Урарту
| Биайнили[1] Царство Урарту (860 – 590 г. пр.н.е.) |
|
|---|---|
Местоположение на Урарту |
|
| География и население | |
| Столица | Арзашкун Тушпа |
| Официален език | урартийски вероятно първичен арменски |
| Официална религия | политеизъм |
| Управление | |
| Форма | монархия |
| Цар | Арам (първи) Руса IV (последен) |
| История | |
| Икономика | |
|
На територията на днешните държави:
 Армения Ирак Иран Сирия Турция |
|
Урарту (урартийски: Биайнили,[2] асирийски: Мат Урарту,[3] вавилонски: Уращу), известно и под имената Арарат или Царство Ван е царство от желязната епоха с център езерото Ван и Арменската планинска земя.
Като историко-географско понятие Урарту (или „Земи Бианили“) се отнася за планинската област между Мала Азия, Кавказ и Месопотамия, днес известна като Арменска планинска земя.[4] Царството се появява през 9 век пр.н.е. и е завладяно от Мидия в началото на VI век пр.н.е.
Съдържание
Име[редактиране | редактиране на кода]
Името Урарту идва от асирийските източници. Асирийският цар Шалманесер I (1263 – 1234 г. пр.н.е.) описва свой поход, в който превзема цялата територия на Уруатри.[5][6] В текста на Шалманесер името Урарту не се отнася за царство, а за географската област, в която са описани осем различни царства (по времето на похода Урарту все още не е обединена държава). Урартийците наричат царството си Биайнили или Биайнели, откъдето идва и арменския топоним Ван (Վան), но в началото, до 8 век пр.н.е., те наричат новообединеното си царство Наири..[7] Учените[8] считат, че Урарту е акадският вариант на записаното в Стария завет име Арарат. Също така връх Арарат се намира на територията на древното царство, приблизително на 120 km от столицата му. Както известната библейска планина, Арарат е споменат в Свещеното писание и като царство в Йеремия 51:27, заедно с Мини и Ашкеназ.
Учени като Карл Фридрих Леман-Хаупт (1910) вярват, че урартийците са се самоназовавали халдини, по името на главния бог Халди.[9] Наирите, народ от желязната епоха в района на Ван, се считат за свързани с народа на Урарту.[10]
След края на Урарту през 6 век пр.н.е., на историческата сцена се появява династията на Оронтидите. Те се споменати в Бехистунския надпис, издълбан през 521 – 520 г. пр.н.е. по нареждане на император Дарий I. Там държавата е наречена Урарту на асирийски, Арминия на староперсийски и Харминуя на еламитски.[11]
География[редактиране | редактиране на кода]
Откриване[редактиране | редактиране на кода]
История[редактиране | редактиране на кода]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Възход[редактиране | редактиране на кода]
Залез[редактиране | редактиране на кода]
Упадък[редактиране | редактиране на кода]
Наследство[редактиране | редактиране на кода]
Икономика и политика[редактиране | редактиране на кода]
Основни статии: Земеделие[редактиране | редактиране на кода]
Религия[редактиране | редактиране на кода]
Език[редактиране | редактиране на кода]
Произход на арменците[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Paul Zimansky, Urartian material culture as state assemblage, Bulletin of the American Association of Oriental Research 299, 1995, 105.
- ↑ Hewsen, Robert H.. "Van in This World; Paradise in the Next" The Historical Geography of Van/Vaspurakan. с. 13.
- ↑ Eberhard Schrader, The Cuneiform inscriptions and the Old Testament (1885), p. 65.
- ↑ F. W. König, Handbuch der chaldischen Inschriften (1955).
- ↑ Abram Rigg Jr., Horace. „A Note on the Names Armânum and Urartu“. Journal of the American Oriental Society, Vol. 57, No. 4 (Dec., 1937), pp. 416 – 418.
- ↑ Zimansky, Paul E. Ancient Ararat: A Handbook of Urartian Studies. Delmar, N. Y.: Caravan Books, 1998, p. 28. ISBN 0-8820-6091-0.
- ↑ Chahin, Mack The Kingdom of Armenia. London: RoutledgeCurzon, 2001, pp. 71ff. ISBN 0-7007-1452-9.
- ↑ Ararat (WebBible Encyclopedia) – ChristianAnswers.Net
- ↑ Lehmann-Haupt C. F. Armenien, Berlin, B. Behr, 1910 – 1931
- ↑ Piotrovsky, Boris B. The Ancient Civilization of Urartu. New York: Cowles Book Co., Inc., 1969.
- ↑ Skjaervo, Prods Oktor, „An Introduction to Old Persian“, Harvard 2002
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ashkharbek Kalantar, Materials on Armenian and Urartian History (with a contribution by Mirjo Salvini), Civilisations du Proche-Orient: Series 4 – Hors Série, Neuchâtel, Paris, 2004;ISBN 978-2-940032-14-3
- Boris B. Piotrovsky, The Ancient Civilization of Urartu (translated from Russian by James Hogarth), New York:Cowles Book Company, 1969.
- M. Salvini, Geschichte und Kultur der Urartäer, Darmstadt 1995.
- R. B. Wartke, Urartu – Das Reich am Ararat In: Kulturgeschichte der Antiken Welt, Bd. 59, Mainz 1993.
- P. E. Zimansky, Ecology and Empire: The Structure of the Urartian State, [Studies in Ancient Oriental Civilization], Chicago: Oriental Institute, 1985.
- P. E. Zimansky, Ancient Ararat. A Handbook of Urartian Studies, New York 1998.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Livius History of Urartu/Armenia
- Historical Maps of Urartu at WikiMedia Commons
- An Urartian Ozymandias – article by Paul Zimansky, Biblical Archaeologist
- Urartu Civilization
- Urartu (Greek Ararat)
- Capital and Periphery in the Kingdom of Urartu, Yehuda Dagan, Israel Antiquities Authority
