Вавилония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вавилония по време на управлението на Хамурапи, 1792 - 1750 пр.н.е.
Портата на Ищар е възстановена и днес се намира в музей Пергамон в близост до Бранденбургската врата
Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Вавилония е древна държава в Месопотамия (в днешен Ирак), която завладява земите на Шумер с център Акад. Столицата ѝ е била Вавилон. Първото известно сведение за Вавилон е от плоча от времето на акадския владетел Саргон I (23 век пр.н.е.)

Хронология и систематика[редактиране | edit source]

Историята на Вавилония се поделя на няколко семитски периода:

  1. Акадска империя, която абсорбира най-старата развита шумерска култура и цивилизация съществувала от т.нар. приморска страна на северозапад до Мари (изпърво шумерски, а после аморейски) включително. Акадският език бил източносемитски и първата лингва франка;
  2. Аморейска Вавилония, което ще рече същинска Вавилония или онази на западните семити наричани още амореи, която при управлението на Хамурапи достига разцвета си (виж Кодекс на Хамурапи);
  3. Каситска Вавилония, която се управлява от каситите, благодарение на Хетското царство което в 1595 г. пр.н.е. разгромява семитска Вавилония пред стените на Вавилон и налага управлението му и това на страната от каситите до 1157 г. пр.н.е.. На запад в Древна Сирия се въздигат аморейски Угарит и Амуру;
  4. Преходен период към т.нар. Нововавилонско царство (в противовес на старото аморейско на Хамурапи) през който начело на града и страната около него се сменят за относително кратко време (1156-732 г. пр.н.е.) пет управляващи династии (IV-VIII Вавилонска, от които една приморска и една еламска). Това е т.нар. тъмен период понеже Вавилон не е значим фактор в Близкия Изток;
  5. под властта на Асирийската империя, която овладява територията на целия плодороден полумесец и според някои историци е първата световна империя. Израилтяните са отведени в асирийски плен, а на тяхно място са преселени самаряни;
  6. Нововавилонско царство на халдейската династия, която разгромява Асирийската империя и на практика след битката при Каркемиш изтласква египетското влияние от целия Близък Изток. Евреите са отведени във вавилонски плен, спасени са благодарение на Аман и са освободени от арийската династия на Ахеменидите, възстановявайки в 515 г. пр.н.е. Йерусалимския храм (годината на преместването на столицата в Персеполис).

Във Вавилон умира Александър Велики, а руините на древния град са разкопани за нуждите на археологията от Роберт Колдевей.

История[редактиране | edit source]

Акадска Вавилония[редактиране | edit source]

През първите столетия на ІІ хил. пр. Хр. завършил процесът на сливане на шумери и акадци. Водещ център и столица на държавата станал Вавилон.

Аморейска Вавилония[редактиране | edit source]

По времето на цар Хамурапи (1792 - 1750) Вавилония достигнала най-голямото си териториално разширение, като обединила под властта си цяла Южна Месопотамия и части от Северна Месопотамия. Цар Хамурапи наложил на всички свои поданици писани закони, които уреждали различни области от обществения живот. По съществото си в историята на правото, това било първата първата позитивна правна система на държава, макар че още в Урук предходно имало скрижали.

Хамурапи провел съдебна и военна реформа, изградил стройна администрация, установил ред в събирането и размера на данъците. По времето на Хамурапи занаятите и търговията процъфтели, а като разменно средство се използвал сребърния талант.

Вавилон станал най-голямата сила в Древна Месопотамия. Войските на Вавилония били много дисциплинирани, благодарение на което покорили градовете-държави Исин, Елам и Урук, както и силното царство на северозапад - Мари. Но Месопотамия нямала ясни граници в съвременния смисъл. Централното й световно и равнинно местоположение я правила уязвима откъм атаки от силни съседни държави, както и от нашествия на бедуини от арабската пустиня и на конни народи от север. Търговията и културата във Вавилония били във възход в продължение на 150 години, докато хетите не плячкосали аморейски Вавилон през 1595 г. пр.н.е. Аморейските градове на територията й преживяли още 100 години под чужда каситка власт, докато на запад се въздигнали новите западносемитски центрове - Угарит на север и Амуру на юг къмто Ханаан.

Нововавилонско царство[редактиране | edit source]

При управлението на Навуходоносор II (по-популярен като Набуко от едноименната опера на Верди, който срива Соломонов храм и отнася съдовете господне от храма заедно с кивота, менората и урим и тумим), е разгромена Асирийската империя и държавата преживява нов разцвет.

Цивилизация и наука[редактиране | edit source]

Вавилонските математици разработили бройна система, основана на числото 60, от която е останал броят на секундите в минутата и на минутите в часа, както и броят на градусите (6×60°) в окръжността. Вавилонските учени се занимавали с наука и астрология, като използвали знанията, които получили в наследство още от шумерите. Вавилонците постигат успехи благодарение на две причини. Първо, числото 60 има много делители: 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 15, 20 и 30, което води до по-прости пресмятания. Освен това за разлика от египтяните и римляните, вавилонците ползвали истинска позиционна бройна система, като цифрите записани в лявата колона представят по-големи стойности (както в нашата десетична позиционна система: 734 = 7 × 100 + 3 × 10 + 4 × 1). Измежду вавилонските достижения са определянето стойността на корен квадратен от две с точност до седмия десетичен знак.

Вижте също[редактиране | edit source]