Йога

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йогин, седнал в градина

Йога (санскрит: योग) е система от физически, умствени и духовни практики, чиято цел е да се трансформират тялото и умът. Йога е една от шестте индуистки философски школи,[1][2] която приема медитацията за основно средство за постигане на освобождението. Човек, който практикува системата йога, се нарича йогин.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на йогин в Делхи, Индия

Произходът на думата йога в санскрит може да се изведе от три корена, описващи три различни основни значения. [3][4][5]

  • Първо е значението, произтичащо от преходния глагол юджир (युजिर्, yujir) — свързвам, обвързвам, съединявам, обединявам, сливам, впрягам (युनक्ति, yunakti). Среща се например в Rg-veda X.CXIV.95.
  • Вторият произход на думата се свежда до преходния глагол юдж (युज्, yuj) — управлявам (योजयति, yojayati). Среща се в Manu 7.44, Mahābhārata III.2639.


Въпреки че според граматиката Panini III.3.19 се позволяват три различни употреби, първото известно използване на глагола в непреходната му форма е от Патанджали.

  • Третото значение идва от непреходния глагол юдж (युज्, yuj) със значението на концентрация, юдж-самадхау (युज् समाधौ, yuj samādhau). Вяса (Vyāsa) правилно определя йога като самадхи (yogaḥ samādhiḥ), а Вачаспати (Vācaspati) определено посочва и извеждането на смисъла от гореописания корен.

Трябва да се отбележи, че с времето думата йога придобива допълнителни значения, често свързани с конкретната практика. Известни са поне 40 значения на думата.[6][7]

Същност[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Шива в Бангалор, Индия, изпълняващ йога медитация в позиция лотос.

Според свами Вишнудевананда Йога има пет опорни точки[8]:

  • Правилни упражнения (асани). Тялото ни е предназначено да се движи и да се упражнява. Ако начинът ни на живот не осигурява достатъчно движение на мускулите и ставите, с времето се появяват болести и дискомфорт. Подходящите упражнения трябва да са приятни за този, който ги изпълнява, същевременно полезни за тялото, ума и духа.
  • Правилно дишане (пранаяма). Йога учи как да използваме максимално дробовете си и да управляваме дишането. Правилното дишане трябва да е дълбоко, бавно и ритмично. Това подобрява жизнеността и прочиства ума.
  • Правилно отпускане. Чрез пълно отпускане на мускулите се подмладява нервната система и се постига вътрешен мир.
  • Правилна диета. Храната влияе върху ума. Йога препоръчва вегетарианска храна.
  • Положително мислене и медитация. Това е най-важната част. Ние сме това, което мислим. Трябва да се стараем да мислим положително и творчески, което ще ни помогне да постигнем отлично здраве и спокоен ум. Положителен поглед към живота може да бъде развит чрез изучаване и практикуване на техниките от философията веданта.

Направления[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват четири различни направления на йога: джнана йога — йога на знанието; карма йога — йога на действието (като карма йоги се характеризират дейните хора); бхакти йога — йога на космическата любов; и раджа йога — царска йога. За основоположник на системата йога се смята мъдрецът Патанджали, който я обособява в творбата си „Йога сутра“ върху съществуващ вече опит на отделни йоги. Терминологията в нея е изцяло взета от Ведите и е съобразена с техния авторитет. Ето защо йога се причислява към една от шестте ортодоксални системи (признаващи авторитета на Ведите) — миманса, санкхя, няя, вайшешика, веданта и йога.[9] Системата йога, изложена в „Йога сутра“ е позната още като ащанга йога (ащ — осем; анга — степен). Тя има осем степени, като всяко следваща степен е свързана с предходните и подготвя следващите:

Практикуване на хатха йога в група
  1. яма — себеовладяване, правила за обществено поведение (между отделните личности);
  2. нияма – кодекс на личното поведение (вътреличностна самодисциплина);
  3. асана — телесни положения, пози, упражнения;
  4. пранаяма — съзнателно управление на ритъма на дишането;
  5. пратяхара — оттегляне от сетивата и относителна независимост на ума от тях;
  6. дхарана — насочване, съсредоточаване на мисълта;
  7. дхяна — задържане на насочената мисъл, медитация;
  8. самадхи — самореализиране, просветление.

Тези осем степени се групират в три вида:

  • нравствена самодисциплина (яма и нияма);
  • телесна самодисциплина (асана, пранаяма и пратяхара);
  • умствена самодисциплина (дхарана, дхяна и самадхи).

Ащанга йога прилага на практика философията на санкхя с цел постигане освобождение (мокша) и съставя класическата йога. Обяснена е от Патанджали в неговата творба.[10] Тази система се опитва да обясни природата на ума и средствата за постигане на крайната, най-висока, но не и последна цел на живота — кайваля, т.е. освобождаването на духа (пуруша) от материята (пракрити). Кайваля е позната още като нирвана, което в превод означава приблизително „не чрез материалното“ и се тълкува като висше състояние на съществуване, освободено от оковите на материалното тяло.

