Розенкройцерски орден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Розенкройцерският орден (или братство) е легендарна езотерична организация, която започва да се споменава в публикувани документи от началото на 17 век. Съществуват няколко съвременни организации, които се обявяват за наследници на розенкройцерите (виж: розенкройцер), въпреки че тази връзка е спорна. Някои изследователи дори разглеждат първоначалния орден от 17 век като художествена измислица, което се дължи на липсата на официална и публична реакция по отношение на многобройните заявления за приемане в редиците на братството.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Известни са малко подробности относно произхода на "Ордена на Розенкройцерите". Твърди се, че е съществувал още през ХІV век, когато в него се сливат оцелелите рицари-тамплиери. "Морал и Догма" открива определена връзка между Розенкройцерите и Тамплиерите. Тази връзка обаче се опосредства от масонските ложи, които се формират в Шотландия за прикритие на избягалите там тамплиери, а в последствие въвеждат в своите степени и "розенкройцер". По-автентична е приемствеността между класическите розенкройцери и богомилството, както поради алхимично-християнските и гностични доктрини, така и поради богомислия ореол на първообраза на розенкройцерството - брат Християн Розенкройц. Директните последователите на митичния Розенкройц не са се оповестявали като такива, а останалите, които са искали да имитират розенкройцерска принадлежност, постепенно се превръщат в ексцентрични секти, обединяват се с масони, рицари-тамплиери и други псевдоезотерични движения, като догмите им се смесват.

Разкритие[редактиране | редактиране на кода]

В началото на ХVІІ век членовете на Розенкройцерския орден решават да разкрият на света част от историята си. Те свързват своето начало с митичната личност на Християн Розенкройц, който на младини предприел пътуване до Сирия, Египет и Мароко, за да получи посвещения в различни мистерии. След това се завърнал в Европа, за да разпространи просветлението си из целия континент, но не срещнал отвореност и се върнал у дома в Германия, където образувал общество, основаващо се на неговите учения.

Сто и двадесет години след смъртта на Християн Розенкройц, гробницата му е открита от един от братята, което се приема като знак от Братството, че тайното братство следва да се разкрие и да прикани учени от Европа да се присъединят към него. Обявяват, че братята държат ключа към тайно познание, което може да преобрази обществото по чудотворен начин и да доведе до нова ера, в която "светът ще се пробуди от дълбокия си сън и с отворено сърце, свободен ум и боси крака ще посрещне радостен и весел, новия изгрев на слънцето".

Тези истории са публикувани в два манифеста, известни под името "Fama Fraternitatis" и Confessio Fraternitatis.

Според "Енциклопедия на Масонството на Маки разказът за пътуването на Розенкройц е възприет от много хора и мнозина искали да се присъединят към невидимото общество на розенкройцерите. Но ордена само искал да провери реакцията на обществото и не отговорил на исканията им.

Възкресяването на Розенкройцерството[редактиране | редактиране на кода]

Възкресяването на "Братството на розата и кръста" произлиза от Тюбингенския кръг, като автор на "Алхимичната сватба на Хриситиян Розенкройц" е Йохан Валентин Андре - учен, протестански пастор от Тюбинген, който я написва за да "християнизира" образа на Розенкройц, понеже розенкройцерството се е свързвало с доктрините на херметизма, гностицима, кабалата и др.

Знакът на Розенкройцерите[редактиране | редактиране на кода]

Християн Розенкройц избрал розата и кръста за символи. Те са включени и в собственото му име. Употребяват се като символи още от най-дълбока древност в историята на всички световни религии. Означават Духа и Материя или на Бог и Природа. В християнския символизъм понякога с розата се отъжествява Дева Мария, а с кръста Иисус Христос, като обединяването им има силна притегателна сила за вярващите. Розата изобразява сърцето на търсещия, което се намира на пресечната точка на хоризонталната жизнена действителност и вертикалния копнеж по божественото.

Съвременно Розенкройцерство[редактиране | редактиране на кода]

В нашето съвремие, Братството се развива основно отвъд Океана - в САЩ. Най-влиятелното розенкройцерско общество там днес е Древният и Митичен Орден на Розата и Кръста, познат като AMORC (Ancient and Mystical Order of the Rosy Cross), основан от Харви Спенсър Люис (1883-1939). Последователите на Люис му приписват чудодейни сили, включително и способността да превръща метали в злато. Такава демонстрация той прави на 22.06.1916 г. в Ню Йорк. В 'A New and Authentic History of the Rosicrucians', Уитеман описва това събитие, като свидетелства, че по специална формула, след необходимите 16 минути за това, парченце цинк се превърнало в злато и химици потвърдили факта.
Последовател на розенкройцерството е създаденото през 1924 г. в Холандия розенкройцерско движение, което по-късно приема името Интернационална школа на Златния Розенкройц. Днес тя е разпространена в почти целия свят: http://www.rozenkruis.nl/countries

Розенкройцерство в България[редактиране | редактиране на кода]

Напоследък се появи мнение (М. Хайндл - Космогония на розенкройцерите. 1993 г.), че по време на своето пътуване на Изток Розенкройц посетил богомисли център за посвещение в Търново и приел от там идеите на своето учение.

Макар че в България има търсещи, които поддържат дистанционна връзка с някоя ложа на АМОРК или с Розенкройцерското дружество (Rosicrucian Fellowship), е наличен официален клон на Лекториум Розикруцианум, като особено интересна е връзката на тази Школа с богомилството не само поради образа на Християн Розенкорйц, но и поради факта, че основателят на Школата, Ян ван Райкенборг приема продължението на делото на богомилите и катарите лично от последния пазител на техните тайни - Антонен Гадал.

Розенкройцерите в литературата[редактиране | редактиране на кода]

Има определено влияние на Розенкройцерството върху литературата. Най-известният розенкройцерски, езотеричен роман е "ЗАНОНИ" (Zanoni)- 1842 г., с автор лорд Едуард Булуер-Литън (1803-1873). Такова има и в творчеството на Пърси Шели (1792-1822), Йохан Вофганг Гьоте (1749-1832), Алистър Кроули (1875-1947), Хорхе Борхес (1899-1986)и др.

Известни са три малки книги, публикувани между 1614 и 1616 г. В тях е залегнала идеята за генерални реформи на света и човечеството със средствата на хармонично смесване на двете главни движения на времето - Реформацията и напредъка на научната мисъл.

Легендите свързват розенкройцерството с личността на фараона еретик Ехнатон, както и с Хималайския изток.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Гари Ка - "По пътя към глобалната окупация"

Ян ван Халсинг, "Не пипай тази книга"

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]