Херакъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Херакъл (митология))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Херакъл.

Херакъл, 460 – 450 пр.н.е., музей Лувър

Херакъл (на гръцки: Ἡρακλῆς – Hēraklēs, на латински: Hercules) е прочут за силата си древногръцки национален герой, heros, който е почитан като бог и е приет на Олимп. В римската митология е наричан Херкулес.

Той е лечителски-оракулски бог, покровител на Гимназион (спортните места) и палатите. Той бил покровителстван от Атина. Роден е в Тива, в Беотия (Омир, Илиада. 19,97 ff.). Първото му име било Alcide или Hercle.

Неговите атрибути са кожата на Немейския лъв, лък и стрели.

Син е на Зевс и Алкмена. Брат близнак е на Ификъл. Той е първият съпруг на Мегара, вторият съпруг на Омфала, съпруг на Деянира, след някои други на Авга и след смъртта си на богинята Хеба, освен това любовник на Иола и на Абдер. Баща е на много деца. Отгледан е от Амфитрион, съпругът на майка му.

По майчина линия той принадлежи към рода Персеиди.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • J. Boardman, L. J. Balmaseda u. a., Herakles/Hercules. In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC). Band IV, S. 728 – 838; Band V, S. 1 – 192, 253 – 262. Zürich/München 1988/1990
  • Wolfgang Denzinger, Die zwölf Aufgaben des Herakles im Tierkreis. Der zeitlose Entwicklungsweg des Menschen. Neuaufl. Edition Uranos, Wackersberg 2008, ISBN 978-3-939474-02-9
  • Klaus Heinrich, Arbeiten mit Herkules. Zur Figur und zum Problem des Heros. Antike und moderne Formen seiner Interpretation und Instrumentalisierung. Dahlemer Vorlesungen 9. Stroemfeld/Roter Stern, Frankfurt 2006, ISBN 978-3-87877-029-9
  • Hannes Hüttner, Herakles. Die zwölf Abenteuer. Kinderbuchverlag Berlin, Berlin 1987
  • Karl Riha, Carsten Zelle, Die Taten des Herkules. Nach Gustav Schwab und anderen literarischen Dokumenten. Insel, Frankfurt 1997, ISBN 3-458-33847-0
  • Alastair Blanshard: Herkules. Aus dem Leben eines Helden. Übersetzt von Sebastian Wohlfeil. Parthas, Berlin 2006, ISBN 978-3-86601-070-3.
  • Adolf Furtwängler: Herakles. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 1,2, Leipzig 1890, Sp. 2135 – 2252 (Digitalisat).
  • Karl Galinsky: The Herakles theme. The adaption of the hero in literature from Homer to the 20th century. Blackwell, Oxford 1972.
  • Fritz Graf, Anne Ley: Herakles. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 5, Metzler, Stuttgart 1998, ISBN 3-476-01475-4, Sp. 387 – 394.
  • Otto Gruppe: Herakles. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VIII,1, Stuttgart 1912, Sp. 516 – 528.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Herakles der Neugeborne | Die Erziehung des Herakles | Herakles am Scheidewege | Des Herakles erste Taten | Herakles im Gigantenkampfe | Herakles und Eurystheus |Die drei ersten Arbeiten des Herakles | Die vierte Arbeit des Herakles bis zur sechsten | Die siebente, achte und neunte Arbeit des Herakles | Die drei letzten Arbeiten des Herakles | Herakles und Eurytos | Herakles bei Admetos | Herakles im Dienste der Omphale | Die späteren Heldentaten des Herakles | Herakles und Deïanira | Herakles und Nessos | Herakles, Iole und Deïanira. Sein Ende