Тигър (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тигър.

Тигър
Tigris river Mosul.jpg
Река Тигър при град Мосул в Ирак
Tigr-euph.png
Водосборен басейн на реките Тигър и Ефрат
Общи сведения
Местоположение Турция, Сирия, Ирак
Дължина 1850 km
Водосборен басейн 375 000 km²
Начало
Място Арменско плато, Турция
Координати 38°20′47.4″ с. ш. 40°01′30.36″ и. д. / 38.3465° с. ш. 40.0251° и. д.
Надм. височина 1150 m
Устие
Място Шат ал-Араб
Координати 31°00′15.48″ с. ш. 47°26′31.56″ и. д. / 31.0043° с. ш. 47.4421° и. д.
Тигър в Общомедия

Тигър (на турски: Dicle, Диджле; на арабски: دجلة, Диджла; на кюрдски: Dîcle) заедно с Ефрат е една от двете реки на голяма речна система (Двуречие) в Югозападна Азия и Близкия изток. В долното им течение двете реки се сливат в Шат ал-Араб, която се влива в Персийския залив. Река Тигър е дълга над 1850 km и извира в Източна Турция, от планините Таурус. Площта на басейна на река Тигър е 375 000 km².

В древността в долното течение на Двуречието се е намирала древна Месопотамия, в която са се развили първите цивилизации - шумерска и акадска. Тигър преминава през съвременните държави Турция, Сирия и Ирак.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Древногръцките имена на реката на старогръцки: Τίγρης; на старогръцки: Τίγρις (Тигрес, Тигрис) са заимствани от древноперсийското tigrā[1]. То на свой ред, е заимствано от еламското ti-ig-ra, то пък от шумерското idigna. Оригиналното шумерско название Idigna или Idigina, вероятно е произлязло от *id (i)gina, „бягаща вода“, и изглежда се е интерпретирало като „бърза река“[2], в противоположност на съседния Ефрат, който, благодарение на голямото количество пренасяна тиня, имал бавно течение. Шумерската форма е заимствана в акадски като Idiqlat, и оттам преминава в другите семитски езици (сирийски Deqlaṯ, арабски Dijla).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Frisk H., „Griechisches etymologisches Wörterbuch“, Heidelberg: Carl Winter’s Universitätsbuchhandlung, 1960, Т. 2, S. 896
  2. F. Delitzsch, Sumerisches Glossar, Leipzig (1914), IV, 6, 21.