Иевусейци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Иевусейците (на иврит: יבוסים) са древен народ в Палестина, единствените сведения за който се съдържат в Библията.

В Битие иевусейците са посочени като един от клоновете на ханаанците, изброени между хетите и амореите.[Бит. 10:16] Според Библията те основават град Йерусалим (наричан и Иевус) и го контролират до завладяването му от еврейския цар Давид през 1003 година пр.н.е.[1] Управлявани са от царе, името на един от които е Абду-Геба (раби Еви) е известно от египетски папирус от времето на фараона Аменхотеп III[2], а на друг техен владетел - Адониседек, което е съхранено от Библията (Исус Навин;10:3).

В наши дни някои видни лидери на палестинците извеждат техния произход от иевусейците, обосновавайки с това палестинските претенции към Йерусалим.[3][4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Thompson, Thomas L. и др. Jerusalem in Ancient History and Tradition. Continuum International Publishing Group, 2003. с. 262.
  2. Лилит и другите
  3. ((en))  Jerusalem Strife Echoes Ancient History. // news.nationalgeographic.com. National Geographic Society, 1996. Посетен на 2014-03-13.
  4. ((en)) Wenkel, David. Palestinians, Jebusites, and Evangelicals. // meforum.org. Middle East Quarterly, 2007. Посетен на 2014-03-13.