Лозарство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Грозде от сорта „Мискет“

Лоза̀рството е: [1]

1) занятие по отглеждане на лозата, производствен подотрасъл [2] на растениевъдството за отглеждане на лозата, с основни направления производство на грозде за вино, производство на десертно грозде за консумация в прясно състояние, за приготвяне на стафиди и за консервната промишленост (компоти, сокове и други безалкохолни напитки).

2) Наука, която изучава биологията, систематиката и агротехниката на лозята с цел да се получава постоянен висок добив на доброкачествено грозде.

Лозарството като занятие по отглеждане на лозата[редактиране | редактиране на кода]

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Лозарството се заражда в древността. Сведения за възникването и развитието му – в древния Египет, Сирия и Вавилония, има от около 7000 години пр.н.е.

Писмени сведения има в поемата „Илиада" от древногръцкия поет Омир, в книгите на древногръцкия писател и историк Ксенофонт (около 430 – 355 или 354 г. пр.н.е.). Римският писател, учен и държавен деятел Плиний (61 или 62 г. – около 114 г.) пише, че най-напред лозата се отглежда от тракиеца Евмолпа [3]. Някои паметници свидетелстват за това (Панагюрското съкровище от началото на III век пр.н.е.).

В българските земи[редактиране | редактиране на кода]

В българските земи лозарството е съществувало още преди 3000 година пр.н.е. Развивано е най-напред по поречието на Марица. Разширява се по време на Първата българска държава (681 – 1018 г.). Основните сортове лози, които се отглеждат тогава, са: Памид, Мавруд, Шевка, Широка мелнишка лоза и други.

По време на османското господство (1396 – 1878 г.) от Мала Азия се пренасят някои десертни сортове – Афуз-али (Болгар), Чауш, Кадън пармак, Ал зейнел и други. До появата на филоксерата (1884 – 1896 г.) създаването на лозя в България става с лози на собствен корен. Насажденията са гъсти, борба с маната, брашнянката (брашнестата мана) и други болести не се води.

В Третата българска държава[редактиране | редактиране на кода]

След филоксерната криза и особено след Първата световна война 1914 – 1918 г. започва бързо възстановяване на лозята с присадени на филоксероустойчиви подложки [4] лози.

От 43413 ха през 1919 г., през 1944 г. площта на лозята достига 152700 ха. След 1927 г. започва производството на десертно грозде. В края на 30-те години България е един от главните износители на десертно грозде в Европа (50000 тона годишно), въпреки че лозарството по онова време е предимно маломерно, разпокъсано и технически изостанало.

Подем в развитието на лозарството настъпва от 50-те години на 20 век със създаването на блокови лозя с правилна организация на територията и извършването на първата концентрация на лозарството. Основната част от насажденията се съсредоточава в 917 кооперативни и държавни земеделски стопанства, групирани в около 4000 блока със среден размер 25 до 35 ха. Към 1968 г. лозята достигат 203000 ха, от тях десертни – 53500 ха, и винени – 149500 ха. Общо са произведени 1336000 т грозде.

На основата на екологичните фактори през 1962 г. се извършва първото научно райониране на лозарството в България. Въвеждат се нови висококачествени десертни (Кардинал, Царица на лозята и други) и винени (Каберне Совиньон, Мерло, Ркацители, Ризлинг, Юни блан и други) сортове лози. Увеличава се и производството на подложкови резници – около 200 милиона броя, и на присадени вкоренени лози – около 100 милиона броя.

От началото на 70-те години на 20 век лозарството навлиза в качествено нов етап. Извършва се реконструкция на съществуващите лозя от приземно към стъблено отглеждане (височина на стъблата от 1,2 до 1,5 м). През 1978 г. площта на лозята в България възлиза на 181200 ха, от тях винени – 152800 ха, и десертни – 28400 ха. В сравнение с 1968 г. чувствително намаляват десертните сортове, тъй като се изисква повече ръчен труд при отглеждането им. Лозята в обществения сектор са групирани в 437 масива. Внедряването на механизация в производствените процеси позволява един работник да отглежда 8 – 9 ха лозя. Изискванията за по-висока студоустойчивост на стъбленото отглеждане довеждат до масово разпространяване на сортовете Каберне Совиньон, Ркацители, Мискет Отонел. Извършва се преоценка на районирането, определят се подходящи микрорайони и се увеличават площите на местните сортове Памид, Мавруд, Гъмза, Димят и Мискет червен. Обособяват се 3 лозарски зони: източна – преобладават сортовете за бели вина и за конячни виноматериали, северна и южна – преобладават сортовете за червени вина и десертно грозде.

През 1978 г. лозята заемат 4,1% от обработваемата площ на страната и 50% от площта на трайните насаждения. Дават около 5% от общата продукция на растениевъдството и 57% от общата продукция на трайните насаждения. По производство на грозде на човек от населението България е на IV място в Европа. На основата на лозарството е изградена винарска промишленост, която произвежда 3% от обема на промишлената продукция и 11% от обема на хранително-вкусовата промишленост.

