Направо към съдържанието

Седем мъдреци на Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Седемте мъдреци, изобразени в Нюрнбергската хроника

Седем гръцки мъдреци (на старогръцки: οἱ ἑπτὰ σοφοί, ок. 620 – 550 пр. Хр.) според класическата гръцка традиция са държавници, законодатели и философи от Архаичната епоха в Древна Гърция. Числото 7 има символично значение, а първото им изброяване прави Платон в диалога „Протагор[1]. В по-късно време Диоген Лаерций[2] привежда алтернативи и коментари.

Седемте мъдреци били познати със своята практическа мъдрост и афоризми. Според установената традиция, те се събирали в Делфи, за да подарят мъдростите си на Аполон. Това е времето, когато се поставя началото на философията, науката и литературната проза [3].

Най-старият списък на седем мъдреци изглежда е съставен от Платон, но различните източници дават различни сведения. Платон дава следния списък: Талес от Милет, Питак от Митилена, Периандър от Коринт, Клеобул от Линдос, Биас (Биант) от Приена, Хилом (Хилон) от Лакедемон и Солон от Атина[3]. Други философи, включвани в списъка, са Анахарсис, Мисон, Епименид и Ферекид.

  1. Платон, Диалози, т.1, София: НиИ
  2. Диоген Лаерций, Животът на философите кн.I.40 ff
  3. а б Янко Янков. Седемте мъдреци – мислители и държавни дейци (блог) // 25 август 2007. Посетен на 23.04.2008.