Лаоник Халкокондил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лао̀ник Халкокондѝл (гръцки: Λαόνικος Χαλκοκονδύλης) е византийски и гръцки учен от Атина. Роден е ок. 1423 г. и умира през 1490 г. Малкото му име произлиза от гръцките думи λαός (народ, хора) и νικᾶν (побеждаващ).

Той е византийски историк, син на Георги и братовчед на Димитър Халкокондил. След кавга между баща му и Атинското княжество, той последва семейството си към Пелопонес, където живее в двора на Константин XI Палеолог и е обучаван от Георгий Гемист Плитон.

След падането на Константинопол, той написва в десет тома най-значимия си исторически труд - „Доказателства на историите“ (Αποδείξεις Ιστοριών). Тези книги съставляват един от най-важните извори за последните 150 години от историята на Византия. Трудът покрива периода 1298-1463 г., описвайки падането на Империята и възхода на османските турци, чак до походите срещу венецианците и унгарския крал Матияш Корвин. Халкокондил определя падането на Константинопол като събитие от изключителна важност, сравнявайки го с падането на Троя. Подобно на други византийски историци, неговата хронология е неточна. Трудът му също така обхваща и други сфери на познанието като цивилизациите на Англия, Франция и Германия, на чиято помощ гърците са се надявали в съпротивата срещу турците. За свидетелствата, касаещи предшестващи го събития, авторът използва сведения от баща си.

Неговият модел на подражание и кумир е Тукидид (а според Август Емануил Бекер - Херодот), езикът му е изчистен и правилен, а стилът му е опростен и ясен. Самият текст обаче е в незавидно състояние. Използваният от него архаичен език затруднява правилното разчитане на много места, а старовремските названия на различните народи създават обърквания (гети, даки, лигури, мизи, пеони и др.) Широката употреба на етнонима „елини“ (Έλληνες), използван от Лаоник за описване на византийците, помага за утвърждаването на връзката между древногръцките цивилизации и съвременната такава.

Използвани източници[редактиране | edit source]

  • Първото издание на историческия труд на Лаоник Халкокондил е от 1615 г. (J. B. Baumbach)
  • C. Hopf, Chroniques Gréco-romanes (Paris 1873), pp. 243-5: биографично описание на Лаоник и брат му Димитър Халкохондил.
  • Historiarum Libri Decem, ed. I. Bekker, Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae (Bonn 1843)
  • Historiae Demonstrationes, 2 vols., ed. E. Darko, (Budapest 1922-7).
  • J.-P. Migne, Patrologia Graeca, volume 159.
  • Nikolaos Nikoloudis, (Athens 1996) Laonikos Chalkokondyles. A Translation and Commentary of the Demonstrations of Histories: английски превод на томове I-III.
  • J. R. Melville Jones, The Siege of Constantinople: Seven Contemporary Accounts (Amsterdam 1972), pp. 42-55.: английски превод на том VIII.
  • Ангелов, В. Лаоник Халкокондил - един от последните историци на Византия (Laonici Chalcocondylae Historiarum demonstrationes I, II, V) . – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., УИ, 2008.
  • Ангелов, В. Сведенията за западните народи в съчинението на Лаоник Халкокондил (Laonici Chalcocondylae Historiarum Demonstrationes I, IV, V). - В: Мediaevalia. Специално издание. Сборник в памет на доц. д-р Георги Сотиров (1946-1998). Съст. Красимира Гагова. Ред. Красимира Гагова и Александър Николов. С., 2011, 7-32.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Laonicus Chalcondyles“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.