Вавилония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за древната цивилизация. За града вижте Вавилон.

Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Вавилония е била древна акадо-говоряща културна област в южната част на централна Месопотамия (днешен Ирак и Сирия). Малка област под управлението на амореите се появява през 1894 г. пр.н.е. , която включвала административния град Вавилон. Градът бил малък по времето на Акадската империя (2335 – 2154 г. пр.н.е.), но впоследствие е сериозно развит по време на управлението на Хамураби през първата половина на XVIII век пр.н.е. и се превръща в огромна столица. Впоследствие, Вавилония се наричала „страната Акад“.

Вавилония станала основната сила в Месопотамия за кратък период от време, след като надминала Асирия и Елам по времето на Хамурапи (1792 – 1752 г. пр.н.е.). Империята, която той създал, надминала Акадската и Старата асирийска империя, но след смъртта му тя се разпаднала.

Също като Асирия, Вавилония продължила да използва акадския за официален език, въпреки северозападно-семитско говорящите си основатели и последвалите ги касити, които говорили език, който нямал нищо общо с този на местните жители. Вавилония запазила шумерския за религиозните ритуали, въпреки че когато Вавилон бил основан, шумерския език вече не се говорел. Ранните акадски и шумерски традиции играли основна роля във вавилонската и асирийската култура. Областта останала важен културен център, въпреки периодите на попадането му под власт на други държави.

За първи път град Вавилон бива споменат в намерена глинена плочка от времето на управлението на Саргон Велики (2371 – 2316 г. пр.н.е.), от XXIII век пр.н.е. Вавилон по това време не бил независим град-държава. След края на Акадската империя, Южна Месопотамия била доминирана от гутеите за няколко века преди Третата династия на Ур да дойде на власт, възстановявайки реда в региона и обединявайки почти цяла Месопотамия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пре-вавилонски, шумеро-акадски период[редактиране | редактиране на кода]

Месопотамия вече имала дълга история преди възникването на Вавилон, със създаването на шумерската цивилизация в района около 3500 г. пр.н.е. Акадците са се появили там през XXX век пр.н.е.

През третото хилядолетие пр.н.е. започнала културна симбиоза между шумеро и акадо-говорящите хора, което довело до широкоразпространен билингуализъм. Все пак в последствие акадският език заместил шумерския като говорим език в Месопотамия в периода около края на третото и началото на второто хилядолетие пр.н.е.

Акадската империя (2371 – 2200 г. пр.н.е.) обединила акадци и шумери под едно общо управление, като акадците стават напълно доминантни в района.

Империята се разпаднала поради икономически упадък, промяна на климата и гражданска война, последвана от атаките на гутеите от планината Загрос. Шумер се въздигнала отново с идването на Третата династия на Ур в края на XXII в. Пр.н.е. и гутетите били изгонени от южната част на Месопотамия. Освен това, вавилонците взели надмощие над повечето от териториите на акадските царе от Асирия и Северна Месопотамия за определен период от време.

Последвано от попадането на шумерската династия Ур III в ръцете на еламците през 2002 г. пр.н.е., амореите, северозападно семито-говорящо племе, започнали да мигрират в южната част на Месопотамия, установявайки контрол над по-голямата и част, където те основали малки царства. Асирийците затвърдили своята независимост на север. Южните части на Месопотамия не могли да се справят с настъпващите амореи и разчитали на Асирия да ги защитава.

Вавилонската империя в началото и в края на управлението на Хамурапи.

Империята на Хамураби[редактиране | редактиране на кода]

Вавилон останал малък град и недоразвита област докато на власт не дошъл шестият владетел от династията на амореите – Хамураби (1792 – 1750 г. пр.н.е.). Той започнал мащабно строителство във Вавилон, превръщайки го от малък в голям и проспериращ град. Хамураби бил много ефективен управник, установявайки бюрокрация с такси и централизиран парламент. Също така той освободил Вавилон от еламско владение и изцяло прогонил еламците от Южна Месопотамия. След това той наложил вавилонската доминация в цяла Месопотамия, покорявайки градовете-държави в района – Исин, Ларса, Ешнуна, Киш, Лагаш, Нипур, Ур, Урук, Ума, Адаб и Ериду. Завоеванията на Хамураби донесли стабилност в Месопотамия след като целия район бил обединен в една обща нация и от тогава областта започнала да се нарича с името Вавилония.

Армиите на Вавилон под командването на Хамураби били добре дисциплинирани. В последствие той се насочил на изток, покорявайки Елам, гутеите и каситите. На запад, могъщият владетел превзема царствата намиращи се в днешна Сирия и Йордан (Мари).

Хамураби започнал продължителна война със Старата асирийска империя за контрола на Месопотамия и доманация в Близкия изток. След продължителна борба, продължила десетилетия, Хамураби накарал Мут-Ашкур (наследник на Ишме – Даган) да плаща данък на Вавилон през 1751 г. пр.н.е. Вавилония поела контрол над асирийските колонии в Мала Азия.

