Плутарх

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Плутарх
античен гръцки писател
Илюстрация към „Успоредни животописи“ в превод на Жак Амьо от 1565 г.
Илюстрация към „Успоредни животописи“ в превод на Жак Амьо от 1565 г.

Роден
46 г.
Починал
127 г. (81 г.)
Философия
Регион Западна философия
Научна дейност
Област История
Плутарх в Общомедия

Плутарх (на гръцки: Πλούταρχος) е древногръцки историк, биограф, есеист и среден платонист. Плутарх е роден във видно семейство в Херонея, близо до Делфи. Неговите трудове включват Успоредни животописи и Моралия (обичаи, нрави). Става известен с творбите си в Римската империя и получава римско гражданство. Магистрат е в Херонея.

Плутарх е бил посветен в мистериите на Аполон и става един от жреците на делфийския оракул, като задължението му е било да тълкува предсказанията. Написва много книги на тази тема и за залеза на оракулите и старите вярвания, като възкликва в една от тях: "Великият бог Пан е мъртъв!" ("De defectu oraculorum", "De Pythiae oraculis", "De E apud Delphos").

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на Плутарх в Херонея

Плутарх е роден във видно семейство в малкото градче Херонея, на около 80 км източно от Делфи, в гръцката област на Беотия. Семейството му е заможно. Не се знае името на баща му, но въз основа на общия гръцки обичай да се повтаря име в редуващи се поколения, то е вероятно Никархос (Nίκαρχoς). Името на дядо Плутарх е Ламприас, научаваме от Моралията и в Живота на Антоний.

Братята му, Тимон и Ламприас, често се споменават в есетата и диалозите на Плутарх, които говорят особено за Тимон по най-привързан начин. Руалдус, в своята работа от 1624 г. "Животът на Плутарх", възстановява името на съпругата на Плутарх, Тимоксена, от вътрешни доказателства, предоставени от неговите писания. Съществува писмо, отправено от Плутарх към жена си, повелявайки ѝ да не скърби твърде много за смъртта на двегодишната им дъщеря, която е кръстена на майка си - Тимоксена. Интересното е, че той намеква вяра в прераждането в това писмо на утеха.

Точният брой на синовете му не е известен, въпреки че двама от тях, Аутобулус и Плутарх, често са споменавани. Трактатът "De animae procreatione" на Плутарх в "Timaeo" е посветен на тях и брака на Аутубулус е повод за едно вечерно сбиране, записано в "Разговори на масата". За друг човек, Сокларус, се говори по начин, който предполага, че е син на Плутарх, но това никъде не е посочено с точност. Неговият трактат за брачните въпроси, адресиран до Евридика и Поланус, изглежда говори за Евридика, че са била доскоро обитател на дома му, но без каквато и ясни доказателства за това дали тя е била дъщеря му, или не.

Плутарх учи математика и философия в Академията на Атина от Аммониос от 66 до 67 г.

В един момент Плутарх получава римско гражданство. Както е видно от новото му име, Lucius Mestrius Plutarchus, спонсор на гражданство е Lucius Mestrius Florus, римски консул, когото Плутарх използва като исторически извор за "Живота на Отон".

По-голямата част от живота си в прекарва в родния си град и бива посветен в тайните на гръцкия бог Аполон. В продължение на много години, Плутарх служи като един от двамата свещеници в храма на Аполон в Делфи, мястото на известния Делфийски оракул, на 32 км от дома си. С писанията и лекциите си Плутарх се превърна в знаменитост в Римската империя, но въпреки това продължава да пребивава в Херонея и участва активно в местните дела, дори служи като кмет. В провинциалния му имот, гости от всички краища на империята се събират за сериозен разговор, председателстван от Плутарх, седнал на мраморен стол. Много от тези диалози са записани и публикувани, както и 78 есета и други дела, които са оцелели до днес, са известни под общото име "Moralia".

