Халди

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Халдите (на древногръцки: Χάλδοι) са народност населявала през бронзовата епоха югоизточната част на черноморското крайбрежие.

Отъждествяването им са хатите е спорно, както и с халдеите от приморската страна.

Древногръцките източници ги упоменават редом със съседните им халиби на запад и мосинеки и тубали/табали/тибарени сред първите народи овладели изкуството за обработка на желязото.[1]

Основни източници за това са Омир, Страбон и Ксенофонт.

Във времето на Римската империя халдите също се упоменават пак[2], като племе непосредствен съсед на халибите в понтийска Кападокия, влизаща в състава на римската провинция Понт.

Науката е възприела тезата, че халдите са остатък от Урарту, които се назовавали така като епоним в чест на урартския върховен бог Халди. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Страбон, xi., 14.5
  2. Плутарх (Lucull. c. 14)
  3. Lehmann-Haupt: Armenien