Хамурапи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хамурапи
месопотамски владетел
Хамурапи 
Хамурапи, изобразен на горната част на камъка, на който е изписан неговия законник.
Роден: 1792 г. пр. Хр.
Починал: 1750 г. пр. Хр.

Хамурапи (род. 1792; †1750 г. пр. Хр.) бил петият цар от първата династия във Вавилон . Той бил един от най-значимите ориенталски владетели.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името Хамурапи се образува от две акадски думи „хаму(м)“ и „рабиу(м)“. Хамум означава „глава на семейство“, „чичо по бащина линия“ или „дядо“. Рапиум означава „лечител“ и произхожда от глагола „рапум“ (лекувам). Поради това Хамурапи може да се преведе като „лекуващ баща“ (на неговия народ).

По време на царуването[редактиране | редактиране на кода]

Хамурапи бил един от най-великите вавилонски царе. Той създал сборник с 282 закона, свързани с търговията, правото на собственост и правата на гражданите. Всички, които дръзвали да нарушат установените порядки във Вавилон, били съдени и строго наказвани. В основата на тези закони бил принципът за еквивалентност на възмездието, известен и днес: "Око за око, зъб за зъб". Според него ако лошо построена сграда се събори и причини смъртта на собственика, на строителя се налагало смъртно наказание, ако под развалините на дома загинел синът на собственика със смърт се наказва синът на строителя. Но ако събореният дом убиел роб на собственика, строителят трябвало само „да му даде роб срещу роб“. Законите на Хамурапи осигурявали ред в държавата и благоприятни условия за развитието и търговията, робовладичеството и земевладението.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]