Никифор Григора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никифор Григора
Νικηφόρος Γρηγορᾶς
византийски теолог
Роден
1295 г.
Починал
1360 г. (65 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Средновековна философия
Интереси Теология
Научна дейност
Област История, астрономия

Никифор Григора (на старогръцки: Νικηφόρος Γρηγορᾶς, Nikephoros Gregoras, Nicephorus Gregoras) е византийски историк, теолог, писател и астроном през 14 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1295 година в Хераклея Понтика. Загубва рано родителите си и е възпитаван от чичо му по майчина линия епископ Йоан от Хераклея Понтика. Около 1315 г. отива в Константинопол и става ученик на Теодор Метохит и доверено лице на патриарх Йоан XIII Гликис (1315 – 1320). Император Андроник II Палеолог забелязва неговия талант по реторика. През 1324 г. Григора предлага реформа на календара, но императорът отказва. През 1326 г. Григора е пратеник на императора в Сърбия. Когато Андроник през 1328 г. е свален от внук му Андроник III Палеолог, Григора загубва състоянието си и се оттегля напълно в частния си живот. Неговият покровител Теодор Метохит е изгонен. Григора остава тясно свързан с двамата и посещава няколко пъти сваления император в квартирата, където е затворен. През 1332 г. двамата му приятели умират.

Никифор Григора успява да спечели доверието на Андроник III, който през 1333 г. му дава да води безуспешните преговори за уния на православната и католическата църква с пратениците на папа Йоан XXII.

На събор през май 1351 г. Никифор Григора е осъден заради различните му разбирания от тези на Григорий Палама по исихазъм и е изпратен в арест в манастир Хора. През 1354 г. е освободен и умира, отлъчен от църквата, през 1359/1360 или 1361 г.

Никифор Григора е почитател на Платон. Той пише множество произведения по философия, астрономия, математика, история и теология, речи, биографии.

Главното му произведения е „Ромейската история“ (Historia Rhomaike) в 37 книги за времето от 1204 до 1359 г. Някои от трактовките му в историята са със съмнителна достоверност, още повече, че Григора изпитва органична неприязън към мизите и трибалите, т.е. към българите, както архаично ги назовава по източните и западните български земи, в зависимост от това под чий скиптър са.

Издания и преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Historia Rhomaike. Jan Louis van Dieten. (Bibliothek der griechischen Literatur Band 4, 8, 9, 24, 39, 59, 66). Hiersemann, Stuttgart 1973 – 2007.
  • Antirrhetika I. Hans-Veit Beyer, Wien 1976, ISBN 3-7001-0179-1.
  • Nicéphore Gregoras: Correspondance. R. Guilland, Paris 1967.
  • Nicephori Gregorae explicatio in librum Synesii „De insomniis“. Scholia cum glossis. Hrsg. von Paolo Pietrosanti, Bari 1999, ISBN 88-7949-200-4.
  • J. Mogenet, A. Tihon, R. Royez, A. Berg : Nicéphore Grégoras – Calcul de l’éclipse de soleil du 16 Juillet 1330. Corpus des astronomes byzantins I. Amsterdam 1983, ISBN 978-9070265342.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans-Veit Beyer: Nikephoros Gregoras als Theologe und sein erstes Auftreten gegen die Hesychasten. In: Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik. 20, 1971, ISSN – 8660 0378 – 8660, S. 171 – 188.
  • Hans-Veit Beyer: Eine Chronologie der Lebensgeschichte des Nikephoros Gregoras. In: Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik. 27, 1978, S. 127 – 155.
  • Herbert Hunger: Die hochsprachliche profane Literatur der Byzantiner. Beck, München 1978 (Handbuch der Altertumswissenschaft.)
  • Pietro Luigi M. Leone: A proposito di una lettera del protonotario Nicola Lampeno a Niceforo Gregora. In: Byzantinischen Zeitschrift. 43, 1973, ISSN – 7704 0007 – 7704, S. 344 – 359.
  • I. Sevcenko: Some Autographs of Nicephoros Gregoras. In: Zbornik Radova Vizantoloskog Instituta. 8, 1964, ISSN – 9888 0584 – 9888, S. 435 – 450.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]