Основна цел на йогата е сливането на човека с природата[10] или с Бога (Брахман).[11]

Извън Индия йога се свързва най-вече с асаните (физическите пози) и пранаяма (съзнателното управление на дишането) в Хатха йога — йогата на тялото, на физическото и умственото здраве, както и в мантра йога. [12][13]

В религиите[редактиране | редактиране на кода]

Будизъм[редактиране | редактиране на кода]

В действителност йога възниква по времето на появата на будизма. Но будистката медитация има отделно развитие от йога. От друга страна дзен-будизмът, като форма на махаяна будизма, е известен със своята близост до йога. [14].

Християнство[редактиране | редактиране на кода]

Православната църква определя йогата като основополагащо учение на религията индуизъм, което има различни школи, направления и тенденции, а не е просто един от видовете гимнастика. Поради тази причина йогата не се приема от православието.[15][16][17] Някои православни богослови свързват йогата с окултизма, поради което осъждат практикуването на йога.

Някои християни съчетават йога и други аспекти на източната духовност в молитва и медитация, съществува т.нар. християнска медитация.[18] Това е свързано с желанието да се познае Бог по един по-пълноценен начин.[19]

Отношението на Католическата църква към йогата е предимно критично и свързано с опасения от издигане на тялото в култ.[20].

Някои фундаменталистки християнски организации в САЩ осъждат практикуването на йога като несъвместимо с християнството, свързвайки йогата с приеманото за езическо движение „Ню Ейдж“. [21]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. За преглед на шестте ортодоксални школи, с детайли по тяхното групиране, вижте: Radhakrishnan и Moore, „Contents“, стр. 453–487.
  2. За кратък преглед на йогийската школа във философията виж: Chatterjee и Datta, стр. 43.
  3. Surendranath Dasgupta's A History of Indian Philosophy. Chapter II:XIV:2
  4. K. S. Joshi On the Meaning of Yoga Philosophy East and West, Vol. 15, No. 1 (Jan., 1965), p. 53–64
  5. Surendranath N. Dasgupta Philosophical Essays стр. 89–92 Published 1990 Motilal Banarsidass Publ ISBN 81-208-0750-2
  6. Vaman Shivaram Apte The Practical Sanskrit-English Dictionary
  7. Monier-Williams' Sanskrit-English Dictionary
  8. Five points of Yoga
  9. Евтимов, Венцеслав, „Йога“, София, 1992 г., стр. 13 – 14
  10. а б Евтимов, Венцеслав, „Йога“, София, 1992 г., стр. 17
  11. Lucy Lidell – The Sivananda Companion to Yoga, стр. 18
  12. Hatha Yoga: Its Context, Theory and Practice, Mikel Burley, стр. ix от въведението
  13. Евтимов, Венцеслав, „Йога“, София, 1992 г., стр. 19
  14. Heinrich Dumoulin, James W. Heisig, Paul F. Knitter, Zen Buddhism: A History (India and China), стр. 22
  15. bg-patriarshia.bg
  16. bg-patriarshia.bg
  17. www.vesti.bg
  18. Димо Дончев, Динамична християнска йога. Чи До Ра – пътят на слънчевата енергия, изд. Славена, 2011
  19. Steinfels, Peter (1990). "Trying to Reconcile the Ways of the Vatican and the East". New York Times. Хипервръзка от 5 декември 2008.
  20. Римокатолическата църква не осъжда тези практики, но изразява опасения от свързани с тях рискове. През 1989 година Светият престол изпраща окръжно писмо до католическите епископи, което коментира „източните методи“ на молитва, включително йога. В него се казва, че „разбиран по неадекватен и неправилен начин, символизмът [на човешкото тяло] може дори да се превърне в идол и по този начин в пречка за издигането на духа към Бога.“ Според Ватикана еуфоричното състояние, достигано чрез йога, не трябва да се бърка с молитвата, нито да се приема за признак за Божието присъствие. Освен това писмото предупреждава, че съсредоточаването върху физическата страна на медитацията „може да се изроди в култ към тялото“, а приравняването на телесни състояния с мистицизма „може да доведе до психически смущения, а понякога и до морални извращения.“ Подобни опасения са изразявани още във времето на ранното християнство, когато Църквата се противопоставя на гностицизма. Steinfels, Peter. Trying to Reconcile the Ways of the Vatican and the East. // The New York Times, 1990. Посетен на 28 май 2010.
  21. Ankerberg, John и др. Encyclopedia of New Age Beliefs. Harvest House Publishers, 1996.

Литература[редактиране | редактиране на кода]