Битка при Русион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Русион
Българо-латински войни
Bulgaria under Kaloyan.png
Информация
Период 31 януари 1206
Място Руской, днешна Турция
Резултат Убедителна победа за българите
Страни в конфликта
Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG България Blason Empire Latin de Constantinople.svg Латинска империя
Командири и лидери
Калоян Тиери дьо Термон
Сили
7000 неизвестни
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

Битката при Русион се провежда през зимата на 1206 година близо до крепостта Русион (Рускьой, днешна Турция) между армиите на Българското царство и Латинската империя, при което сражение българите побеждават.

Битка[редактиране | редактиране на кода]

В средата на януари 1206 г. българската армия се насочва на юг. Част от армията обсажда Одрин, а другите, под командването на Калоян, се насочват към Русион. Според бойния план на Калоян, латинците трябвало да се принудят да излезат от крепостта. За тази цел малък отряд от кумани завладява малък и незначителен замък в покрайнините на Русион. Маневрата се оказва успешна и привечер на 30 януари рицарите тръгват от градските врати. Тиери дьо Лос е извикан в Константинопол и Тиери дьо Термон, който е познат като безразсъдно смел човек, остава на пост. Византийският историк Никита Хониат пише, че войските му са най-храбрите и дръзките сред цялата латинска армия. Около 120 рицари и много кавалеристи поемат от Русион и яздят в продължение на цялата нощ. На сутринта на 31 януари достигат замъка, но откриват, че е изоставен от българите и се насочват обратно към Русион. Междувременно 7000 българи обграждат рицарите и заенат позиции на 7 км преди стените на Русион. Защитниците на крепостта се оказват малко и могли единствено да наблюдават от кулите и бойниците. От там съзирали приближаващата латинската армия, разделена на 4 части. Авангардът е воден от Шарл дьо Френ, следван от войските на Термон и частта на Андрея дьо Боа и Жан дьо Чоаси, които са първите рицари, изкачили стените на Константинопол през 1204 г. Последният отряд е воден от Вилен дьо Лоос.

Битката започва със страничните отряди. Частите на Вилен дьо Лос са атакувани от друго българско формирование и въпреки отчаяната съпротива са разгромени. Битката се води докато армията е под строй, насочена към Русион и масата от биещи се войници бавно се придвижва към крепостта. На около 2 км от твърдината рицарската бойна формация най-накрая се разпада под българските нападения от двете страни. Рицарите се бият смело, но повечето от тях биват избити. Само 10 от 120 рицари успяват да достигнат Русион. Много обикновени войници са посечени или пленени в битката. Всички командири на рицарите, включително Тиери дьо Термонд, са убити. Остатъкът от разбитата армия изоставя Русион и търси убежище в близкия град Родосто.

По-нататъшен развой[редактиране | редактиране на кода]

Родосто се оказва добре укрепена твърдина със значителен гарнизон от венецианци, подсилени от оцелелите от битката при Русион и взвод от 2000 войници, които пристигат по-късно. Когато пристига цар Калоян защитниците на крепостта изпадат в паника и след битката за Родосто биват победени, а градът – плячкосан. След това българите овладяват множество други твърдини, включително Перинт, Чорлу, Аркадиопол (днес Люлебургаз, Турция), Месина, Даонион. Калояновите войски обсаждат и стратегическия град Димотика, който бива превзет през следващата година.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

В цялата военна кампания няколко венециански гарнизона са напълно унищожени. Анри Фландърски – новият латински император – се оказва принуден да поиска от френския крал помощ от още 600 рицари и 10 000 войници. За щастие на кръстоносците Калоян бива убит на следващата година (1207 г.) при обсадата на Солун, a царят-узурпатор Борил не успява да се възползва своевременно от нанесените върху латинците удари.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Йордан Андреев, Милчо Лалков, „Българските ханове и царе“, Велико Търново, 1996.
  • Битката при Русион