Лозарството е тясно свързано с международния пазар. По площ на лозя България е на XIV място в света, по производство на десертно грозде – на V място, по износ – на II място. По абсолютно производство на вино е на XIII място в света, а по износ – на VI. Над 70% от продукцията на винарската промишленост и около 50% от производството на десертното грозде са предназначени за износ.

Лозарството като наука[редактиране | редактиране на кода]

Лозарството като наука се състои от общо лозарство – изучава биологията, екологията, размножаването и агротехниката на лозовата култура, и ампелография – наука за сортовете и видовете лози и селекцията на лозата. Лозарството има тесни връзки с физиологията на растенията, ботаниката, генетиката, биохимията, почвознанието, агрохимията и други.

Начало[редактиране | редактиране на кода]

В България научни изследвания по лозарството се правят от 1902 г. с откриването на Лозаро-винарската опитна станция по лозарство в Плевен (първо научно учреждение в областта на растениевъдството в страната). От 1944 г. станцията прераства в Институт по лозарство и винарство.

През 1923 г. се създава катедра по лозарство при Агрономическия факултет на Софийския университет, през 1946 г. – и към Агрономо-лесовъдния факултет при Пловдивския университет. През 1953 – 1957 г. се създават Опитната станция по лозарство във Варна и Опитните полета по лозарство в село Ново село, Видински окръг, в Павликени и в Поморие. От 1976 г. се изграждат 3 научно-производствени лозаро-винарски комплекса със седалища в Плевен, Варна и Септември. Опитните полета методически са подчинени на АПК. Координиращо звено е Институтът по лозарство и винарство в Плевен.

Изследва се произхода и разпространението на лозата, биология на лозата (морфологичен строеж), екология на лозата (климат и микроклимат, географска ширина, надморска височина, близост до водни басейни, релеф и изложение и почва), размножаване на лозата, създаване на лозя, резитба и формиране на лозата, отглеждане на плододаващи лозя, беритба и съхраняване на гроздето и ампелография (сортове грозде).

Учени в областта на лозарството[редактиране | редактиране на кода]

Изтъкнати учени в областта на лозарството са Ив. Добрев (ампелография), Н. Неделчев (агротехника и ампелография), К. Д. Стоев (физиология на лозата), М. Кондарев (селекция и агротехника) и други.

Научни достижения[редактиране | редактиране на кода]

Българските учени създават около 36 оригинални сорта лози, по-известни от които са Супер-ран Болгар, Плевен, Букет, Рубин, Мискет варненски, Ризлинг български и други. Създават се промишлени технологии за производство на лозов посадъчен материал, за създаване и отглеждане на лозови насаждения, за разстояния на засаждане, формировка, система на резитба, поддържане на почвената повърхност, торене и напояване. В областта на биологията на лозата са проучени формирането на съцветията, родовитостта на пъпките и студоустойчивостта им. Световна известност имат изследванията в областта на физиологията на лозата. Проучват се най-новите методи и средства за борба с вредителите по лозата. Разработват се методически въпроси в областта на половата хибридизация, клоновата и фитосанитарната селекция.

Динамика на площите, средни добиви и производство на грозде от лозята в България[редактиране | редактиране на кода]

Данните за динамиката на площите, средните добиви и производството на грозде от лозята в България по периоди до 1978 г. включително са показани в таблицата.

Динамика на площите, средни добиви и производство на грозде от лозята в България [1]
Периоди Лозя всичко (хил. дка) Лозя винени (хил. дка) Лозя десертни (хил. дка) Добив (кг/дка) Производство (хиляди тонове)
1897 – 1899 1134 182 207
1916 – 1920 445 251 112
1936 – 1939 1166 434 505
1948 – 1952 1469 1287 182 378 504
1956 – 1960 1648 1333 315 442 617
1961 – 1969 1873 1394 479 595 1006
1966 – 1970 1987 1464 523 581 1133
1971 – 1975 1947 1531 416 549 1047
1975 1964 1599 365 451 885
1976 1934 1596 338 662 1207
1977 1861 1555 306 466 868
1978 1812 1528 284 607 1100

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия "България", том 3, стр. 824, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  2. ОТРА̀СЪЛ, мн. -сли, след числ. -съла, м. Отделна, относително самостоятелна област от производството, науката или друга човешка дейност. ПО̀ДОТРА̀СЪЛ, мн. -сли, м. Който е съставна част от отрасъл. Речник на българския език
  3. Евмолп – тракийски рапсод (странстващ певец рецитатор в Древна Гърция), син на Посейдон, основател на Елевсинските мистерии и пръв жрец на Церера (Деметра) и на Бакхус. Неговите потомци, Евмолпидите, били винаги жреци на Церера (Деметра) в Елевсина. Българска енциклопедия (Братя Данчови), София, 1936 г.
  4. Подложка Агрон. Растение, обикновено овошка или лоза, върху което се присажда калем, присадка.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]