Битка при Боруй

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Боруй
Българо-латински войни
Информация
Периодюни 1208
МястоСтара Загора, 42°26′ с. ш. 25°39′ и. д. / 42.433333° с. ш. 25.65° и. д.
РезултатПобеда за българите
Страни в конфликта
Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG БългарияBlason Empire Latin de Constantinople.svg Латинска империя
Командири и лидери
БорилBlason Empire Latin de Constantinople.svgХенрих Фландърски
Сили
неизвестнинеизвестни
Жертви и загуби
неизвестнитежки

Битката при Бору̀й се провежда през юни 1208 г. близо до град Стара Загора между българите и Латинската империя. Резултатът от битката е победа за българите.

Причини за конфликта[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1208 г. новият цар на България Борил, който продължава войната на предшественика си Калоян срещу Латинската империя, напада Тракия. Латинският император Хенрих Фландърски събира армия в Силиври и се насочва към Одрин.

Битка[редактиране | редактиране на кода]

Научавайки за придвижването на рицарите, българите отстъпват към по-добри позиции в района на Боруй (Стара Загора). През нощта те изпращат пленени византийци и плячка на север към Балкана и се преместват в боен строй близо до латинския лагер. Латинските бойци, които са на пост, оказват свиреп отпор, за да дадат време на останалите да се приготвят за битка. Докато повечето от латинците образуват отряда си, преди да си сложат бронята те претърпяват тежки загуби, причинени от българските стрелци. През това време българската кавалерията успява да заобиколи латинските флангове и атакува главните сили. В битката, която последва, рицарите губят много хора, а самият император Хенрих Фландърски бил хванат в примка и едва успява да избегне пленяване – рицар успял да среже въжето с меча си и да защити Хенрих с бронираното си тяло от българските стрели. В края рицарите принуждават българската кавалерия да се отдръпне и латинската армия започва да се изтегля към Пловдив в боен строй.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
  • Жофроа дьо Вилардуен, „Завладяването на Константинопол“, Издателство: БАН Марин Дринов, 2000.
  • Анри дьо Валансиен, „История на император Анри“, Издателство: Полис, 2009