Фере

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фере.

Фере
Φέρες
— град —
Изглед от Фере
Изглед от Фере
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Дедеагач
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 8 m
Население (2001) 9839 души
Пощенски код 685 00
Телефонен код 25550 – 2
Фере в Общомедия

Фере или Трапезица[1] (на гръцки: Φέρες, Ферес, катаревуса: Φέραι, Фере, на турски: Ferecik, Фереджик) е малък град в Беломорска Тракия, понастоящем в североизточна Гърция., част от дем Дедеагач (Александруполи) в област Източна Македония и Тракия. Градът е разположен на 2 километра западно от река Марица (Еврос) и има население от 9839 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1904 година председател на българската община в града е свещеник Иван Кръстев.[2]

Към 1912 г. според Любомир Милетич („Разорението на тракийските българи“) населението на град се състои от 785 турски къщи, 45 български екзархийски, 40 български патриаршистки и 25 гръцки.[3]

На 5 ноември 1912 Сборната конна бригада на полковник Танев подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение освобождават Фере. От освобождението в 1912 до 27 ноември 1919 е в границите на България. През 1914 година градът е преименуван на Трапезица[4] Само за година след като Беломорието става част от България до средата на ноември 1914 г. български инженерни бригади изработват първия регулационен план и прилагат върху терена уличната и дворната регулация на селото.[5]

С Ньойския договор е към „Междусъюзническа Тракия“ която на 28 май 1920 е предадена на Гърция. От април 1941 до ноември 1944 г. гръцкото управление е прекратено и градът е в буферната зона на Беломорието между България и Турция.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Фере
Починали във Фере

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стайко Трифонов, Тракия – Административна уредба, политически и стопански живот, 1912 – 1915, ТФ „Капитан Петко войвода“, 1992, стр.205.
  2. Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. ISBN 954-509-042-1. с. 571.
  3. Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295
  4. Стайко Трифонов, Тракия – Административна уредба, политически и стопански живот, 1912 – 1915, ТФ „Капитан Петко войвода“, 1992, стр.205.
  5. Стайко Трифонов, Тракия – Административна уредба, политически и стопански живот, 1912 – 1915, стр.201
  6. летец полк. Христо Панайотов Лазаров
  7. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 55. Посетен на 28 август 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]