Ухажване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„С Бога напред!“, худ. Едмънд Лейтън, 1900: изобразява рицар, заминаващ за война и оставящ след себе си съпруга/любовница

Ухажването е периодът на развитие към интимна връзка, при която двойката се опознава и решава дали ще има годеж, последван от брак. Ухажването може да бъде неформален и личен въпрос между двама души или може да бъде публична връзка или официална уговорка с одобрение от семейството. Традиционно, в случай на официален ангажимент, ролята на мъжа е активно да „ухажва“ – да опитва да спечели жена, като по този начин я насърчава да го разбере и склони нейната възприемчивост към предложението за брак.

Продължителност[редактиране | редактиране на кода]

Средната продължителност на ухажванията варира значително в целия свят. Освен това има огромни индивидуални различия между двойките. Ухажването може да бъде напълно пропуснато, както в случаите на някои уговорени бракове, при които двойката не се среща преди сватбата.

В Обединеното кралство анкета от 2008 г.[1] сред 3000 сгодени или женени двойки сочи за средна продължителност между първата среща и приетото предложение за брак период от 2 години до 11 месеца[1][2], като жените се чувстват готови да приемат след средно 2 години и 7 месеца.[1] Що се отнася до продължителността между предложението и сватбата, същата анкета в Обединеното кралство показва средно 2 години и 3 месеца.[2]

Традиции[редактиране | редактиране на кода]

Социалните или романтични срещи или уговорки годеж (разговорно „срещане/ходене/излизане“ с партньор) са сравнително обичайни в повечето европейски култури, но в някои традиционни общества ухажването е силно структурирана дейност с много специфични формални правила.

В някои общества родителите или общността предлагат потенциални партньори и след това позволяват ограничени срещи, за да определят дали страните са подходящи. В Япония има такъв тип ухажвания, наречен Omiai, с подобни практики, наречени „Xiangqin“ (相親) в района на Голям Китай (Greater China).[3] Родителите ще наемат сватовник, за да предоставят снимки и резюмета на потенциалните партньори и ако двойката се съгласи, ще има официална среща със сватовника и често присъстващи родители.[3] Сватовникът и родителите често ще упражняват натиск върху двойката да реши дали искат да се оженят или не след няколко срещи.

Ухажването във Филипините е една известна сложна форма на ухажване. За разлика от това, което се наблюдава в други общества, има далеч по-сдържан и косвен подход.[4] Ухажването е сложно, тъй като включва етапи и се счита за нормално да продължи една година или повече. Обичайно е да видим мъж да се изтъква, като изпраща любовни писма и любовни стихове, пее романтични песни и купува подаръци за жена. Родителите също се разглеждат като част от практиката на ухажване, тъй като тяхното одобрение обикновено е необходимо преди ухажването да започне или преди жената да даде на мъжа отговор на авансите му.[4]

В по-затворените общества ухажването на практика е напълно премахнато от практиката на уговорени бракове[3], при които партньорите се избират измежду млади хора, обикновено от техните родители. Забраната на експериментални и серийни ухажвания е отчасти средство за опазване на целомъдрието на младите хора и отчасти въпрос за насърчаване на семейните интереси, които в такива култури могат да се считат за по-важни от индивидуалните романтични предпочитания.

През цялата история ухажването често включва традиции като размяна на валентинки, писмена кореспонденция (което е улеснено от създаването на пощенска услуга през 19 век) и подобни ухажвания, основани на комуникация.[5] През последните десетилетия обаче концепцията за уреден брак се е променила или просто се смесва с други форми на запознанства, включително източни и индийски; потенциалните двойки имат възможност да се срещнат и излизат, преди някой да реши дали да продължи връзката или не.

Животинско ухажване[редактиране | редактиране на кода]

Художествена идея за сватбени танци на мезолитните тероподи

Много животински видове имат ритуали за подбор на партньори, наричани антропоморфно още „ухажване“. Ухажването на животни може да включва сложни танци или докосвания, вокализации или прояви на красота или бойни умения. Повечето ухажвания на животни се случват извън полезрението на хората и са сред най-рядко документираните поведения. Едно животно, чиито ритуали за ухажване са добре изучени, с птиците от семейство Беседкови, при които мъжкия партньор изгражда „навес“ от събрани предмети.

От научна гледна точка ухажването в животинското царство е процесът, при който различните видове избират своите партньори с цел размножаване. Най-общо казано, мъжкият индивид инициира ухажването, а женската избира или да се чифтосва, или да отхвърля мъжкия въз основа на неговото „представяне“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в "Average man proposes after three years" Marie Claire 18 February 2008
  2. а б Average man takes 3 years to propose Metrosexual, Sunday, February 17, 2008
  3. а б в Thelmaw, Ritgerõ. Courtship in Japan and Iceland. // . September 2015. Архивиран от оригинала на 2016-06-05. Посетен на 2016-05-15.
  4. а б COURTSHIP IN PHILIPPINE CULTURE – Sociology. // Посетен на 2016-05-13. Архив на оригинала от 2020-02-19 в Wayback Machine.
  5. Maurer, Elizabeth (2017), „The History of Romance“, National Women's History Museum, https://www.womenshistory.org/articles/history-romance 
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Courtship“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.