Ухажване
Ухажването е периодът на (опит за) развитие на отношения, в посока към интимна, брачна или сексуална връзка. Ритуали за подбор на партньори, обединявани под това наименование, са характерни за много животни, както и за хората.
Социалните или романтични срещи (разговорно „срещане/ходене/излизане“ с партньор) или уговорки от типа на годеж са сравнително обичайни в повечето европейски (и основаващи се на тях) култури, но в някои традиционни общества ухажването е силно структурирана дейност с много специфични формални правила и то може да бъде комбинирано с или заменено от някаква форма на уговорен брак.
Животинско ухажване
[редактиране | редактиране на кода]
От научна гледна точка ухажването в животинското царство е процесът, при който индивиди от някакъв вид избират своите партньори с цел размножаване. Обикновено мъжкият индивид инициира ухажването, а женската избира или да се чифтосва, или да отхвърля мъжкия въз основа на неговото „представяне“.
Ухажването на животни може да включва сложни танци (токуване) или докосвания, вокализации или прояви/демонстрации на красота, сръчност или бойни способности и умения (битки между съперничещи си за правото на размножаване животни). Повечето ухажвания на животни се случват извън полезрението на хората и са сред най-рядко документираните поведения. Едно животно, чиито ритуали за ухажване са добре изучени, са птиците от семейство Беседкови, при които мъжкия партньор изгражда „навес“/"беседка" от събрани предмети.
При хората
[редактиране | редактиране на кода]Срещи
[редактиране | редактиране на кода]У хората, това често е етап, в който двойката се опознава и решава дали ще има годеж, последван от брак, но резултатът от него може да се състои и в някаква друга форма на обвързване, секс или интимност. Ухажването може да бъде неформален и личен въпрос между двама души, но може да бъде и публична връзка или официална уговорка с одобрение от семейството. Традиционно, в случай на официален ангажимент, ролята на мъжа е активно да „ухажва“ – да опитва да спечели жена, като по този начин я насърчава да го разбере и склони нейната възприемчивост към предложението му.
Средната продължителност на ухажванията по света варира значително, включително и със значителни индивидуални различия между двойките. То може да бъде напълно пропуснато, както в случаите на някои уговорени бракове, при които двойката не се среща преди сватбата. В Обединеното кралство анкета от 2008 г.[1] сред 3000 сгодени или женени двойки сочи за средна продължителност между първата среща и приетото предложение за брак период от 2 години до 11 месеца[1][2], като жените се чувстват готови да приемат след средно 2 години и 7 месеца,[1] а за продължителността между предложението и сватбата – средно 2 години и 3 месеца.[2]
„Тайната среща на Ромео и Жулиета“, худ. Франк Дикси, 1884 г.
Като хумористична нотка, пътник чака от другата страна на реката мъжът от ферибота да приключи разговора си
„Флиртът“, худ. Еудженио де Блаас, 1904 г.
През цялата история ухажването, то често включва местни или широкоразпространени традиции, като размяна на валентинки и подаряване на цветя, писмена кореспонденция (което е улеснено от създаването на обществена пощенска услуга през 19 век и други средства за лична комуникация.[3]) Ухажването във Филипините е една известна сложна форма на ухажване, отличаваща се с особено сдържан и косвен подход.[4] Ухажването е сложно, тъй като включва етапи и се счита за нормално да продължи 1 година или повече. Често мъжът се изтъква, като изпраща любовни писма и любовни стихове, пее романтични песни и купува подаръци на жената. Родителите също се разглеждат като част от практиката на ухажване, тъй като тяхното одобрение обикновено е необходимо преди то да започне или преди жената да даде на мъжа отговор на авансите му.[4]
Уговорен брак
[редактиране | редактиране на кода]В някои общества родителите или общността предлагат потенциални партньори и след това позволяват ограничени срещи, за да определят дали страните са подходящи. В Япония има такъв тип ухажвания, наречен Omiai, а подобни на тях практики са наречени „Xiangqin“ (相親) в района на Голям Китай (Greater China).[5] Родителите наемат сватовник, за да предоставят снимки и резюмета (кратки описания, биографични данни) на потенциалните партньори и ако двойката се съгласи, следва официална среща със сватовника – често в присъствие на родителите.[5] В много случаи посредниците настояват двойката бързо да вземе решение, относно евентуалната си женитба.
В по-затворените общества (включително някои източни и индийски) ухажването на практика е напълно премахнато от практиката на уговорени бракове[5], при които партньорите се избират измежду млади хора (дори деца, включително и преди да бъдат родени) – обикновено от техните родители. Забраната на експериментални и серийни ухажвания е отчасти средство за опазване на целомъдрието на младите хора и отчасти въпрос на отстояване на семейните интереси, които в такива култури могат да се считат за по-важни от индивидуалните романтични предпочитания. Обаче около началото на 21. век концепцията за уреден брак се променя/либерализира, като сватосването се смесва с други форми на запознанства, а потенциалните двойки имат възможност да се срещнат и излизат, преди някой да реши дали да продължи връзката или не.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 "Average man proposes after three years Архив на оригинала от 2020-08-25 в Wayback Machine." Marie Claire 18 February 2008
- 1 2 Average man takes 3 years to propose Архив на оригинала от 2008-05-04 в Wayback Machine. Metrosexual, Sunday, February 17, 2008
- ↑ Maurer, Elizabeth (2017). The History of Romance. National Women's History Museum, https://www.womenshistory.org/articles/history-romance
- 1 2 COURTSHIP IN PHILIPPINE CULTURE – Sociology // Архивиран от оригинала на 19 февруари 2020. Посетен на 13 май 2016.
- 1 2 3 Thelmaw, Ritgerõ. Courtship in Japan and Iceland // . September 2015. Архивиран от оригинала на 5 юни 2016. Посетен на 15 май 2016.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Courtship в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |