Авраам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Авраам
Molnár Ábrahám kiköltözése 1850.jpg
„Пътуването на Авраам към Ханаан“, картина на Йожеф Молнар от 1850 година
Роден 1813 г. пр.н.е.
Починал 1638 г. пр.н.е.
Почитан в юдейство, християнство, ислям, мандаянизъм, бахайство
Авраам в Общомедия

Авраам (на иврит: אַבְרָהָם‎ אַבְרָהָם‎) е легендарният общ родоначалник на трите авраамически религии.[1] В юдаизма той е основоположникът на Завета, специалната връзка между еврейския народ и Бог, в християнството е първообразът на всички вярващи, евреи или не, а в ислям е смятан за едно от звената във веригата пророци, започваща с Адам и достигаща своя апогей с Мохамед.[2][3]

Историята на Авраам е описана в 11-а до 25-а глава на библейската книга Битие и е развита около темите за потомството и земята. Авраам е призован от Бог да напусне дома на баща си Тара и да се установи в земята, първоначално дадена на Ханаан, която сега Бог обещава на Авраам и неговото потомство като Обетована земя.[4] Явяват се различни кандидати, които да наследят земята след Авраам и, макар на Измаил да е обещано да основе голям народ, Исаак, синът на Авраам от неговата полусестра Сарра, наследява обещанията на Бог към Авраам. Авраам купува място за гроба на Сарра в Хеброн, предявявайки претенциите си към земята, а в следващото поколение синът му Исаак взема жена от собствения си род, лишавайки ханаанците от наследствени права.[5] След това Авраам се жени за Хетура и има още шестима синове, но след смъртта му, когато е погребан до Сарра, Исаак получава „всичкия имот“ на Авраам, а останалите синове – само „подаръци“.[Бит. 25:5 – 8][6]

Макар вътрешната хронология на Библията отнася живота на Авраам към времето около 2000 година пр. Хр,[7], разказът за Авраам не може да бъде отнесен към точно определено време и, според преобладаващото мнение, времето на патриарсите, Изхода и съдиите е по-късна литературна конструкция, която не е свързана с конкретен исторически период.[8] Широко възприета сред учените хипотеза е, че историята за Авраам е създадена през ранния персийски период в края на VI век пр. Хр. в резултат на напрежение между еврейските земевладелци, останали в Юдея по време на Вавилонския плен и обосноваващи своето право над земята чрез Авраам и връщащите се изгнаници, основаващи претенцията си на легендата за Моисей и Изхода.[9]

Авраам в Битие[редактиране | редактиране на кода]

Произход и странствания[редактиране | редактиране на кода]

Според историята в Битие Тара е потомък от девето поколение на Ной чрез неговия син Сим, легендарния прародител на семитите.[Бит. 11:1 – 24][10] Тара става баща на трима синове – Аврам, Нахор и Аран.[Бит. 11:26] Първоначално те живеят в Ур Халдейски,[Бит. 11:28] град, който повечето съвременни изследователи идентифицират като Ур в Шумер.[11] Там Аврам се жени за Сара, но двамата нямат деца.[Бит. 11:29] В един момент Тара решава да напусне града и да замине за Ханаан, взимайки със себе си Аврам и Сара, както и Лот, син на Аран, който по това време вече е починал.[Бит. 11:28 – 31] Те не стигат до Ханаан, а се установяват в Харан, където остават дълго време, до смъртта на Тара.[Бит. 11:31 – 32]

След смъртта на Тара Бог казва на Аврам да напусне Харан с целия си род и да отиде в страната, която ще му покаже, като му обещава, че от него ще произлезе голям народ и Бог винаги ще го подкрепя срещу противниците му.[Бит. 12:1 – 3] Седемдесет и петгодишният Аврам тръгва от Харан със Сара, Лот и цялото си имущество и стига до местността Сихем в Ханаан, където изгражда жертвеник на Бог, а той отново му се явява.[Бит. 12:4 – 6] След това той се премества между градовете Ветил и Гай, където изгражда нов жертвеник, но след известно време продължава пътя си на юг.[Бит. 12:7 – 9]

Заради започнал масов глад в Ханаан, Аврам тръгва със семейството си за Египет. Там той представя съпругата си Сара за своя сестра, опасявайки се, че тя ще привлича внимание с красотата си и той може да бъде убит. В Египет фараонът харесва Сара и я взима в дома си, след което Аврам забогатява и живее добре. След време Бог наказва владетеля за това, че живее със Сара, той разбира, че тя е омъжена, и я прогонва, заедно с Аврам, от страната си.[Бит. 12:10 – 20]

Установяване в Ханаан[редактиране | редактиране на кода]

От Египет вече много богатият Аврам се връща при някогашния си лагер край Ветил. Тук възникват конфликти между пастирите на добитъка на Аврам и племенника му Лот и двамата решават да разделят имуществото си, като Лот се преселва на изток в долината на река Йордан, разполагайки лагера си край град Содом. След подялбата Бог отново се явява на Аврам и потвърждава обещанието си за всички земи, които може да обхване с поглед, както и за многобройно потомство. Тогава той отново премества лагера си и изгражда нов жертвеник в гората Мамре при Хеврон.[Бит. 13:1 – 18]

След това Битие описва бунта на няколко града в долината на Йордан, сред които и Содом, срещу властта на Елам, който довежда до успешен военен поход на еламците и техни съюзници от Месопотамия. Содом и другите градове са разграбени от месопотамците, а живеещият близо до тях Лот също е ограбен и взет в плен. Научавайки за това, Аврам с 318 свои слуги преследва еламците, нанася им поражение при Дан и ги прогонва към Дамаск, като освобождава Лот, връща имуществото му и взима голяма плячка. При завръщането си той е посрещнат с почести и дарява една десета от плячката на Мелхиседек, владетел на Салим и свещеник на Бог, след което се отказва от своя дял, който връща на владетеля на Содом.[Бит. 14:1 – 24]