Магистърска позиция[редактиране | редактиране на кода]

В допълнение към задълженията си като свещеник на храма w Делфи, Плутарх е и магистрат в Херонея и представлява дома си на различни мисии в чужбина по време на ранните и възрастните си години. Често посещава Рим и се сриятелява с важни лица - напр. личен приятен на Траян. Плутарх заема длъжността архонт в родната си община, най-вероятно само за една година, която длъжност получава повече от веднъж. Той се заема с всички малки неща на града и поема и най-смирените задължения.

В Суда, средновековна гръцка енциклопедия, пише как император Траян прави Плутарх прокуратор на Илирия. Въпреки това, повечето историци смятат, че това е малко вероятно, тъй като Илирия не се ръководи от прокуратор, а и Плутарх вероятно не говори илирийски.

Според историкът Георгий Синкел от VII-IX век, в края на живота на Плутарх, император Адриан го назначава за главен прокуратор на Ахея - което му дава правото да носи одеждите и орнаментите на консул.

Жречество в Делфи[редактиране | редактиране на кода]

Руйни от храма в Делфи
Бюстът и стелата от Делфи

Плутарх прекарва последните тридесетина години от живота си като жрец в Делфи. По този начин свързва част от литературната си работа със светилището на Аполон, на процесите на оракулство и личностите, които са живели или пътували там. Едно от най-важните му произведения е "Защо Пития не дава оракули в стих" (Моралия 11) ( "Περὶ τοῦ μὴ χρᾶν ἔμμετρα νῦν τὴν Πυθίαν"). Още по-важен е диалогът "За Е в Делфи" ( "Περὶ τοῦ Εἶ τοῦ ἐν Δελφοῖς"), който разполага Аммониус, Платонов философ и учител на Плутарх и брат му. Според Аммониус, буквата E написана на храма на Аполон в Делфи произхожда от следния факт: един от мъдреците на древността, чиито максими също са написани по стените на предверието на храма, не били седем, а всъщност пет: Хилон, Солон, Талес, Биас и Питак. Въпреки това, тираните Клебул и Периандър използвали тяхната политическа сила, за да бъдат включени в списъка. По този начин, E, което съответства на номер 5, представлява признание, че Делфийските максими всъщност произхождат от петте истински мъдреци. Портретът на един философ изложени на изхода на Археологическия музей на Делфи, датиращ от 2 век след Христа, са били в миналото идентифицирани с Плутарх. Мъжът, въпреки брадат, е изобразен на сравнително млада възраст. Погледът е дълбок, поради тежките клепачи и врязани зеници. Портретът вече не се смята, че представлява Плутарх. До този портрет стои фрагмент от стела, с портрет вероятно на автора от Хорея и свещеник в Делфи. Неговият надпис обаче гласи: "Δελφοὶ Χαιρωνεῦσιν ὁμοῦ Πλούταρχον ἔθηκαν | τοῖς Ἀμφικτυόνων δόγμασι πειθόμενοι." (Syll.3 843 = CID 4, не. 151) - "Гражданите на Делфи и Хоронея заедно посвещават това на Плутарх, следвайки наставленията на Амфиктионията."

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Живописи на римски императори[редактиране | редактиране на кода]

"Успоредни живописи", печатана от Улрих Хан, 1470 г.

Първите биографични творби на Плутарх са тези на Римските императори от Август до Вителий. От тях само на Галба и Отон оцелеят. От Животът на Тиберий и Нерон са останали само фрагменти, достигащи до нас чрез Дамаский (вж Живота на Исидор) и чрез самия Плутарх )вж Галба 2.1), съответно. Биографиите на тези ранни императори вероятно са били публикувани по времето на Флавиевата династия или по време на царуването на Нерва (96-98 г.)

Има основание да се смята, че двете творби са всъщност част от друга, а не от Плутарховите единични биографии - както е представено от живота на Арат от Сикион и живота на Артаксеркс II (биографиите на Хезиод, Пиндар, Кратет и Дайфант са загубени). За разлика от тези биографии, в Галба-Отон отделните герои не са изобразени сами за себе си, но вместо това служат за илюстрация на абстрактен принцип; а именно спазването или неспазване на идеал на управление основан на морала. който Плутарх представя като като Принцепс (вж Галба 1.3; Моралия 328D-E).

