Константин XI Палеолог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Константин XI Палеолог
византийски император
ConstantinoXI.jpg
Лични данни
Управление 6 януари 144929 май 1453
Коронация 6 януари 1449
Роден
Починал
29 май 1453 г. (49 г.)
Предшественик Йоан VIII Палеолог
Наследник няма
Семейство
Династия Палеолози
Баща Мануил II Палеолог
Майка Елена Драгаш
Бракове Теодора Токо
Катерина Гатилусио
Потомци няма
Константин XI Палеолог в Общомедия

Константин XI Палеолог (на гръцки: Κωνσταντίνος ΙΑ' Δραγάσης Παλαιολόγος, на латински: Constantinus XI Palaeologus), наричан още Константин XI Драгаш, (8 февруари 1405 – 29 май 1453) е последният император, управлявал Византия от 1449 до смъртта си на 29 май 1453 г.

Син е на Мануил II Палеолог и Елена Драгаш, дъщеря на велбъждския деспот Константин Деян.Той е правнук на цар Иван Александър по майчина линия и на потомката на Цар Иван Асен II Ирина Асенина по бащина.

Загива при крепостната порта Св. Роман с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве в Цариград срещу турците. Над неговият гроб е малката църква „Въведение Богородично" в кв. Вефа. [1][2][3][4][5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

По византийска традиция му било позволено да приеме фамилията по майчина линия, т.к. в случая тя била достатъчно престижна, Константин предпочитал да се назовава с фамилията на майка си – Драгаш. Голяма част от детството си прекарал в Константинопол под наблюдението на родителите си. В периода на отсъствие на своя по-голям брат, който бил в Италия, Константин бил начело на Константинопол от 1437 до 1439 г.

До своето встъпване на престола Константин си спечелва уважението на ромеите като храбър деспот на Морея. Не блестял с образование, предпочитал книги с войнишки упражнения, бил избухлив, но имал здрав разум и дарбата да убеждава слушателите. Когато Йоан VIII Палеолог починал, Константин се намирал в Мистра. Неговият по-млад брат Димитър пръв се прибрал в Константинопол с надежда, че тронът му принадлежи, но него никой не го поддържал. Сам Константин бил провъзгласен за император в началото на януари в Мистра.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През март 1449 г. се прибрал в столицата и поел властта. В следващите години се заел да подготви града за отбрана в случай на обсада, искал помощ и съюз против турците на запад и се опитал да се примири с църковните борби против унията с католическата църква. Във всичко успял отчасти, но да постигне повече в неговото положение трудно било осъществимо.

На 5 април 1453 г. Константинопол е подложен на обсада от голяма османска войска на султан Мехмед II, стремяща се да превземе града и да ликвидира това, което е останало от Източната Римска империя, която днес историците наричат Византия. След два неуспешни щурма на 18 април и на 7 май, при третия щурм на 28 май 150 000-ната османска армия побеждава 7000-те защитници на столицата. Градът е превзет и разорен от турците. След двудневно клане на 30 май турският султан влиза в „Св. София“ и заповядва базиликата да бъде обърната на джамия.

Последният византийски император Константин XI Палеолог загива в сражението при крепостната порта Св. Роман с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве. Турците трудно го намират сред труповете на падналите защитници на Константинопол, като тялото му е разпознато по пурпурните ботуши със златни орли на тях. Главата на последния император е изпратена до дворовете на мюсюлманските владетели като доказателство, че османците са превзели „града на царете“.

Това е краят на Византийската империя, условно приеман и за край на европейското средновековие. През същата година пада и управляваният от византийците последен български град, непокорен от турците – Несебър.

Константин XI Палеолог, в чиито вени е текла немалко българска кръв - и по майчина и по бащина линия, е канонизиран за светец. Според легендата Мехмед II предава тялото на оцелелите християни и им заповядва да го погребат подобаващо. Над неговия гроб е построена малката църква „Въведение Богородично" в кв. Вефа [1][2][3][4] [5] на 500 м северно от акведукта на Валент в Цариград. Маслото за кандилото, непрестанно горящо над гроба, е плащала султанската хазна от 1453 до 1923 г., когато Турция е провъзгласена за република. Мястото и днес е дълбоко почитано от православните.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • U. Mattejiet: Konstantin XI. Palaiologos. In: Lexikon des Mittelalters 5, Sp. 1378f.
  • Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization. Vol. 2: Baanes–Eznik of Kolb. Brepols Publishers, Turnhout 2008, ISBN 978-2-503-52377-4, S. 255 – 257.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Константин XI Палеолог“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Йоан VIII Палеолог Византийски император (1449 – 1453) --
Тодор I Палеолог Деспот на Морея (1443 – 1449) Тома Палеолог