Мари (Сирия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мари.

Мари на картата на Двуречието
Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Ма́ри е град-държава от III—II хил. пр.н.е. на брега на река Ефрат, на границата между Долна и Горна Месопотамия и е най-западно разположеният шумерски града в древността. Днес руините му се намират в най-източната точка на Сирия, макар че територията на Древна Сирия не е обхващала района на Мари.

Днес руините на древния град се намират в землището на средновековния Тел-Харири около съвременния град Абу-Кемал. Първите археологически проучвания на древния град са извършени от френска експедиция под ръководството на археолози от Лувъра през 1933 г. Практически целият древен царски архив на Мари е пренесен в музеите на Дамаск и Халеб. Също така много артефакти от Мари са пренесени и експонирани в Лувъра, а самият град е разкопан от археологическа експедиция под ръководството на Андре Паро, който намира царския дворец на Зимрилим.

Мари е един от най-древните градове в света, а също така заедно с Ашур и един от първите търговски градове в Северна Месопотамия в древността.

През шумерския период от своята древна история градът поддържал контакти най-вече с Ур, с който поне от около 2500 г. пр.н.е. редовно търгувал и комуникирал. Оттогава е датирана е птицата Анзуд, изобразена на висулка от син лазурит. В Мари колесниците били теглени от магарета.

Мари в раннодинастичния си период бил свързващото звено между шумерския югоизток и семитската Ебла на запад. За разлика от Шумер, в Мари възприемали човешкото изображение на боговете, което вероятно било взаимствано от ебланците, и като цяло първият град имал семитски западен, а не шумерски облик. Този първи град, въпреки съюза си с Ур в периода 2350-2300 г. пр.н.е. бил разрушен от царя на Акад - Саргон Велики, който завоюва и подчинява цял Шумер. След рухването на на империята на Саргон, владетелите на Мари са васали на владетелите на Ур. През този период в Месопотамия проникват амореите от сирийската пустиня и превземат Мари, след което влизат в стратегически съюз с Елам, посредством който свалят от власт управляващата трета династия на Ур (по времето на Авраам).

Късният Мари е аморейски. Търговията процъфтява в региона, а градът богатее. Ашур на няколко пъти го подчинява, макар и за кратко. По времето на Зимрилим (1780-1757 г. пр.н.е.) е най-големия разцвет на Мари. Дворецът на владетеля бил чудо за тогавашния свят, като разполагал с вани и дренаж. Библиотеката на Мари била огромна и от нея са намерени 20 хил. клинописни плочки.

Краят на Мари е сложен от стратегическия съюзник на Зимралим – Хамурапи, който през 1759 г. пр.н.е. превзема и изпепелява града.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Когато в началото на XX век в Сирия при разкопки е намерена голяма статуя без глава, никой не очаква, че това е началото на поредица удивителни археологически открития. Строителството на главния дворец на Мари започва около 2000 г. пр.н.е., когато градът е под властта на Ур. След повече от 200 години Зимрилим завършва строителството. ((bg))  Изчезнали цивилизации, Мари, стр. 40-47. // Рийдърс Дайджест, 2009, първо издание. Посетен на 11 юни 2013 г..

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]