Едно от най-важните творения на Първата династия на Вавилон било създаването на законът на Вавилон, който бил подобрена версия на по-старите закони от Шумер, Акад и Асирия. Това било направено след като еламците били изгонени от царството. През 1901 г. копие на законите на Хамураби било открито в Елам. Копието в момента се намира в Лувъра.

От преди 3000 г. пр.н.е. до управлението на Хамураби, основният културен и религиозен център на Южна Месопотамия бил древният град Нипур, където бог Енлил бил основното божество. Обаче, с идването на Хамураби, тази чест била открадната от Вавилон и бог Мардук станал основния бог в Южна Месопотамия. Вавилон станал свещен град, където всеки легитимен владетел в Месопотамия трябвало да бъде коронован. Хамураби превърнал малкия административен град в огромен и важен, увеличавайки популацията драстично, и разпростирайки влиянието му в цялата южна част на Месопотамия. Множество забележителни сгради били издигнати.

Южна Месопотамия нямала естествени защитаващи съоръжения, правейки я уязвима за атаки. След смъртта на Хамураби, неговата империя започнала да се разпада. По времето на неговия наследник Шамсу-илуна (1749 – 1712 г. пр.н.е.) далечната част на Южна Месопотамия била изгубена от местен акадски владетел наречен Илум-ма-или, който отхвърлил властта.

Каситка династия, 1595 – 1155 г. пр.н.е.[редактиране | редактиране на кода]

Гандаш бил основателят на Каситската династия от Мари. Каситите, също като аморейските управници, които ги предшествали не били местни в Месопотамия. Първо те се появили в планината Загрос (днешен северозападен Иран). Етническата им принадлежност е неясна. Спорно е също какъв е бил езика им. Каситите преименували Вавилон на Кардуниас. Тяхното управление продължило 576 години, най-дълго управлявалата династия в историята на Вавилон.

Вавилония имала кратки периоди на относителна сила, но като цяло била слаба през периода на дългото управление на каситите и прекарала дълги периоди под доминацията на еламците и асирийците.

Не е пределно ясно кога каситите поели контрол над Вавилон, но хетите от Анадолия не останали дълго във Вавилон след като го разграбили и най-вероятно тогава е момента, в който каситите са поели контрола над града. Агум II поел властта през 1595 г. пр.н.е. Новият цар възстановил мирните взаимотношения с Еришум III, който бил цар на Асирия.

Въпреки изгубените територии, военна слабост и упадъка в отрасли като култура и литература, Каситската династия е най-дълго управлявалата Вавилон (до 1155 г. пр.н.е.). Шутрук-Накхунте от Елам покорил Вавилон през 1155 г. пр.н.е. , а Небучанезар I го превзел след това отново и тогава свършва Късната бронзова епоха.

Ранна желязна епоха – втора династия на Исин 1155 – 1026 г. пр.н.е.[редактиране | редактиране на кода]

Еламците не задържали контрола над Вавилония за дълго. Те водили неуспешна война с Асирия, позволявайки на Мардук-кабит-ахнешу (1155 – 1139 г. пр.н.е.) да установи четвъртата династия на Вавилон от Исин. Това била първата местна месопотамска династия, която се възкачила на трона на Вавилон. Неговата династия се задържала на трона в продължение на 125 години. Новият цар успешно изгонил еламците и предотвратил възможен преврат на каситите. В по-късен етап на управлението си той започнал война с Асирия като имал някакъв начален успех, покорявайки асирийския град Екаатум, преди окончателно да бъде победен от Ашур-Дан I.

Ити-Мардук-балату наследил своя баща през 1138 г. пр.н.е. и успешно отблъсквал атаките на еламците през осемгодишното си управление. Той правил опити да нападне Асирия, но също понесъл поражение от все още управляващия цар Ашур – Дан I.

Нинурта-надин-шуми се възкачил на трона през 1137 г. пр.н.е. и нападнал Асирия. Неговата армия се промъкнала източно от Арам и след това направила опит да нападне асирийския град Арбела. Това смело решение обаче било посрещнато от Ашур-реш-иши I, който победил вавилонската армия и постигнал мир в своя изгода.

Небучанезар I (1124 – 1103 г. пр.н.е.) бил най-известният владетел от тази династия. Той победил еламците и ги прогонил от Вавилония. В последствие нападнал Елам и разграбил столицата Ешнуна, връщайки откраднатата статуя на бог Мардук по времето на каситите. Малко след това, царят на Елам бил убит и в царството му избухнала гражданска война. Набучанезар се провалил да разшири територията на Вавилон, след като бил победен няколко пъти от Ашур-реш-иши I (1133 – 1115 г. пр.н.е.), който бил цар на Средната асирийска империя. В следващите си години на управление, Небучанезар I се отдал на подсигуряването на границите на Вавилония.

Асирийско управление, 911 – 619 г. пр.н.е.[редактиране | редактиране на кода]

Положението на хаос се запазило до края на X век пр.н.е. В началото на IX век пр.н.е. в Месопотамия дошли халдейците. Те са номадски племена от семитски произход. Халдейците се заселили в Югоизточна Вавилония. До 850 г. пр.н.е. , халдейците вече имали собствена земя в този район.

