Трета династия на Ур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Руините на Ур със зикурата на заден план

Tретата династия на Ур е царската и управлявала такава древният шумерски град Ур в Южна Месопотамия - наричана по-сетне и приморска страна.

Периодът й на управление обхваща хронологически годините от около 2112 г. пр. Хр. - 2003 г. пр. Хр., а територията под нейн контрол обхваща почти цяла Месопотамия.

Това е последният период от управлението на т.нар. Акадска империя, който по естеството и характеристиките се е шумерски е се бележи като шумерски ренесанс. Царството е на Шумер и Акад. Управлението на третата династия на Ур се приема от редица изследователи и като първата в историята тоталитарна власт в смисъл, че цялото обществено развитие и живот в Месопотамия са поставени под държавна опека и контрол, а голяма част от стопанството в страната е национализирано. Под контрол и регулация са почти всички аспекти на живота, а управлението се характеризира с ясно изразена политическа идеология и доктрина.

Официален език бил шумерският, обаче в действителност в Царството на Шумер и Акад е налице синтез от шумерски и акадски традиции, въпреки явната доминация на първите. Във всекидневното общение шумерския постепенно се измества от акадския, който се превръща в първата лингва франка в историята.

История[редактиране | edit source]

Около 2109 г. пр.н.е. последният цар на гутеите Тириган (източниците съобщават че управлявал само 40 дена) претърпява съкрушително поражение от царя на Урук Утухенгал. Войската на гутеите се разбягала, а самият Тириган попаднал в плен и бил екзекутиран. Господството на гутеите в Междуречието приключило.

Владетелят или царят на Урук обединил под властта си цял Шумер и се обявил по примера на Саргон Велики за цар на Шумер и Акад. Сред спътниците му бил и владетелят на Ур - Ур-Наму. Последният постепенно започнал да претендира суверенитет. В борбата за власт опитал да се намеси и владетелят на Лагаш, но бил възпрепятстван от лошата репутация на Лагаш, който се смятал за прогутейски град, т.е. обвързан с предходното управление на страната от прогонените гутеи. Ур и по-специално Ур-Наму имали късмет, тъй като Утухенгал загинал при произшествие. Скоро след това нещастие за Урук, Ур завладял Урук и двата древни града били обединени в едно държавно образувание начело с лугал и известно от историята като Третата династия на Ур.

Социалните и исторически условия на времето силно повлияват върху характера на държавата. На първо място, това е възраждането на Шумер след дълъг период на чуждестранни завоевания - предходно гутейско, а преди това - на акадско. Сред шумерите избуяват силни патриотични и националистически настроения, довели след себе си до връщането към старите, вековни исконни шумерски традиции и порядки в обществения живот и управлението. На второ място, времето налагало след дългогодишно господството на завоеватели, страната да бъде икономически съживявана - отпочнало се възстановяването на системата от напоителни канали, пътища и т.н. На трето място, въпреки общонародното въждаление и желание за възвръщането към старите шумерски практики, това не било донякъде възможно и възприятствано от вече установилата се централизация на и във властта още от времето на акадския период с неговите деспотични царе. Може да се каже, че в действителност управлението на Третата династия от Ур, макар по своята природа да се има и обявява за "шумерска" политически, след Саргон и Нарам-Суен е по-скоро или почти деспотична по характера си, т.е. тя е нямало как и обективно да бъде друга или характерната за ранния шумерски период муниципална и децентрализирана. Също така, в този контекст, следва да се има предвид и че страната вече е била обитавана не само от шумери, но и от семитите - акадци, както и от новонадошлите аморейци. В резултат от този демографски процес и факторинг, в резултат от и на живото общуване като основен език се налага акадския, а не шумерския. Ето защо, въпреки доминацията на предходната и по-висока шумерска култура, Царството на Шумер и Акад в действителност представлява синтез на две традиции - шумерска и акадска.

Царе на Шумер и Акад от Третата династия на Ур[редактиране | edit source]

Според шумерският «Цар списък», III-та династия на Ур управлява повече от сто години и се състои от петима царе:

Краят на управлението й е белязан от комбинираните удари на Елам от изток и амореите от запад. Голямо значение за края на управлението изиграва обстоятелството, че армията на Царството на Шумер и Акад е съставена от войнстващи амореи като наемници.

Паметници[редактиране | edit source]

От времето на Третата династия на Ур са останали знаменитият зикурат на Ур по примера на древния Енси, както и Законник на Ур-Наму, който в последствие като реципиран и модифициран законодателен паметник влиза в аморейския законник на Хамурапи.

Третата династия на Ур завладява Лагаш, като териториално излиза на запад през т.нар. левантийски коридор на брега на Средиземно море в Древна Сирия.

По времето на Третата династия на Ур е въведена единната система на мерки и теглилки, както и календара. Постепенно натуралната размяна се заменя от тази със сребърните слитъци.

По това време окончателно медните оръдия и предмети са заменени от бронзови такива.

Шумеро-акадската митология влиза в основата на единен пантеон. По това време се слага излизането от Ур на легендарния праотец на евреите - Авраам - на път към обетованата земя.

Източници[редактиране | edit source]