Лаоник Халкокондил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лаоник Халкокондил
византийски историк
Laonikos Chalkokondylis.JPG
Роден
около 1423 г.
Починал
1490 г. (67 г.)
Научна дейност
Област История

Лао̀ник Халкокондѝл (гръцки: Λαόνικος Χαλκοκονδύλης) е византийски и гръцки учен от Атина. Роден е ок. 1423 г. и умира през 1490 г. Малкото му име произлиза от гръцките думи λαός (народ, хора) и νικᾶν (побеждаващ).

Той е византийски историк, син на Георги и братовчед на Димитър Халкокондил. След кавга между баща му и Атинското княжество, той последва семейството си към Пелопонес, където живее в двора на Константин XI Палеолог и е обучаван от Георгий Гемист Плитон.

След падането на Константинопол, той написва в десет тома най-значимия си исторически труд - „Доказателства на историите“ (Αποδείξεις Ιστοριών). Тези книги съставляват един от най-важните извори за последните 150 години от историята на Византия. Трудът покрива периода 1298-1463 г., описвайки падането на Империята и възхода на османските турци, чак до походите срещу венецианците и унгарския крал Матияш Корвин. Халкокондил определя падането на Константинопол като събитие от изключителна важност, сравнявайки го с падането на Троя. Подобно на други византийски историци, неговата хронология е неточна. Трудът му също така обхваща и други сфери на познанието като цивилизациите на Англия, Франция и Германия, на чиято помощ гърците са се надявали в съпротивата срещу турците. За свидетелствата, касаещи предшестващи го събития, авторът използва сведения от баща си.

Неговият модел на подражание и кумир е Тукидид (а според Август Емануил Бекер - Херодот), езикът му е изчистен и правилен, а стилът му е опростен и ясен. Самият текст обаче е в незавидно състояние. Използваният от него архаичен език затруднява правилното разчитане на много места, а старовремските названия на различните народи създават обърквания (гети, даки, лигури, мизи, пеони и др.) Широката употреба на етнонима „елини“ (Έλληνες), използван от Лаоник за описване на византийците, помага за утвърждаването на връзката между древногръцките цивилизации и съвременната такава.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Първото издание на историческия труд на Лаоник Халкокондил е от 1615 г. (J. B. Baumbach)
  • C. Hopf, Chroniques Gréco-romanes (Paris 1873), pp. 243-5: биографично описание на Лаоник и брат му Димитър Халкохондил.
  • Historiarum Libri Decem, ed. I. Bekker, Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae (Bonn 1843)
  • Historiae Demonstrationes, 2 vols., ed. E. Darko, (Budapest 1922-7).
  • J.-P. Migne, Patrologia Graeca, volume 159.
  • Nikolaos Nikoloudis, (Athens 1996) Laonikos Chalkokondyles. A Translation and Commentary of the Demonstrations of Histories: английски превод на томове I-III.
  • J. R. Melville Jones, The Siege of Constantinople: Seven Contemporary Accounts (Amsterdam 1972), pp. 42-55.: английски превод на том VIII.
  • Ангелов, В. Лаоник Халкокондил – един от последните историци на Византия (Laonici Chalcocondylae Historiarum demonstrationes I, II, V). – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., УИ, 2008.
  • Ангелов, В. Сведенията за западните народи в съчинението на Лаоник Халкокондил (Laonici Chalcocondylae Historiarum Demonstrationes I, IV, V). – В: Мediaevalia. Специално издание. Сборник в памет на доц. д-р Георги Сотиров (1946-1998). Съст. Красимира Гагова. Ред. Красимира Гагова и Александър Николов. С., 2011, 7-32.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Laonicus Chalcondyles“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.