Битка при Пловдив (1208)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Пловдив.

Битката при Пловдив
Българо-латински войни
Bulgaria under Boril.png
България при управлението на Борил
Информация
Период 1 август 1208
Място Пловдив, България
Резултат Победа за Латинската империя
Страни в конфликта
Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG България Blason Empire Latin de Constantinople.svg Латинска империя
Командири и лидери
Борил Blason Empire Latin de Constantinople.svg Хенрих Фландърски
Blason Comte-de-Flandre.svgЙосташ Фландърски
Crus-Moreya.pngЖофроа Вилардуен
Blason bracieux41.svgПиер дьо Брашьо
Estrot.pngЖерар дьо Стрьом
Ecu d'argent au croissant de gueules.svgРение дьо Три
Nicolas de Maylli.gifНикола дьо Майи
Blason Bréban.svgМилон льо Бребан
Cayeux2.gifАнсо дьо Кайо
Сили
27 000 – 30 000, вкл. 7000 кумани (лека конница) и 6000 д. тежка тежка конница[1] 2 – 3 хил., вкл. 800 – 900 д. тежки конници, от които ок. 300 рицари.
Жертви и загуби
неизвестни, вероятно значителни неизвестни

Битката при Пловдив се състои на 1 август 1208 г. в околностите на Пловдив между армията на Втората българска държава и рицарите на Латинската империя, които в крайна сметка побеждават.

Битка[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1208 г. цар Борил решава, че вътрешната ситуация в България се е успокоила и обръща вниманието си към външната политика. Изглежда, че той подкрепя политиката на предшественика си Калоян и продължава войната срещу Латинската империя. Българската армия навлиза в Тракия и побеждава рицарите в битката при Боруй. Император Хенрих Фландърски се изтегля към Пловдив. Вдъхновен от победата, Борил напредва на юг и на 1 август 1208 година среща латинска армия. Според Анри дьо Валансиен българите били 33 000 души разделени в 36 отряда, а латините имали 15 отряда от по 20 рицаря, а в императорския – 50. Борил опитва да приложи същата тактика, която Калоян използва в Битката при Одрин – да примами с леката куманска кавалерия тежко въоръжените рицари в засада. Поучени от горчивия опит при Одрин, рицарите този път запазват бойният си ред. Император Хенрих не допуска повторно подобна грешка и вместо това рицарите водени от Пиер дьо Брашьо и Никола дьо Майи атакуват личното отделение на царя. Битката била жестока и кръвопролитна, много скоро благодарение на солидното си въоръжение рицарите взели надмощие и започнали да притискат българите. Борил бяга от пряко сражение и оттегля войската си в прохода Св. Никола, в околностите на с. Турия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Костов, Филипополското херцогство (1204 – 1260), изд. Жанет 45, Пловдив, 2011 г., 96 с.
  • Жофроа дьо Вилардуен, „Завладяването на Константинопол“, Издателство: БАН Марин Дринов, 2000.
  • Анри дьо Валансиен, „История на император Анри“, Издателство : Полис, 2009
  1. Гюзелев, Васил, Исторически съчинения, т. 2, стр. 114, 2002