Аргеади

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аргеади (на старогръцки: οἱ Ἀργεάδαι, οἱ Ἀργεάδαι / hoi Argeádai, Argeaden), наричани още Темениди, е името на династията, управлявала Древна Македония от 7 век пр.н.е. до 309 пр.н.е.

Произход. Митове и легенди[редактиране | edit source]

Историята на Аргеадската династия е забулена в митове и легенди, в които централно място заема древногръцкият герой Херакъл. Първото писмено свидетелство, предаващо древногръцка легенда за произхода на Аргеадите е в пиесата „Молителката” от Есхил (525-456 пр.н.е.). В нея поетът говори за аргоския цар Пеласг (“По времето, когато пеласгите владеели страната, която сега се нарича Елада, атиняните били пеласги и името им било кранаой, а по времето на цар Кекропс се наричали некропиди. След като властта наследил Ерехтеус, който нямал майка и бил отглеждан от Атина, се наричали атиняни, а когато Йон, син на Ксут станал техен военачалник, се нарекли йонийци. - /Херодот - VІІІ-44/ - дори само този цитат е достатъчен, за да не можем с лека ръка да обявим пеласг и оттам, всичко живо под слънцето, за гръцко), смятан за прародител на дорийския клон на елините и управлявал земите до река Стримон (дн. Струма), и обявява македонските царе за негови наследници, т.е. наследници на Херакъл.

Версията на Херодот[редактиране | edit source]

Според версията на Херодот (484-425 пр.н.е.) трима братя, наследници на хераклидския аргоски цар Темен [Теменос] – Киос, Ероп и Архелай (или Пердика), напуснали родния си град и се отправили на север към Илирия. След като стигнали до Горна Македония те били наети за пастири от царя на малкото градче Лебея. Веднъж обаче този владетел получил божествена поличба, че властта ще му бъде отнета от най-малкия брат Пердика, и ги прогонил, подигравайки се с тях. Тримата братя обаче успели да се спасят от воините, изпратени да ги убият, и се заселили край т.нар. Градини на Мидас до планината Бермион, където Пердика установил властта си. Според Херодот това е историята „както разказват македонците”, което показва, че вероятно е ползвал местни македонски легенди за произхода на Аргеадската династия.

Други версии[редактиране | edit source]

Традицията, описваща мигрирането на Теменидите от Аргос към Македония, представена първо от Херодот, често се повтаря в творбите на по-късни хронисти, особено през времето на Александър III Велики и след това. В по-късни гръцки автори се срещат и други версии за основаването на Аргеадската династия. Така например, Теопомп от Хиос, твърди, че основател на Македония е Каран, брат на аргоския цар Федон, който завладял областта около град Еге. Тази версия се подкрепя от Диодор и византийския хронист Георгий Синкел, които допълнително я доукрасяват. Според Синкел, Каран бил наследник на Темен в седмо поколение и на Херакъл – в еденайсето. Той обаче не пристигнал в Македония мирно, както е версията на Теопомп и Диодор, а наел армия в Пелопонес с цел да завладее земя и да създаде собствено царство. След благоприятните заръки на Дерфийския оракул, той се придвижил на север, преминал планината Пинд и навлязъл в македонското царство, управлявано тогава от Линкет и Орест. Каран пристигнал в удобен момент, тъй като Орест бил във война с царя на град Еордея и се съгласил да му помогне в замяна на половината царство, за да основе своя държава. Обединените сили на Орест и Каран разбили противника и Каран получил обещаната земя, на която създал свое царство със столица в Еге.

Тази история се повтаря в общи линии от римския историк Марк Юний Юстин, който преразказва накратко изгубената македонска история на друг римлянин – Помпей Трог. Според легендата, описана от Юстин, оракул казал на Каран да потърси място за заселване в Македония, което ще му бъде посочено от стадо кози. Тогава той, заедно с „голямо множество елини” се отправил на север и следвайки предсказанието установил властта си в град Едеса, който преименувал на Еге („кози”). Впоследствие той прогонил фригийския цар Мидас, владеещ част от македонската земя, и „бил първият, който обединявайки различните племена, образувал Македония като едно тяло, и положил здрава основа за разширяване на своето царство”.

В съвременната историческа наука[редактиране | edit source]

В съвременната наука историята на Аргеадската династия се разделя на три периода. Поколенията от Херакъл до Пердика I се приемат за легендарни, от Пердика I до Аминта I – за протоисторически, и след Аминта I – за исторически.

През управлението на Аминта I (VI в.пр.в.е.) македонското царство се разширява на изток отвъд река Аксиос и поставя под властта си съседните тракийски племена.

Наследникът на Аминта I – Александър I Филелин (492-454 пр.н.е.) продължава завоеванията на изток, придвижвайки се през река Стримон (дн. Струма).

Синът на Александър I – Пердика II (450-413 пр.н.е.) е трябвало да се бори с братята си за престола, и след като се затвърдява на престола обедидинява гръцките градове на Халкидическия полуостров във федерация, начело с град Олинт.

Следващият цар Архелай I (413-399 пр.н.е.) налага твърда проелинска политика и усилва македонското царство като изгражда пътища и крепости, подобрява въоръжението на армията и прави парична реформа.

След убийството на Архелай I през 399 пр.н.е. в страната настъпва шестгодишен период на анархия, край на който слага внукът на Пердика IIАминта III. Независимо, че управлението му е изпълнено с беззакония и интриги, той успешно възстановява единството на държавата.

След смъртта на Аминта III в 370/369 пр.н.е. Македония е управлявана за кратко от неговите синове Александър II и Пердика III . През 359 пр.н.е. третият син на Аминта – Филип II, поема властта. След като възстановява реда при поредната династична смяна, той се обявява за цар и за сравнително дългото си управление успява да превърне Македония в доминираща държава в тогавашния елинистичен свят, поставяйки основите за разцвета в политическо и културно отношение на държавата, настъпил при сина му Александър III Велики (336-323 пр.н.е.).

След смъртта на Александър III във Вавилон неговите военачалници (диадохи) разделят империята помежду си, макар да признават за царе на Македония Александър IV (син на Александър Велики) и Филип III Аридей (полубрат на Александър Велики). Te са са убити от диадоха Касандър в борбата за власт – Аридей през 317 пр.н.е., а Александър IV през 309 пр.н.е., с което Аргеадската династия прекратява съществуването си.

Царе от Аргеадската династия[редактиране | edit source]

Пътят на Аргеадите от Аргос, Пелопонес, към Македония
Родословно дърво на Аргеадите

Библиография[редактиране | edit source]

  • E. N. Borza, In the Shadow of Olympus: The Emergence of Macedon (Princeton, 1990)
  • N. G. L. Hammond, The Macedonian State: Origins, Institutions and History (Oxford, 1989)
  • D. Ogden, Polygamy, Prostitutes and Death: The Hellenistic Dynasties (Swansea, 1999)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.