От 911 г. пр.н.е. със създаването на Нео-Асирийската империя (911 – 605 г. пр.н.е.) от Адад-нирари II, Вавилон загубил лидерската си позиция в Месопотамия за следващите 3 века. Адад-нирари II на два пъти атакувал и победил Шамаш-мудамия от Вавилон и анексирал огромни територии. Шалманесер III (859 – 824 г. пр.н.е.) разграбил Вавилон, убил царя Набу-апла-идина и поставил Мардук-закир-шуми I (855 – 819 г. пр.н.е.) като васал.

След смъртта на Шалманесер II, Баба-аха-идина станал васален на асирийската царица Шамшурамат, която действала като регент на Адад-нирари III, който бил все още момче. Адад-нирари III убил Баба-аха-идина и управлявал директно до 800 г. пр.н.е. докато Нинурта-апла бил коронован.

Вавилония попаднала под чужда власт след като Мардук-апла-усур наследил трона през 780 г. пр.н.е. , справяйки се с гражданската война в Асирия. Той бил представител на халдеите, които век по-рано се заселили в района на Персийския залив. Шамши-Адад V го атакувал и си върнал северна Вавилония, постигайки изгоден граничен мир с Асирия. Ериба-Мардук, друг халдеец, го наследил през 769 г. пр.н.е. В последствие и неговият син се възкачил на трона (Набу-шума-ишкун през 761 г. пр.н.е.). Вавилония била в период на хаос през това време, понеже северната част била окупирана от Асирия, а властта била в ръцете на чуждоземците халдеи.

Асирия обаче скоро станала жертва на жестоки граждански войни, които били причината за упадъка и. Ашур-етил-илани бил детрониран от един от своите генерали, на име Син-шуму-лишир през 623 г. пр.н.е. , който също така станал цар на Вавилон. Само година след това, Синшаришкун (622 – 612 г. пр.н.е.) го свалил от трона и станал управник на Асирия и Вавилония. Нестихващата гражданска война в Асирия обаче му създавала проблеми и вавилонците под ръководството на Набополасар се разбунтували и отвоювали независимост.

Нео-Вавилонска империя (Халдейска ера)[редактиране | редактиране на кода]

През 620 г. пр.н.е. Набополасар установил контрол над по-голямата част от Вавилония с помощта на жителите и, като само Нипур и някои северни райони все още били лоялни на асирийския цар. Набополасар се провалил да подсигури Вавилония напълно и бил изправен пред опасността да бъде свален от власт от асирийската армия. Син-шар-ишкун бил жертва на постоянни въстания от своите хора в Ниневия, и така не могъл да победи Набополасар.

Набополасар сключил мир с Киакасар, някогашен васал на Асирия. Киакасар освободил хората населяващи Иран от 3 вековно робство и еламско господство. Скитите и кимерийците също се включили в съюза против Асирия. През 615 г. пр.н.е. докато асирийският цар се борил с бунтовниците във Вавилония и Асирия, Киакасар направил изненадваща атака в сърцето на Асирия и опустошил няколко града.

Вавилонци, халдейци, персийци, скити и други се били в съюз срещу разкъсаната от гражданска война Асирия. Основни асирийски градове като Ашур, Арбела, Гузана и други също се включили в съюза през 614 г. пр.н.е. Син-шар-ишкун успял да облъсне обединените сили. Съюзът обаче атакувал отново следващата година и този път гр. Ниневия паднал и бил разграбен, а Син-шар-ишкун бил убит, отбранявайки столицата си.

Борбата в града продължила с пълна силна и Ашур-убалит II (612 – 605 г. пр.н.е.) се възкачил на трона. Съюзът му предложил да стане васал, но той отказал и успешно се изтеглил от Ниневия до северния асирийски град Наран, който станал новата столица. Ашур-убалит се противопоставял на съюза до 607 г. пр.н.е. когато окончателно бил победен.

Халдеите загубили контрол над Вавилония десетилетия преди ерата, носеща името им да приключи.

Персийска Вавилония[редактиране | редактиране на кода]

Вавилония била погълната от Първата персийска империя през 539 г. пр.н.е. Моментално след като Дарий поел властта над Персия, Вавилония за кратко възстановила своята независимост под властта на местен владетел на име Нидита-Бел, но след това отново я изгубила.

Александър Велики покорил Вавилон през 333 г. пр.н.е. и умрял там през 323 г. пр.н.е. Вавилония и Асирия тогава станали част от Селевидската империя. Партийският цар Митридат покорил района и го присъединил към Партянската империя през 150 г. пр.н.е.

През 116 – 118 г. пр.н.е. римляните под командването на Траян поели контрол над района за кратко, но впоследствие партияните възстановили контрола си.

През 226 Вавилония била присъединена към Сасанидската империя. Месопотамия била под персийски контрол до завладяването на Персия от арабите мюсюлмани през 7-ми век.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Babylonia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.