Йоан I Цимиски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоан I Цимиски
византийски император
Histamenon nomisma-John I-sb1776.jpg
Номизма на Йоан I Цимиски
Лични данни
Управление 969 - 976
Роден около 925
Константинопол
Починал 10 януари 976
Константинопол
Семейство
Брак Мария Склирена
Теодора Порфирогенита

Йоан I Цимиски (варианти: Йоан Цимисхи, Йоан Цимисхий; на гръцки Ιωάννης Τσιμισκής; на арменски Հովհաննես Ա Չմշկիկ ) е византийски император от 11 декември 969 до 10 януари 976. Той се нарежда сред най-способните и успешни византийски императори и военачалници. Управлява като съимператор на малолетните Василий II и Константин VIII.

Йоан Цимиски е бележит византийски пълководец от средата на 10 век, заемал високи постове в Мала Азия. Потомък на арменският благороднически род Куркуа, Цимиски е роднински свързан и с могъщият род Фока. Той е сестрин син на управляващият император Никифор II Фока и изиграва ключова роля в издигането му на трона през 963 година. Името Цимиски може би произлиза от арменска дума, означаваща "нисък ръст", или от Chmushkik (арм. "червен ботуш"), или от арменското селище Tchimichgadzak.

Благодарение на своите фамилни връзки и личните си качества, бързо се издига в армията и добива влияние в управлението. Със своите безупречни маниери и привлекателна външност, Цимиски е пълна противоположност на грубия воин Никифор Фока. Скоро той става любовник на императрицата-регент Теофано, която е недоволна от живота си със суровия император. В резултат на дворцови интриги, Цимисхий изпада в немилост през 968-969 г., участва в заговор с императрица Теофано и успява да дойде на власт чрез кървав преврат, в който убива император Никифор ІІ. Веднага след това Йоан I Цимиски е коронован за византийски император (декември 969 г.).

Управление[редактиране | edit source]

Йоан I Цимисхий провежда политика в полза на аристокрацията (т. нар. динати), но в по-мека форма от предшественика си. Той усилва византийското влияние на Балканите и в Сирия и поддържа мира вътре в държавата. Това води до подобряване на престижа и стабилността на империята. Цимисхий е смятан за един от най-способните и успешни византийски императори.

Цимисхий ефективно укрепя авторитета и влиянието си в столичните среди, отказвайки да се ожени за дискредитираната императрица Теофано, която е изпратена на заточение, въпреки че той дължи трона си най-вече на нейното покровителство. Вместо за Теофано, императора са жени за Теодора Порфирогенита, която е дъщеря на Константин VII Багренородни и следователно е истинска представителка на законната Македонска династия. Правата на малолетните порфирогенетни императори Василий II и Константин VIII са спазени, въпреки че те продължават да стоят извън управлението.

През 970 г. Йоан Цимисхий възлага на шуреят си, магистъра Варда Склир, да отблъсне армията на Светослав, нахлула в Тракия. След победата му над русите при Аркадиопол, Склир е изпратен в Мала Азия за да потуши въстанието, водено от братовчеда на Цимисхи, Варда Фока Млади, племенник на Никифор ІІ.

Война с русите в България[редактиране | edit source]

Светослав среща Йоан Цимисхий

Йоан I Цимиски продължава войната на Балканите, лично оглавявайки командването на византийските армии. През пролетта - лятото на 971 г. ромеите настъпват в Тракия, преминават на север от Стара планина и превземат окупираната от русите българска столица Велики Преслав, след като побеждават варяжката армия на Светослав. В ожесточената битка загиват много български войници, принудени да се бият на страната на русите. Отстъпващият руски княз Светослав е обсаден в Дръстър (дн. Силистра), където капитулира и е принуден да напусне България.

Демагогските обещания на Йоан I Цимиски към българския цар Борис II и неговите боляри скоро са изоставени - Цимисхий хвърля маската на съюзник и приятел на болярите, пленява и детронира Борис II в Цариград, с което от византийска гледна точка българската държава престава да съществува, въпреки че западната част на България остава незавладяна от ромеите.

Война с арабите[редактиране | edit source]

След победата си над българите Йоан І разгромява арабите в 972 г. и отново в 975 г. Външната му политика основно е ориентирана към продължаване на настъплението в Близкия Изток и носи определени "кръстоносни" белези. Крайната цел - освобождението на Йерусалим - не е постигната, но през 972-975 г. византийската армия превзема почти целия хинтерланд на Свещения град - Емеса, Дамаск, Назарет, Бейрут, Триполи и др.

На 10 януари 976 г. Йоан I Цимиски умира при неизяснени обстоятелства, най-вероятно отровен в резултат на дворцови интриги, след завръщането си от поредния поход в Палестина.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]


Никифор II Фока император на Византийската империя (11 декември 969 – 10 януари 976) Василий II Българоубиец
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.