Пелопид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пелопид
Πελοπίδας
тивански военачалник
Ivanov, Andrey - Pelopidas's death - 1805-1806.jpg
„Смъртта на Пелопид“, картина от Андрей Иванович Иванов (1775 - 1848), 1805 или 1806 година, Третяковската галерия
Роден
Починал
364 г. пр.н.е.
Пелопид в Общомедия

Пелопид (на старогръцки: Πελοπίδας) е древногръцки военачалник, един от предводителите на Тива във времето на най-големия политически възход на този полис – 70-те и 60-те години на IV в. пр.н.е.

На него Плутарх посвещава един от своите „Успоредни животописи“.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Рождената дата на Пелопид не е известна. Предполага се, че е роден между 410 и 405 г. пр.н.е.[1] Произхожда от заможно семейство на земевладелци. Син е на Хипокъл.[2] Името на майка му не е запазено в историческите извори.

Дълго преди двамата да се издигнат начело на Тива, Пелопид завързва близко и трайно приятелство с бъдещия победител при Левктра Епаминонд.[2] Двамата участват като обикновени войници в похода на Спарта срещу Мантинея през 385 г. пр.н.е. Във времето непосредствено след Анталкидовия мир Тива е съюзник на спартанците и ги подпомага с военен контингент да подчинят непокорния аркадски град.[3] В боевете за Мантинея Пелопид е тежко ранен и е спасен от гибел само благодарение на намесата на Епаминонд и на спартанския цар Агезиполид.[4]

Изгнание и завръщане[редактиране | редактиране на кода]

През 382 г. пр.н.е. в Тива е извършен преврат. С помощта на спартанска войска в града идват на власт олигарси, които прокуждат стотици граждани в изгнание.[5] Сред изгнаниците е и Пелопид, който прекарва следващите три години в Атина.[2]

През зимата на 379 срещу 378 г. пр.н.е. изгнаниците извършват контрапреврат. Пелопид е един от водачите им и лично убива предводителя на олигарсите Леонтиад[2]. В резултат на контрапреврата в Тива е установена демокрация, а спартанският гарнизон в цитаделата на града – Кадмея, е прогонен.[6] В следващите години Пелопид е избиран неколкократно за беотарх.[2]

Тегира и Левктра[редактиране | редактиране на кода]

Pelopidas leading the Thebans at the battle of Leuctra.jpg

Начело на Свещения отряд, през 375 г. пр.н.е. Пелопид печели битката при Тегира.[7] С победата си развенчава мита за непобедимостта на спартанците[2][8] и си печели трайна слава. Когато неголемият отряд, който предвожда, се озовава срещу два пъти по-многочислен враг без възможност да отстъпи, Пелопид не само запазва хладнокръвие, а бързо овладява паниката сред воините си. Когато един от тях възкликва, че са попаднали право в ръцете на врага, Пелопид отвръща „а защо не той в нашите?“.[9]

При Левктра през 371 г. пр.н.е. Пелопид командва сполучливо Свещения отряд на левия фланг срещу главните сили на спартанците начело с цар Клеомброт.[10] Победата в тази битка превръща Тива във водеща сила в Елада.[11]

През 370 г. пр.н.е. Пелопид е отново беотарх и участва в похода на беотийците в Пелопонес в подкрепа на вдигналите се срещу спартанското господство жители на Аркадия. След като първоначалната цел на похода – отблъскване на спартанците от въстаналата Мантинея – е постигната, Пелопид заедно с Епаминонд настоява за продължаване на настъплението. Беотийците и съюзниците им нахлуват в сърцето на спартанската държава – областта Лакония.[12] Спарта оцелява, но е трайно отслабена с опустошаването на Лакония и отцепването на Месения.[13] Така, за да нанесат възможно повече вреди на врага, Пелопид и Епаминонд задържат командването по-дълго от постановения по закон срок. Затова след завръщането си в Тива двамата са съдени, но са оправдани с почести.[14]

Походи в Тесалия и Македония[редактиране | редактиране на кода]

Скоро след завръщането си от Пелопонес, през същата 369 г. пр.н.е., Пелопид повежда експедиция в Тесалия с цел да пресече усилията на тирана Александър от Фере да наложи господство над областта. Намесва се в междуособиците в Македония и сключва съюзен договор първо с цар Александър II, а година по-късно и с узурпатора Птолемей от Алор.[15]

През 368 г. пр.н.е., докато е в Тесалия с нова военна и дипломатическа мисия, Пелопид е заловен с измама и е държан цяла година като пленник на Александър Ферски. За да го освободят (него и съратника му Исмений), тиванците изпращат последователно две военни експедиции и в крайна сметка успяват.[15]

Пратеник в Персия[редактиране | редактиране на кода]

През 367 г. пр.н.е., не за дълго след освобождаването си от Фере, Пелопид е изпратен с дипломатическа мисия в Суза – резиденцията на персийския цар Артаксеркс II. Преговорите носят пълен успех на Тива – Пелопид не само попречва на спартанците и атиняните да измолят финансова подкрепа от персите, но и убеждава царя да признае независимостта на Месения от Спарта и да подкани Атина да разпусне флотата си.[16] Условията, договорени в Суза, обаче се оказват неприложими в Гърция и Тива е принудена да продължи войните в Пелопонес, Егея и Тесалия.[17]

Гибел[редактиране | редактиране на кода]

През 364 г. пр.н.е. Пелопид повежда нов поход срещу тирана на Фере Александър. В битката при Киноскефале проявява лична храброст, с енергията си увлича бойците си в атака и печели победа, но губи живота си.[18] В знак на почит тесалийците му издигат статуя при светилището в Делфи.[19]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reincke 1937, с. с. 376.
  2. а б в г д е Smith 1867, с. 179.
  3. Seager 2008, с. 156 – 157.
  4. Плутарх, Пелопид, IV
  5. Seager 2008, с. 159.
  6. Seager 2008, с. 164 – 165.
  7. Seager 2008, с. 173 – 174.
  8. Плутарх, Пелопид, XVI-XVII
  9. Sprawski 2004, с. 25.
  10. Seager 2008, с. 184.
  11. Seager 2008, с. 187.
  12. Кутергин 1991, с. 72 – 73, 76.
  13. Roy 2008, с. 190 – 191.
  14. Smith 1867, с. 179 – 180.
  15. а б Roy 2008, с. 194 – 195.
  16. Roy 2008, с. 196 – 197.
  17. Roy 2008, с. 197 сл.
  18. Reincke 1937, с. с. 379.
  19. Roy 2008, с. 202.