калиде – Терма, градът на топлите минерални бани край Бургас, Регионален музей Бургас, видяно на 15 февруари 2012
  2. Валансиен 2009, с. 28 – 39.
  3. Валансиен 2009, с. 39 – 40.
  4. Валансиен 2009, с. 41 – 44.
  5. Валансиен 2009, с. 44 – 55.
  6. Валансиен 2009, с. 56 – 65.
  7. Валансиен 2009, с. 68 – 78.
  8. Валансиен 2009, с. 78 – 81.
  9. Fine, J. V. A. (1994) The Late Medieval Balkans, A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest (Ann Arbour, University of Michigan Press), pp. 81 – 2.
  10. Flanders 2, genealogy.euweb.cz
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Балдуин I император на Латинската империя (1205 – 1216) Пиер дьо Куртене