Розенкройцерски орден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Розенкройцерският орден, също Розенкройцерско братство или Орден на розата и кръста, е езотерична (в миналото тайна) организация, споменавайна в публикувани документи от началото на XVII век.

Съществуват няколко съвременни организации, които се обявяват за наследници на розенкройцерите, въпреки че тази връзка е спорна. Някои изследователи дори разглеждат първоначалния орден от XVII век като художествена измислица.

Символ[редактиране | редактиране на кода]

Основателят Християн Розенкройц избира розата и кръста за символи. Те са включени и в собственото му име. Розата изобразява сърцето на търсещия, което се намира на пресечната точка на хоризонталната жизнена действителност и вертикалния копнеж по божественото.

Употребяват се като символи още от най-дълбока древност в историята на всички световни религии. Означават Дух и Материя, Бог и Природа. В християнския символизъм понякога с розата се отъжествява Дева Мария, а с кръста – Иисус Христос, като обединяването им има силна притегателна сила за вярващите.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Известни са малко подробности за произхода на Ордена на розенкройцерите. Твърди се, че е съществувал още през ХІV век, когато в него се сливат оцелелите рицари-тамплиери. „Морал и догма“ открива определена връзка между розенкройцерите и тамплиерите. Тази връзка обаче се опосредства от масонските ложи, които се формират в Шотландия за прикритие на избягалите там тамплиери, впоследствие въвеждат в своите степени понятието „розенкройцер“.

По-автентична е приемствеността между класическите розенкройцери и богомилството, както поради алхимично-християнските и гностични доктрини, така и поради божествения ореол на първообраза на розенкройцерството – брата Християн Розенкройц. Преките последователи на митичния основател Розенкройц не са се представяли за розенкройцери, а имитиращите розенкройцерска принадлежност постепенно се обособяват в ексцентрични секти, обединяват се с масони, рицари-тамплиер и други езотерични движения, като догмите им се смесват.

Разкриване[редактиране | редактиране на кода]

В началото на ХVІІ век членовете на Розенкройцерския орден решават да разкрият на света част от историята си. Те свързват своето начало с митичната личност на Християн Розенкройц, който на младини предприема пътуване до Сирия, Египет и Мароко, за да получи посвещения в разни мистерии. След това се завръща в Европа, за да разпространи просветлението си из целия континент, но не среща отвореност и се връща у дома в Германия, където създава общество, основаващо се на неговите учения.

120 години след смъртта на Християн Розенкройц гробницата му е открита от розенкройцерски брат, което се приема като знак, че тайното братство следва да се разкрие и да прикани учени от Европа да се присъединят към него. Обявяват, че братята държат ключа към тайно познание, което може да преобрази обществото по чудотворен начин и да доведе до нова ера, в която „светът ще се пробуди от дълбокия си сън и с отворено сърце, свободен ум и боси крака, ще посрещне радостен и весел новия изгрев на слънцето“.

Тези истории са публикувани в 2 манифеста, известни под името Fama Fraternitatis и Confessio Fraternitatis.

Според „Енциклопедия на Масонството“ на Маки разказът за пътуването на Розенкройц е възприет от много хора и мнозина искат да се присъединят към невидимото общество на розенкройцерите. Но орденът само търси да провери реакцията на обществото и не отговаря на исканията им.

Възкресяване[редактиране | редактиране на кода]

Възкресяването на Братството на розата и кръста произлиза от Тюбингенския кръг, като автор на „Алхимичната сватба на Хриситиян Розенкройц“ е Йохан Валентин Андре – учен, протестански пастор от Тюбинген, който я написва, за да „християнизира“ образа на Розенкройц, понеже розенкройцерството се е свързвало с доктрините на херметизма, гностицизма, кабалата и др.

В съвремието[редактиране | редактиране на кода]

В нашето съвремие Братството се развива основно в САЩ. Най-влиятелното розенкройцерско общество там днес е Древният и митичен орден на розата и кръста (Ancient and Mystical Order of the Rosy Cross, съкр. AMORC), основан от Харви Спенсър Люис (1883-1939). Последователите на Люис му приписват чудодейни сили, включително и способността да превръща метали в злато. Такава демонстрация той прави в Ню Йорк на 22 юни 1916 г. Уитеман описва в A New and Authentic History of the Rosicrucians това събитие, като твърди, че по специална формула (след необходимите 16 минути за това) парченце цинк се превърнало в злато и химици потвърдили факта.

Последовател на розенкройцерството е създаденото през 1924 г. в Нидерландия розенкройцерско движение, което по-късно приема името Международна школа на златния Розенкройц. Днес тя е разпространена в почти целия свят

В литературата[редактиране | редактиране на кода]

Има определено влияние на Розенкройцерството върху литературата. Най-известният розенкройцерски езотеричен роман е „Занони“ (Zanoni) от 1842 г. с автор лорд Едуард Булуер-Литън (1803-1873). Такова влияние има също в творчеството на Пърси Шели (1792-1822), Йохан Волфганг Гьоте (1749-1832), Алистър Кроули (1875-1947), Хорхе Борхес (1899-1986) и др.

Известни са 3 малки книги, публикувани между 1614 и 1616 г. В тях е залегнала идеята за генерални реформи на света и човечеството със средствата на хармонично смесване на главните 2 движения на времето – Реформацията и напредъка на научната мисъл.

Легендите свързват розенкройцерството с личността на фараона еретик Ехнатон, както и с Хималайския изток.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Гари Ка, „По пътя към глобалната окупация“
  • Ян ван Хелсинг, „Не пипай тази книга“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]