Деянира

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Деянира
Херакъл, Деянира и Нес, черна фигура Хидрия от 575 – 550 пр.н.е. в Лувър (E 803)
Характеристики
РодителиДионис
ДецаМакария
Хил
Деянира в Общомедия

Деянира или Дейанира (на гръцки: Δηϊάνειρα или Δῃάνειρα) в древногръцката митология е дъщеря на калидонския цар Ойней и Алтея. Тя е третата жена на Херакъл, майка на Хераклидите. Аполодор казва, че е дъщеря на Дионис.[1] Сестра е на Мелеагър.

От ранните си години Деянира умеела да си служи добре с оръжие и да управлява колесници. След смъртта на Мелеагър, всички нейни сестри от мъка се превърнали в птици, само Деянира и сестра ѝ Горга запазили човешкия си образ, благодарение на Дионис.[2]

Когато Херкулес се спуснал в царството на мъртвите да намери Цербер, срещнал там Мелеагър, който го помолил да вземе за жена Деянира. Когато се върнал на земята Херкулес се явил през Ойней с молба да му даде ръката на дъщеря си. Но негов съперник за нейната ръка се явил речния бог Ахелой. Ойлей решил, че Деянира ще стане жена на този, който победи в борба. В битката Ахелой прибегнал до хитрост и се превръщал в змей и бик. Когато Херкулес отчупил рога на Ахелой в образа му на бик, той бил победен. И така Деянира станала третата съпруга на Херкулес. Известно време живели щастливо. Имали 4 сина – Хил, Ктесип, Глен, Онит[3] и една дъщеря – Макария.[4]

По-късно кентавърът Нес се опитал да отвлече Деянира, за която дързост бил убит от Херкулес. За да си отмъсти, пред смъртта си кентавърът предал на Деянира дрехата си, напоена със собствената му кръв, уж като средство за любовна магия. Когато след време Деянира се измъчвала от ревност към Иола, дъщеря на цар Еврит, си послужила с дрехата на Нес и така причинила неволно мъчителната смърт на съпруга си.[5]


Гуидо Рени, Отвличането на Деянира, 1620 – 21, Лувъра.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аполодор, Митологическа библиотека" I, 8, 1
  2. Хигин, Fabulae 174
  3. Аполодор, Митологическа библиотека, II, 7, 8
  4. Павзаний I, 32, 6
  5. Овидий, Метаморфози, VIII 543; IX 8, 119

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]