Пир (Епир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пир
цар на Епир
Пир 
Роден: около 319 пр.н.е.
Починал: 272 пр.н.е.  (на около 47 години)
Аргос, Македония
Племена в Епир в древността
Походът на Пир към Рим – 280 пр.н.е. до 275 пр.н.е.

Пир I (Pyrrhos; на гръцки: Πύρρος, Pyrros; („огнен цвят“, „червен“), латински: Pyrrhus; * 319/18 пр.н.е.; † 272 пр.н.е. в Аргос), е гръцки генерал и цар от ерата на елинизма. Той е вожд (хегемон) на съюза между Епир и царя на молосите. Думата „пирова победа“ за много скъпо купена победа идва от неговото име. Той е цар на молосите (от ок. 297 пр.н.е.), цар на Епир (упр. 306–302, 297–272 пр.н.е.) и на Македония (упр. 288–284, 273–272 пр.н.е.). Произлиза от Еакидите.

Пир е син на цар Еакид (Aeacides) и Фтия (Phthia), дъщеря на Менон IV от Фарсала в Тесалия. Той е втори братовчед на Александър Велики (чрез Александровата майка Олимпия). Той има две сестри Дейдамея и Тройя.

Пир е само на две години, когато баща му е детрониран през 317 пр.н.е. Фамилията му получава убежище при таулантийския (илирийско племе) цар Главкия и съпругата му Бероеа (Beroea), молосийска принцеса.

Пир прекарва детството си в двора на илирийския цар Главкия, който му дава обежище и го осиновява. Когато е на 12 години е заведен от осиновилият му баща обратно в Епир и поставен за цар на молосите. Скоро след това в Епир опозицията под ръководството на Неоптолем го изгонва през 302 пр.н.е. от страната. Държавата му се владее от диадох Касандър. Тогава Пир се присъединява към своя зет Деметрий I Полиоркет и Антигон I Еднооки (Монофталм) и взема през 301 пр.н.е. участие в битката при Ипса до Фригия в Мала Азия против съперниците диадохът Касандър, Лизимах, Птолемей I Сотер и Селевк I Никатор. Понеже губят битката, Пир отива като „заложник“ при египетския цар Птолемей I Сотер. Там се отнасят с него много добре и той се жени ок. 298 пр.н.е. за Антигона, доведената дъщеря на царя и Береника I. С помощта на тъста си Пир печели своето царство обратно след смъртта на Касандър през през 297 пр.н.е. След смъртта на Антигона Пир се жени през 295 пр.н.е. за Ланаса, дъщеря на царя на Сиракуза Агатокъл. Тази женитба му донася остров Коркира като зестра. След други женитби с илирийски и пеонийски принцеси и войни той разширява царството си. През 291 пр.н.е. жена му Ланаса не търпи това многоженство и търси закрила при Деметрий I Полиоркет, който е спечелил македонския трон. Той превзема остров Коркира и напада Епир. Македонците смъкват обаче Деметрий през 288 пр.н.е. и провъзгласят Пир като роднина на Александър Велики за цар. Пир трябва да отстъпи източната част на страната на Лизимах, царят на Тракия и Мала Азия. През 284 пр.н.е. Лизимах превзема и западната част на страната. След загубата на Лизимах през 281 пр.н.е. в битката при Корупедия започва отново караницата за Македония. Птолемей Керавън печели Македония и среща Пир с контингент от 5.000 души и 20 военни слона, подготвен за планирания му поход в Голяма Гърция.

Пир е смятан за високоталантлив генерал и стратег. Понеже опитът му по време на войните на Диадохите да вземе Македония не успяват, се отправя, поради молба за помощ от гръцкия град Тарент към Италия и се пренася там с 30.000 души силна войска и с 20 военни слона. Там Пир има през 280 и 279 пр.н.е. в Пировата война против Рим няколко успеха, които са постигнати с големи загуби и жертви (оттам и изразът „Пирова победа“). Пир печели победа през 279 пр.н.е. при Аскулум (Аускул) в Южна Италия над римляните. Той търпи там обаче толкова големи загуби, че трябва да моли победените за мир. Молбата е отхвърлена от сената. Също и в Сицилия има някои успехи, където се отзовава на молбата за помощ на Сиракуза против картагенците. Пир се връща от Сицилия обратно в Италия и през 275 пр.н.е. губи в битката при Беневентум против римляните, което го кара да напусне Италия и да се върне обратно в Епир.

През 272 пр.н.е. той тръгва с Клеоним против Спарта. Пир не успява да превземе града и се оттегля. При улична борба в град Аргос е убит.

Цар Пир е женен пет пъти. Първата му съпруга от 300 или 298 пр.н.е. е Антигона, дъщеря на Береника I и доведена дъщеря на египетския цар Птолемей I Сотер. Двамата имат дъщеря Олимпия. След смъртта на Антигона той се жени 295 пр.н.е. за Ланаса, дъщеря на Агатокъл, и има двa синa, Александър II, който го последва на трона през 272 пр.н.е., и вероятно Хелен (Helenus).

Негoвата трeтa съпруга e дъщеря на Авдолеон, цар на Пеония; нeгoвaтa чeтвъртa съпруга e илирийскaтa принцeсa Бирцена, дъщеря на цар Бардилис II (упр. 295–290 пр.н.е.). Пeтaтa му съпруга e дъщеря на Птолемей Керавън, с която се жени през 281/280 пр.н.е.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Klaus Bringmann: Geschichte der Römischen Republik: Von den Anfängen bis Augustus. C.H. Beck, München 2002, S. 88f., ISBN 3-406-49292-4.
  • Petros Garoufalias: Pyrrhus: King of Epirus. London 1979.
  • Hermann Bengtson: Herrschergestalten des Hellenismus. Beck, München 1975. ISBN 3-406-00733-3. S. 91-109
  • Herbert Heftner: Der Aufstieg Roms. Vom Pyrrhoskrieg bis zum Fall von Karthago (280–146 v. Chr.). Pustet, Regensburg 1997, S. 26–42, 430–432, ISBN 3-7917-1563-1
  • Gary Forsythe: A Critical History of Early Rome. From Prehistory to the First Punic War. Berkeley 2005, S. 349ff.
  • Wilkes, J. J. The Illyrians, 1992,ISBN 0631198075,Page 124"... offered asylum to the infant Pyrrhus after the expulsion of his father ...wife Beroea, who was herself a Molossian princess"

Външни препратки[редактиране | edit source]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.