Теодор Метохит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодор Метохит
Θεόδωρος Μετοχίτης
византийски учен и политик

Роден
1270 г.
Починал
21 март 1332 г. (62 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Средновековна философия
Научна дейност
Област История, астрономия
Теодор Метохит в Общомедия

Теодор Метохит (на гръцки: Θεόδωρος Μετοχίτης) е византийски държавник, дипломат, теолог, философ, историк, астроном, поет и меценат на изкуствата. От ок. 1305 до 1328 г. той е канцлер и личен съветник (mesaxōn) на император Андроник II Палеолог.

Метохит е син на архидякон Георги Метохит (ок. 1250–1328), привърженик на унията на православната и католическата църква. След втория църковен събор в Влахерна (Blachernae) баща му е осъден и изпратен в изгнание. Метохит учи светските и религиозни автори. Когато през 1290 - 1291 г. Андроник II посещава Никея, толкова е впечатлен от Метохит, че веднага го извиква в двора и го прави логотет. След една година той става сенатор. Изпратен е на дипломатически мисии в Киликия през 1295 и в Сърбия през 1299 г. През 1312/1313 г. той започва да следва астрономия при Мануил Вриений, по-късно става учител на Никифор Григора.

Теодор Метохит е женен и има пет сина и една дъщеря, Ирина Метохитиса, която е омъжена за Йоан Палеолог управителят на Солун, внук на Михаил VIII Палеолог и племенник на Андроник II. Дъщерята на Ирина, Мария Палеологина, се омъжва през 1324 г. за сръбския крал Стефан Дечански.

През 1321 г. Метохит става „велик логотет“ (megas logothetēs). По това време той е един от най-богатите мъже. Част от състоянието си ползва за възстановяването на църквата на манастира „Хора“ в северозападната част на Константинопол.

Андроник II е свален на 24 май 1328 г. от внука си Андроник III Палеолог. Метохит е ограбен и пратен в изгнание в Димотика. През 1330 г. му е разрешено да се върне обратно в Константинопол. Замонашва се в манастира „Хора“ под името Теолепт. Теодор Метохит умира в манастира на 13 март 1332 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Произведението на Метохит съдържа 20 стихотворения в дактилически хекзаметри, 18 речи (Logoi), коментари за Аристотеловите произведения по философия на натурата, един увод за ученето на Птолемеевата астрономия (Stoicheiosis astronomike), и 120 есета, съчинения на различни теми (Semeioseis gnomikai).

Издания и преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Theodorus Metochites: Paraphrasis in Aristotelis universam naturalem philosophiam (= Commentaria in Aristotelem Graeca. Bd. 3). Gentianus Hervetus. Basel 1559, ISBN 3-7728-1223-6.
  • Jeffrey M. Featherstone: Theodore Metochites's Poems „To Himself“. Introduction, Text, and Translation (= Byzantina Vindobonensia. Bd. 23). Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 2000, ISBN 3-7001-2853-3
  • Karin Hult: Theodore Metochites on Ancient Authors and Philosophy. Semeioseis gnomikai 1–26 & 71 (= Studia Graeca et Latina Gothoburgensia. Bd. 65). A Critical Edition with Introduction, Translation, Notes, and Indexes. With a Contribution by Börje Bydén. Acta Universitatis Gothoburgensis, Göteborg 2002, ISBN 91-7346-434-1
  • Hendrik Joan Drossaart Lulofs: Aristoteles De somno et vigilia liber. Adiectis veteribus translationibus et Theodori Metochitae commentario. Burgersdijk & Niermans u. a., Lugdunum Batavorum (Leiden) 1943 (Utrecht, Universität, Dissertation, 1943).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • K. Staikos, The History of the Library in Western Civilization: From Constantine the Great to Cardinal Bessarion, Oak Knoll Press, 2007, S. 427
  • Hans-Georg Beck: Theodoros Metochites. Die Krise des byzantinischen Weltbildes im 14. Jahrhundert. Beck, München 1952 (München, Universität, Habilitations-Schrift, 1949).
  • Börje Bydén: Theodore Metochites' Stoicheiosis astronomike and the Study of Natural Philosophy and Mathematics in Early Palaiologan Byzantium (= Studia Graeca et Latina Gothoburgensia. Bd. 66). Acta Universitatis Gothoburgensis, Göteborg 2003, ISBN 91-7346-459-7.
  • Ihor Ševčenko: Études sur la polémique entre Théodore Métochite et Nicéphore Choumnos. La vie intellectuelle et politique à Byzance sous les premiers Paléologues (= Corpus Bruxellense historiae Byzantinae. Subsidia 3). Éditions de Byzantion, Brüssel 1962 (Löwen, Universität, Dissertation 1949).
  • Ihor Ševčenko: Theodore Metochites, the Chora, and the Intellectual Trends of His Time. In: Paul A. Underwood: The Kariye Djami. Band 4: Studies in the Art of the Kariye Djami and Its Intellectual Background (= Bollingen series. Bd. 70). Princeton University Press, Princeton NJ 1975, ISBN 0-691-99778-X, korrigierte ISBN 0-691-99778-0, S. 19–91.
  • Eva de Vries-van der Velden: Théodore Métochite. Une réévaluation. Gieben, Amsterdam 1987, ISBN 90-70265-58-3 (Leiden, Universität, Dissertation, 1987).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]