Халеб
- Тази статия е за града в Сирия, наричан още Халеп, Алеп, Алепо. За обекти с близко име вижте Алепу (пояснение).
Халеб на арабски: حلب | |
— Град — | |
Страна | Сирия |
---|---|
Площ | 190 km² |
Надм. височина | 390 m |
Население | 2 132 100 души (2004) |
Основаване | 2500 г. пр.н.е. |
Първо споменаване | 2500 г. пр.н.е. |
Официален сайт | aleppo.gov.sy |
Халеб в Общомедия |
Ха̀леб (на арабски: حلب, книжовно – „Хàляб“, с ударение върху първата сричка според произношението на арабски), срещано и като Халѐб (с ударение на последната сричка, повлияно от произношението в турски език),[1] наричан още Халеб аш-Шахба („прясно мляко“); също Халеп[2] (на турски), Алеп (на френски) и Алепо (на английски), на арабски: حَلَبُ Халеб, на арменски: Հալեպ Халеб, на гръцки: Χαλέπι; на латински: Beroea) е град в Северна Сирия, център на едноименната административна област Халеб.
Със своите 2 132 100 жители към 22.09.2004 г. това е най-населеният град в страната, след като изпреварва по жители столицата на страната Дамаск още в края на 1980-те години. В цялата област Халеб – най-населената в страната, живеят 4 868 000 души.
История
[редактиране | редактиране на кода]Градът е сред най-старите непрекъснато населявани селища в света. Археологически находки показват, че е бил заселен още през 6-о хилядолетие пр.н.е.
В древността градът е столица на Еблаитското царство и въобще център на Древна Сирия. Градът се споменава като Арми в Ебланския царски архив и под името Арман в Акад. Нарам-Син (или Саргон Велики), цар на Акад, унщожава Ебла и Арман през XXIII век пр.н.е.[3][4]
В арамейска Вавилония се споменава под името Халаб (или Халба).[4] Градът е столица и на аморейското царство Ямхад (араб. يمحاض, ок. 1800 – 1600 г. пр.н.е.), известно още и като „земята Халеб“, което за времето си е най-силното и могъщо царство в Леванта.[5]
Ямхад е сринато от хетите при Мурсили I в XVI век пр.н.е., но скоро след това успява да се възстанови и отново да поеме водеща роля в Древна Сирия, след като Хетското царство отслабва.[4]
Възползвайки се от безвластието в региона след хетското отстъпление, Паратарна, цар на хуритското царство Митани, завладява града през XV век пр.н.е., след което заедно с Кадеш е на фронтовата линия на Митани с Древен Египет и Хетското царство.[4]
Хетеецът Супилулиума I надделява над Митани и завоюва града през XIV век пр.н.е., като още оттогава той има стратегическо и култово значение за хетите, които го превръщат в център на поклонението на бога на времето.[4]
След рухването на Хетското царство градът става център на арамейско сирохетско царство, след което пада последователно под властта на Асирийската империя, Нововавилонското царство и Ахеменидите. Градът е известен в древността още и като Халпе, а древните гърци са го наричали Бероя (Βέροια), а турците – Халеп.
В античността попада последователно под властта на Селевкидите, римляните и византийците.
През средновековието е владение на арабите от 637 г., като византийската реконкиста и под предводителството на Георги Маниак успява да си го възвърне макар и за кратко през 10 век, след което е превзет от кръстоносците. На 9 август 1138 г. е сринат от земетресение, при което загиват 230 хил. жители.
Саладин предава по-късно властта над града на Аюбидите, след което е под властта на Хулагу и пак на кръстоносците, докато не става владение на мамелюците. Тамерлан го превзема, докато накрая ведно със Светите земи не попада под властта на османците в началото на XVI век. По времето на Османската империя е най-големият разцвет на Халеб като столица на Велика Сирия. Османският град бил третият по големина и значение в империята след Истанбул и Кайро.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Халеб е 2 132 100 жители към 22.09.2004 г. Мнозинството от жителите му са мюсюлмани – предимно араби и кюрди. Тук живее също и многобройно християнско население от араби (маронити и католици), арменци, гърци, а има и еврейска и американска протестантска общност.
В началото на 19 век градът има 200 хил. жители, широко развита промишленост и активна търговия. Фабриките му снабдяват Изтока с копринени, памучни, вълнени и сърмени платове. Земетресението от 24 август 1822 г., чумата през 1827 г. и холерата от 1832 г. подриват неговото благосъстояние.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Градът е с важно стратегическо значение като разпределителен пътен възел по най-краткия път от Европа към Близкия изток и между р. Ефрат и Средиземно море. Тук е седалището на Сирийските железници, понеже градът е свързан с европейската железопътна мрежа от 19 век, докато столицата до 1980-те години е имала само теснолинейна железопътна връзка с Бейрут.
Халеб е индустриалният център на страната. Силно развити са леката (текстил, облекло, обувки), хранителната, химическата промишленост, както и машиностроенето (трактори, хладилници) и производството на строителни материали (с много циментови фабрики).
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Най-голямата забележителност на града е древният замък, известен с европейското си име Цитадела, който се извисява на хълм в неговия исторически център.
Недалеч от Цитаделата се намира прочутият Халебски сук (покритият централен пазар на града), считан за най-големия в света с дължина на галериите му около 13 километра.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Халеб
- Зеки паша (1862 – 1943), офицер
- Франсис Мараш (1836 – 1873), писател
- Мохамед Наджи Отари (р. 1944), политик
- Левон Тер-Петросян (р. 1945), арменски политик
- Мухамед Фарис (р. 1951), космонавт
- Починали в Халеб
- Франсис Мараш (1836 – 1873), писател
- Джихангир (1531 – 1553) най-младият син на султан Сюлейман Великолепни и Хюрем Султан
Фотогалерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Входът на Цитаделата
-
Минарето на Голямата джамия
-
Омаядската джамия
-
Джамията „Ар-Рахман“
-
Маронитската катедрала
-
Утро в Халебския сук
-
Кирпичени къщи на юг от града (1980)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 1. „Кратка българска енциклопедия“, в 5 тома, 1963 г., БАН.
2. „Енциклопедия А-Я“ първо издание 1974 г., БАН.
3. „Български военен атлас“, 1979 г., ГУГК.
4. „Географски речник на задграничните страни“ 1987 г., ГУГК.
5. „Енциклопедия А-Я“ второ издание 1999 г., БАН.
6. „Енциклопедия А-Я“ на сайта www.znam.bg, 2003. - ↑ „Енциклопедия на братя Данчови“, 1936 г.
- ↑ Pettinato, Giovanni (Johns Hopkins University Press, 1991) Ebla, a new look at history p. 135
- ↑ а б в г д Hawkins, John David (2000) Inscriptions of the iron age p. 388
- ↑ Kuhrt, Amélie (1998) The ancient Near East p. 100
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- The University of Aleppo Архив на оригинала от 2007-05-24 в Wayback Machine.
- A large picture gallery Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine. about Aleppo, sorted after the old city, the modern city and the souk
- A collection of pictures Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine. made in 2003 on Aleppo (a mosque, the Citadel, the souk)
- Pictures of Aleppo