Прераждане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Прераждане в индуисткото изкуство

Част от серията статии за
Индуизъм

Aum

История · Божества
Секти · Митология

Дхарма · Карма · Прераждане
Артха · Кама · Самсара · Мая
Йога · Бхакти · Мокша
Пуджа · Мандир · Вегетарианство

Веди · Упанишади · Рамаяна
Махабхарата · Бхагавад гита
Пурана · други

Свързани теми

Индуизъм по страна
Гурута и светци · Реформи
Аюрведа · Календар · Критика
Празници · Речник · Джьотиша

Свастика

Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Пратекабуда
Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Прераждането е основна концепция в различни духовни и религиозни традиции, като Индуизъм, Будизъм и т.н., според която душата преминава през различни етапи на опита или живота по пътя на своето развитие. По един или друг начин определена (същностна) част от живото същество (или в някои варианти, само човешкото същество), може да преживее смъртта в някаква форма, да съхрани натрупания познавателен опит и причинно-следствените импулси, и да се прояви чрез нова форма – тяло. Това обикновено се отнася към Ума, Духа или Душата, Висшият или Истински Аз атман, Божествената Искра или Аз.

Прераждането е повече или по-малко централно понятие в основните индийски религиозни учения като индуизъм, джайнизъм, сикхизъм, будизъм. Идеята е фундаментална и за някои гръцки философи и религии, особено в питагорейството. Среща се и в ученията на келтските друиди, и по-късно при взаимстващите от източната философия теософия и спиритизма. Среща се и в някои малки общества по света, например в Сибир, Южна Африка, Северна Америка и Австралия.

Прераждането не се среща като концепция в Християнството, юдаизма и исляма, макар че някои техни разновидности или секти поддържат идеята за него – напр. катарството, кабала, друзите, розенкройцерите и т.н.

В литературата, киното и телевизията[редактиране | редактиране на кода]

  • Прераждането е една от основните идеи, залегнали в религията на извънземната раса Минбари от научно-фантастичния сериал Вавилон 5. Важна сюжетна линия на сериала е прераждането на душите на Минбарите в човешки тела. Подобна идея лежи в основата на учението на сектата Сциентология.

Християнска гледна точка[редактиране | редактиране на кода]

Централно място в християнството заема вярата във Възкресението, която не се съвместява с доктрината за прераждането. Според апологетите на християнството: Тертулиан противопоставя остро доктрината за прераждането на вярата във възкресението. За този виден църковен писател от II в. вярата във възкресението е тази, която защитава истината за неповторимостта на човешката личност. Неговият съвременник Минуций Феликс вижда в доктрината за прераждането изопачено разбиране за възкресението. В своята апология на християнството "Октавий" той пише: Св. Ириней Лионски изтъква вярата си във възкресението на всеки човек в цялата му духовно-телесна идентичност: Св. Юстин Философ (умрял 167 г.) в попрището си на философ сам бил привърженик на платонизма и вярвал в прераждането. Преломен момент в живота му е разговорът му със старец християнин, когото среща на морския бряг. Този разговор по-сетнешният пламенен защитник на вярата в Христа и Възкресението предава в своя "Диалог с евреина Трифон". Старецът точка по точка убедително оборва вярата на езическия философ в прераждането и не оставя у него и у читателите на това творение никакво място за съмнение. Друг християнски писател от II век - Атинагор от Атина, пише цял трактат "За възкресението на мъртвите", който не оставя никакво място за фантазиите на прераждането. В своя фундаментален труд "Срещу Целз" Ориген - богослов от първата половина на III в., казва по повод на учението за прераждането следното:  "Да лекуваме тези, които страдат от глупавата вяра в прераждането." И на друго място: "Не вярваме в странстването на душите, нито в това, че душите влизат в телата на неразумните животни." Порфирий (232-304), може би последният от големите философи на древността, коригира съществено доктрината за прераждането, като приема, че душите на хората след смъртта се завръщат само в човешки тела, а не в животински. Но отношението на Христовите последователи към прераждането остава непроменено.

Блажени Августин (354-430) полемизира, или по-скоро осмива учението на Порфирий, като казва: "Според трудовете на Платон човешките души след смъртта преминават в тела, и то дори в тела на животни. [...] На Порфирий това съвсем естествено не се е харесало. Той вярвал, че човешките души влизат само в човешки тела, естествено не в тези, които са напуснали, а в други, нови. Навярно се е срамувал да повярва в първото, не можейки да приеме мисълта, че майката, превърната евентуално в магарица, ще трябва да носи своя син; не се е срамувал обаче да вярва във второто, без да взема под внимание, че обърнатата в младо момиче майка би могла да се ожени за сина си." "Колко по-прекрасно е - пише блаж. Августин - да вярваш в това, че душите само веднъж идват в собствените си тела, отколкото, че многократно преминават в различни тела."

А ето какво казва той за Платоновата теория за реминисценцията, възкресявана днес от някои привърженици на прераждането: "Платон, този прочут философ, се опитва да ни убеди, че душите са живели тук, на земята, още преди да се свържат с тялото. От това според него следвало, че познанието е по-скоро припомняне на вече познати неща, отколкото познаване на нови. Той разказва например за момче, което отговаряло на зададени му въпроси по геометрия като опитен учен. [...] Но това са лъжливи спомени, подобни на това, което най-често изпитваме в сънните бълнувания. Случва се, такива сънища да навестяват хората дори наяве, причина за което са злите и лъжливи духове, за които е много важно да съществуват такива фалшиви представи за странстването на душите, за да въведат хората в заблуждение".[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Карамихалева, А. Древната Църква и „прераждането“.
  • Кураев, дякон Андрей. Раннее христианство и переселение душ. М., 1996; 2-е изд. М., 1998.
  • Маринова, А. Има ли прераждане според Библията? – пак там.
  • Серафим, архим. Има ли след смъртта прераждане? – В: Същият. Беседи за живота след живота. Т. 1. С., 1994, 180 – 196.
  • Gyatso, Geshe Kelsang, Joyful Path of Good Fortune, стр. 336 – 47, Tharpa Publications (2nd. ed., 1995) ISBN 978-0-948006-46-3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Будизъм (Тибетска традиция на Диамантения път)
Християнска гледна точка
  1. Карамихалева Александра. Древната Църква и "прераждането"