Анри Фландърски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хенрих Фландърски)
Направо към: навигация, търсене
Анри Фландърски
латински император
Анри Фландърски 
Роден: 1174 г.
Починал: 11 юни 1216 г. (42 г.)

Анри Фландърски (на френски: Henri de Flandre, Henri de Hainaut; * ок. 1174; † 11 юни 1216 в Солун) е вторият и най-успешният латински император в Константинопол, управлявал от 1205 до 1216 година. Той произлиза от род Дом Фландрия, наричан Балдуиновски и е третият син на Балдуин V (VIII) Хенегауски граф на Хенегау и графиня Маргарита I Елзаска (Дом Шатеноа), сестра на Филип Елзаски. По-малък брат е на император Балдуин I Фландърски, след неговото пленяване в битката при Адрианопол през 1205 той поема управлението като регент. По-късно същата година, след съобщението за смъртта на Балдуин, той е коронясан за император. През по-голямата част от управлението си Хенрих воюва с българския цар Калоян и никейския император Теодор I Ласкарис. Втората му съпруга е дъщерята на Калоян — принцеса Мария.

Четвърти кръстоносен поход[редактиране | редактиране на кода]

Хенрих участва с брат си на 23 февруари 1200 г. в Четвъртия кръстоносен поход. На 2 февруари 1204 той побеждава византийския император Алексий V Дука Мърцуфлон.

При завладяването на Константинопол през април 1204 г. Хенрих окупира Блахерна-палат.

Регент на Константинопол[редактиране | редактиране на кода]

Когато брат му, като новоизбран император, отива с войската да подчини околните територии в Тракия и да завладее Солун, той поема управлението на град Константинопол.

На 24 април 1205 г. латинците са победени в Битката при Адрианопол против българите с цар Калоян, император Балдуин попада в тяхна плен. Хенрих (Анри) не участва в тази битка. В Картополис при Родосто Анри е признат от събраните барони за регент на империята на брат му.

Император на Константинопол[редактиране | редактиране на кода]

След като става известна смъртта на брат му в български плен през пролетта 1206 г., латинските барони и рицари признават Анри за тяхен нов император. Той е коронован на 20 август 1206 г. в Света София (Hagia Sophia) в Константинопол. След коронясването Анри предприема наказателен военен поход срещу българските градове на юг от Балкана. По време на похода е превзет и Акве калиде - Термополис. Императорският пълководец Жофроа дьо Вилардуен пише за Термополис, които нарича „Ла Ферме“[1]:

Това беше много красив град, добре разположен, с множество топли извори за къпане — най-хубавите в целия свят. От него отнесохме огромна плячка

— Жофроа дьо Вилардуен

След тридневния престой на латинците, Анри Фландърски заповядва града да бъде изгорен. След този пожар Термополис не можал да се възстанови повече. В следващите години баните били въстановени, но не и града.[1]

През пролетта 1211 г. Анри отблъска едно нападение на българския севастократор Стрезомир от Просек (Strez von Prosek) в битка в долината на Пелагония.

Според някои източници, след убийството на Калоян, Анри сключва мирен договор с наследника му — цар Борил. Няколко години по-късно по волята на папата, Анри сключва брак с дъщерята на Калоян — принцеса Мария. От първия си брак с рано починалата Агнеса Анри има дъщеря Изабел, която също умира в ранна възраст след раждане (омъжена за родопски болярин). Бракът на Анри с Мария не оставя наследник след смъртта му.

През пролетта 1216 г. той марширува към Солун, за да се бие от там с Теодор Комнин в Епир, но умира внезапно преди да започне, на 11 юни 1216 г. Предполага се, че е отровен от втората му българска съпруга или от неговия стар враг Оберто ди Биандрате.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хенрих Фландърски (Анри) е женен два пъти:

От двата брака той няма деца.

Обаче Анри има една извънбрачна дъщеря, която омъжва 1208 г. в Константинопол за българския княз на Мелник, Алексий Слав († след 1229). [3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Charles Verlinden, Les Empereurs belges de Constantinople (Brüssel, 1945)
  • Filip van Tricht, „La Gloire de l'empire“. L’idée impériale de Henri de Flandre-Hainaut, deuxième empereur latin de Constantinople (1206-1216), in: Byzantion 70 (2000), S. 211-241
  • Filip van Tricht, La politique étrangère de l'empire de Constantinople, de 1210 á 1216, in: Le Moyen Age 107 (2001), S. 219-235
  • Niebuhr, B. G. (ed.) (1840) Ephræmii Monachi Imperatorum et Patriarcharum, Corpus Scriptorum Historiæ Byzantinæ (Bonn) 8130, p. 326

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Цоня Дражева, Димчо Момчилов: Акве Калиде - Терма, градът на топлите минерални бани край Бургас, Регионален музей Бургас, видяно на 15 февруари 2012
  2. Fine, J. V. A. (1994) The Late Medieval Balkans, A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest (Ann Arbour, University of Michigan Press), pp. 81–2.
  3. Flanders 2, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Балдуин I император на Латинската империя (1205 – 1216) Пиер дьо Куртене