Ликург (Спарта)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за царя на Спарта. За митичния герой вижте Ликург.

Ликург
спартански законодател
Ликург 
Роден: 800 г. пр.н.е.
Починал: 730 г. пр.н.е. (70 г.)

Ликург (на гръцки: Λυκοῦργος, Lukoûrgos; вероятно живял 8 – 7 век пр.н.е.) е легендарен спартански законодател, на когото древните автори приписват политическото устройство, господствало в Древна Спарта в продължение на няколко века. Биографията му присъства в „Успоредни животописи“ на Плутарх. Преди да състави спартанските закони е посещавал Крит, Йония и Египет. Според Плутарх Ликург е донесъл поемите на Омир в Спарта[1]

Ликург е съставил устно провъзгласената „спартанска конституция“ (на старогръцки: Μεγάλη Ῥήτρα – буквално Голямо Постановление) на Спарта. Тя е едно от двете най-значителни проявления на класическата гръцка пряка демокрация, другото е Еклесията в Древна Атина. И в двата случая основната цел е ограничаване на привилегиите и осигуряване на равни права на всички граждани в полиса. В спартанския вариант има ограничителен механизъм при приемането на важно решение: необходимо е да се получи и съгласието на Герусията, ефорите и царете.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

За живота и дейността на Ликург има различни, понякога противоречиви сведения. Всички са единодушни, че Ликург произхожда от царски род, но времето на живота и дейността му се определят различно. Ксенофонт отнася дейността му към времето на Хераклидите. Плутарх[2] и Херодот[3] привеждат различни списъци спартански царе, според които Ликург е или чичо на Евном, или негов внук. Подобни трудности в генеалогията могат да се обяснят с това, че в Спарта е имало остатъци от полиандрия, когато двама братя могат са имат обща съпруга.

Според Павзаний Ликург създал законите на лакедемонците по времето на цар Агесилай I[4], като мненията за мотивацията му са разделени: според едни той бил научен как да ги състави от Пития, според други приспособил критски закони.

Към средата на IV век пр. Хр. вече има съгласие, че Ликург е принадлежал към царския род на Еврипонтидите и е бил регент на Харилаус. Въз основа на това елинистичните учени датират живота му към IX век пр. Хр. В „Живот на Ликург“ на Плутарх се описват популярни предания за неговия живот, сред които пътуването му до Египет и че е донесъл поемите на Омир в Спарта[1]. Самият Плутарх отбелязва, че нищо не може да се знае със сигурност за Ликург, тъй като различни автори дават различни сведения за почти всичко около него.

Действително не е сигурно дали е съществувало лицето Ликург, възможно е „Ликургос“ да е епитет на бог Аполон, защото той е почитан точно колкото него в Спарта, както и че една по-късна легенда трансформира този аспект на бога в мъдър човешки законодател. Като символичен основател на спартанската държава той е смятан за инициатор на много от нейните социални и политически институции; разказът на Плутарх се занимава до голяма степен с намирането на „произхода“ на съвременните спартански практики. Датите на Ликург са дадени от древните и съвременни авторитети като Х - IX в. пр. Хр. Някои учени смятат, че най-правдоподобната дата е посочена от Тукидид, който казва, че в неговото време спартанската конституция е била на повече от четиристотин години; това би означавало дата за Ликург, или поне за реформите, които са му приписани, през последната четвърт на IX в. пр. Хр.

Казва се, че Ликург е дошъл на власт, когато починал по-големият му брат, царят. Братът на Ликург обаче е починал с бременна жена. Когато се ражда това дете, Ликург нарича детето, Харилаус („радост на хората“) и прехвърлил кралството си на бебето. След това се казва, че Ликург е човек, който лесно може да отдели върховната власт от уважението към справедливостта, така че е лесно за Ликург да управлява спартанците в качеството му на настойник (регент) на племенника си Харилаус. Но майката на младия крал и нейните роднини завиждали и мразели Ликург. Сред другите клевети обвиняват Ликург в заговор за смъртта на Харилаус.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Lycurgus. // Енциклопедия Британика, 25 декември 2016. Посетен на 29 март 2018. (на английски)
  2. Плутарх. Биография на Ликург, I
  3. Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 8, 131.
  4. Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 3.2.4.