В Галба-Отон Плутарх разкрива на конституционните принципи на принципата по времето на гражданската война след смъртта на Нерон. Докато морално несигурен в поведението на автократи, той също така дава представа за техните трагични съдби, безмилостно състезаващи се за трона и най-накрая се унищожават. Плутарх пише: "Къщата на Цезарите в Рим, Палатиума, получава в по-кратък период от време не по-малко от четири императора преминаващи, така да се каже, от другата страна на сцената, както и един прави място на друг, за да влезе." (вж Галба 1).

Галба-Отон е постановена по различни начини. Тя може да бъде намерена в приложението към "Успоредни живописи" на Плутарх, както и в различни ръкописи на "Moralia", най-вече в издание Максим Плануд, където Галба и Отон се появяват като Opera XXV и XXVI. Така изглежда разумно да се твърди, че Галба-Отон бил от началото на се разглежда като илюстрация на морално-етичен подход, може би дори от самия Плутарх.

Моралия[редактиране | редактиране на кода]

"Moralia" е сборник от 78 философско-публицистични творби. Най-ранните от тях са тези, които са риторични по природата, като похвала на Атина, обсъждане на Фортуна и ролята ѝ в живота на Александър Македонски или в историята на Рим. Голяма група също представлява популярно-философски трактати; от тях, може би най-характерното от Плутарх е кратко есе "За състоянието на ума." Без да навлизаме дълбоко в теоретични аргументи, Плутарх често води до много ценна информация за историята на философията. Това са съчиненията "Платонически въпроси" и "За създаването на душата в "Тимей "[диалог на Платон]" и полемични произведения, насочени срещу епикурейците и стоиците.

Някои от заглавията са: „Как младежът трябва да слуша поезия”, „Как да различаваме ласкателя от приятеля”, „За въздържането от гняв”, „За бъбривостта”, „За суеверието”, „За Изида и Озирис ” (от която се добиват важни сведения за египерските религиозни обреди), „Кои животни са по-умни — морските или земните ”, „Дали водата е по-полезна или огънят”, „Спартански анекдоти”, „Пир на седемте мъдреци”, „За музиката”

Успоредни живописи[редактиране | редактиране на кода]

Това е най-голямата творба на Плутарх и е най-известен с нея. "Успоредни живописи" е множество от биографии на известни гързи и римляни, поместени по двойки, за да символизира техни общи морални качества и/или пороци. До нас достигат 23 двойки от един грък и един римлянин и 4 отделни биографии. Знае се, че част от биографиите са изгубени за историята

Както е обяснено в началния параграф на "Живота на Александър", Плутарх не е загрижен толкова с история, колкото с влиянието на характера, добър или лош, върху живота и съдбите на хората. На първо място, Плутарх желае да създаде психологически портрет на човек. За да си го представи ясно читателя, той лесно привлича вниманието към личния живот на личностите, чрез шеги и остроумни поговорки. Понякога фабрикува сходности между личности, за да може да продължи да пише за тях.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Богдан Богданов: Плутарх - биограф и моралист
  • Honigmann, E. A. J. "Shakespeare's Plutarch." Shakespeare Quarterly1959: 25-33.
  • Pelling, Christopher: Plutarch and History. Eighteen Studies, London 2002.
  • John M. DillonThe Middle Platonists: 80 B.C. to A.D. 220, Cornell University Press, 1996 ISBN 978-0801483165
  • Blackburn, Simon (1994). Oxford Dictionary of Philosophy. Oxford: Oxford University Press.
  • Russell, D.A. (2001) [1972]. Plutarch. Duckworth Publishing. ISBN 978-1-85399-620-7.
  • Duff, Timothy (2002) [1999]. Plutarch's Lives: Exploring Virtue and Vice. UK: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-925274-9.
  • Wardman, Alan (1974). Plutarch's "Lives". Elek. p. 274. ISBN 0-236-17622-6.
  • Hamilton, Edith (1957). The Echo of Greece. W. W. Norton & Company. p. 194. ISBN 0-393-00231-4.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за