Херакъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Херакъл (митология))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Херакъл.

Херакъл, 460 – 450 пр.н.е., музей Лувър

Херакъл (на гръцки: Ἡρακλῆς – Hēraklēs, на латински: Hercules) е прочут със силата си древногръцки герой, (херос), който е почитан като бог и е приет на Олимп. В римската митология е наричан Херкулес.

Той е лечителски-оракулски бог, покровител на гимназионите (спортни места) и палатите. Покровителстван е от Атина. Роден е в Тива, в Беотия (Омир, Илиада. 19,97 ff.). Първото му име било Alcide или Hercle.

Неговите атрибути са кожата на Немейския лъв, лък и стрели.

Син е на Зевс и Алкмена. Брат близнак е на Ификъл. Той е първият съпруг на Мегара, вторият съпруг на Омфала, съпруг на Деянира, от която е баща на Хил и Макария (дъщеря на Херакъл), след някои други на Авга и след смъртта си на богинята Хеба, освен това любовник на Иола и на Абдер. Баща е на много деца. Отгледан е от Амфитрион, съпругът на майка му.

По майчина линия той принадлежи към рода Персеиди.

Дванадесетте подвига на Херакъл[редактиране | редактиране на кода]

Херакъл и Немейският лъв, копие от оригинала на Лизип.
Херакъл и Стимфалийските птици от Антоан Бурдел.

В противоборството между Зевс и Хера за кандидат за херос, който да се изкачи на Олимп, Херакъл е подкрепян от Зевс, а братовчед му Евристей – от Хера. Поради отмъстителността на Хера Херакъл е принуден да се подчинява на Евристей и да изпълнява заповедите му.[1]

Каноническата схема от 12 подвига (на старогръцки: ἔργα „деяния“ или πόνοι „изпитания“) първи установява Пейсандър от Родос в поемата си „Херакъл“ (Heracleia (Ἡράκλεια)).[2] Редът на извършването им не е еднакъв при всички автори. Пития заповядва на Херакъл да извърши 10 подвига, но два от тях Евристей не зачита и трябва да се извършат още два, с което стават 12. Първите десет са извършени за 8 години и един месец,[3] а всичките – за 12 години.[4]

  1. Удушаване на Немейския лъв
  2. Убийство на Лернейската хидра (не е зачетен поради помощта на Йолай)
  3. Изтребване на Стимфалските птици
  4. Улавяне на Керинейската кошута
  5. Укротяване на Еримантския глиган
  6. Почистване на Авгиевите обори за един ден (не е зачетен)
  7. Укротяване на Критския бик
  8. Похищение на конете на цар Диомед
  9. Похищение на пояса на Хиполита, царица на амазонките
  10. Похищение на кравите на Герион
  11. Връщане на златните ябълки на Хесперидите
  12. Укротяване на стража на Хадес – кучето Цербер

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Heracles. // Енциклопедия Британика. 7 юни 2018. Посетен на 29 август 2018.
  2. (англ.) 1911 Encyclopædia Britannica/Peisander. // Посетен на 29 август 2018.
  3. (рус.) Псевдо-Аполлодор. Мифологическая библиотека II 5, 11; Примечания В. Г. Боруховича в кн. Аполлодор. Мифологическая библиотека. Л., 1972. С. 152, о сроке по Фрэзеру.
  4. (рус.) Псевдо-Аполлодор. Мифологическая библиотека II 4. Лихт Г. Сексуальная жизнь в Древней Греции. М., 2003. С. 372.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • J. Boardman, L. J. Balmaseda u. a., Herakles/Hercules. In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC). Band IV, S. 728 – 838; Band V, S. 1 – 192, 253 – 262. Zürich/München 1988/1990
  • Wolfgang Denzinger, Die zwölf Aufgaben des Herakles im Tierkreis. Der zeitlose Entwicklungsweg des Menschen. Neuaufl. Edition Uranos, Wackersberg 2008, ISBN 978-3-939474-02-9
  • Klaus Heinrich, Arbeiten mit Herkules. Zur Figur und zum Problem des Heros. Antike und moderne Formen seiner Interpretation und Instrumentalisierung. Dahlemer Vorlesungen 9. Stroemfeld/Roter Stern, Frankfurt 2006, ISBN 978-3-87877-029-9
  • Hannes Hüttner, Herakles. Die zwölf Abenteuer. Kinderbuchverlag Berlin, Berlin 1987
  • Karl Riha, Carsten Zelle, Die Taten des Herkules. Nach Gustav Schwab und anderen literarischen Dokumenten. Insel, Frankfurt 1997, ISBN 3-458-33847-0
  • Alastair Blanshard: Herkules. Aus dem Leben eines Helden. Übersetzt von Sebastian Wohlfeil. Parthas, Berlin 2006, ISBN 978-3-86601-070-3.
  • Adolf Furtwängler: Herakles. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 1,2, Leipzig 1890, Sp. 2135 – 2252 (Digitalisat).
  • Karl Galinsky: The Herakles theme. The adaption of the hero in literature from Homer to the 20th century. Blackwell, Oxford 1972.
  • Fritz Graf, Anne Ley: Herakles. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 5, Metzler, Stuttgart 1998, ISBN 3-476-01475-4, Sp. 387 – 394.
  • Otto Gruppe: Herakles. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VIII,1, Stuttgart 1912, Sp. 516 – 528.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Herakles der Neugeborne | Die Erziehung des Herakles | Herakles am Scheidewege | Des Herakles erste Taten | Herakles im Gigantenkampfe | Herakles und Eurystheus |Die drei ersten Arbeiten des Herakles | Die vierte Arbeit des Herakles bis zur sechsten | Die siebente, achte und neunte Arbeit des Herakles | Die drei letzten Arbeiten des Herakles | Herakles und Eurytos | Herakles bei Admetos | Herakles im Dienste der Omphale | Die späteren Heldentaten des Herakles | Herakles und Deïanira | Herakles und Nessos | Herakles, Iole und Deïanira. Sein Ende