Никита Хониат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Никита Хониат
византийски историк

Роден
1155 г.
Починал
1217 г. (62 г.)
Научна дейност
Област История

Никита Хониат (на гръцки: Νικήτας Χωνιάτης) е византийски историк и висш държавен служител от втората половина на ХІІ век. Автор е на "История" (Χρονική Διήγησις) на Византия, обхващаща периода 1118-1206 г. Неговото съчинение е важен исторически извор и за историята на средновековна България. Хониат е пряк свидетел и участник в някои от описваните събития.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Истинското му име е Никита Акоминат (Νικήτας Ακομινάτος). Роден е в град Хон (Χωναί) във Фригия около средата на ХІІ век. Брат е на Михаил Хониат, митрополит на Атина. Получава добро образование в Атина[1] и по-късно става чиновник при двора на императорите Мануил I Комнин и Алексий II Комнин. Прави успешна кариера при Исак II Ангел, в чиито походи срещу Петър и Асен участва. Заема постовете: велик логотет (μέγας λογοθέτης) и началник на царските спални. В 1189 г. е управител на тема Филипопол (Пловдив) и взема участие в преговорите с водача на Третия кръстоносен поход, император Фридрих I Барбароса. Около 1204 г. е сенатор в Константинопол. Когато византийската столица пада в ръцете на кръстоносците, Хониат бяга в Никея, губейки цялото си имущество. Служи при никейския император Теодор I Ласкарис. Тук завършва своята "История". Умира около 1215-1217 г.

Никита Хониат е автор и на реторически произведения и писма. Сред тях е "Реч, съставена за прочитане пред кир Теодор Ласкарис..." написана в края на 1206 г. В нея под името Йоан Мизийски е упоменат цар Калоян.

В романа на Умберто Еко "Баудолино" (2000 г.) един от персонажите е Никита Хониат, представен като доверен приятел на главния герой.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Г.И.Б.И., Том IX, Никита Хониат, История, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1983, стр.7