Авраамовият завет[редактиране | редактиране на кода]

След похода срещу еламците Бог за пореден път се явява на Аврам. Той се оплаква от липсата на деца и че ще бъде наследен от свой роб, Елиезер от Дамаск, но Бог го уверява, че потомците му ще са повече от звездите. Бог му предсказва Египетския плен и отново му обещава земите на Ханаан, които сега описва по-конкретно – като земите на кенейци, кенезейци, кедмонейци, хетейци, ферезейци, рефаимци, аморейци, хананейци, евейци, гергесейци и иевусейци, разположени между Египетската река[12] и Ефрат.[Бит. 15:1 – 21]

Въпреки уверенията на Бог Аврам и Сара нямат деца, затова Сара му дава за наложница египетската си слугиня Агар. След като Агар забремениява Сара решава, че тя е станала високомерна, започва да я тормози и я прогонва от дома. В пустинята Агар е спряна от ангел, който я убеждава да се върне и ѝ предсказва, че синът ѝ Измаил ще е в конфликт с роднините си, но ще има голямо потомство. Агар се връща в дома на Аврам, където се ражда синът им Измаил.[Бит. 16:1 – 16]

Когато Аврам е на 99 години, 13 години след раждането на Измаил, Бог отново му се явява, за да потвърди завета си с него, според който ще стане прародител на много народи и ще владее Ханаан. Той му нарежда да промени името си на Авраам, а това на съпругата си – на Сарра. Като физически знак за установения завет Бог иска Авраам да обрязва всички мъже в дома си, включително робите си. След това Бог уверява Авраам, че въпреки възрастта им Сарра ще роди негов син, който ще наследи завета, а Измаил ще има голямо потомство с „дванайсет князе“.[Бит. 17:1 – 27]

Жертвата на Авраам (Жертвоприношението на Исаак – стенопис от с. Радуил

Вторият син на Авраам, роден 30 години по-късно, бил наречен Исаак.

Авраам жертва сина си Исаак

Яхве пожелал Авраам да принесе в жертва сина си Исаак, но оттеглил желанието си, тъкмо когато Авраам щял да нанесе смъртоносния удар.

След като Авраам се завърнал в Хеброн, заедно със семейството си (Исаак се ражда, докато Авраам е в Герар), Сара умряла. Тогава Авраам основал семейната си гробница, в пещерата Махпела, където бил погребан по-късно и той.

След смъртта на Сарра Авраам се оженил повторно и имало от Хетура шестима сина.

Авраам е праотец на много племена, в това число на исмаилите, израилтяните, мадиамците и едомците. Той е първият човек в Библията, определен като евреин.[13][Бит. 14:13] Чрез сина си Исаак и внука си Яков, Авраам се включва в родословното дърво на Дванадесетте израелеви племена и Иисус. Името Аврам на еврейски означава „велик баща“ или „моят баща е възвишен“, но впоследствие Бог променил името му на Авраам (баща на множество), като знак, че ще стане прародител на евреите.

Авраам и неговите братя са родоначалници на по-голямата част от многобройния типаж в Стария Завет. А това са не само израилтяни, но и измаилтяни, мадиами, идумеи, амалики, моавити, амонити. Сред библейските историци и изследователи все още се спори кога точно е живял Авраам – дали през XV или XXI в. пр. Хр., но традицията е да се приема първото.

Авраам е първият от патриарсите на израилтяните, техният исторически отец. Основното му качество е бащинството, както и готовността да пожертва любимия си син. За разлика от мнозинството значими фигури в Стария Завет, той устоява на всички големи изпитания и умира неопетнен, от каквото и да било отклонение от дълга и човечността.

В северното преддверие на катедралата в Шартър Авраам е изобразен с извърната настрани глава, загадъчен и благ, обгърнал с едната си ръка невръстния си син Исаак. В Средновековието „Лоно Авраамово“ наричали част от отвъдния свят – мястото, където праведните чакали молитвите на живите да им проправят път към рая. Разпространявана усърдно от Св. Августин, тази представа се съдържала в оформилата се в Средновековието на Запад идея за Чистилището. През XV век, когато догматът за Чистилището получил пълното одобрение на Римокатолическата църква, изразът „Лоно Авраамово“ престанал да се възприема като място, но запазил смисъла си на приятно убежище и дори понякога означава рай. В „Ричард III“ Шекспир казва, че там почиват синовете на Едуард. На Авраам (на име Ибрахим) е отредено достойно място и в исляма.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. McCarter 2000, с. 8.
  2. Levenson 2012, с. 8.
  3. Peters 2010, с. 170 – 171.
  4. Hill 2010, с. 2024 – 2030.
  5. Ska 2009, с. 30 – 31.
  6. Ska 2009, с. 26 – 31.
  7. Shea 2000, с. 248.
  8. McNutt 1999, с. 41 – 42.
  9. Ska 2009, с. 227 – 228, 260.
  10. Wilson 1989, с. 3.
  11. Salaheddin 2013.
  12. В еврейската традиция Египетската река (Нахал Мизраим) се идентифицира с Нил, но повечето съвременни учени смятат, че става дума за уади, вливаща се в Средиземно море при днешния град Ариш.
  13. Wilson 1989, с. 4.
Цитирани източници