Брак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Scales of justice
Встъпване в брак

Предбрачен договор · Брак
Граждански брак
Еднополов брак

Правни положения
със силата на брак

Съжителство · Граждански съюз
Домашно партньорство
Фактическо съжителство

Разпадане на брака

Анулиране · Развод · Издръжка
Недействителен брак

Въпроси касаещи децата

Родителски права · Легитимност
Осиновяване · Правна защита
Насърчаване
Родителска отговорност
Жителство · Попечителство
Родителска подкрепа

Свързани теми

Домашно насилие · Малтретиране
Сексуално насилие върху деца Инцест
Брак на непълнолетни

При различни законодателства

Брак · Анулиране · Развод

Бракът е обществено или ритуално признат съюз или договор между съпрузи, който установява правата и задълженията помежду им, между тях и техните деца и между тях и роднините им по съребрена линия.[1] Дефиницията за брак е различна в различните култури и исторически периоди, но по принцип това е институция, в която междуличностните взаимоотношения, обикнвовено от емоционален и сексуален характер, се съчетават с юридически ангажименти и с други обществени, стопански и религиозни връзки между участващите лица. В някои култури бракът е препоръчван или дори смятан за задължителен преди всяка сексуална активност. В най-широк смисъл бракът е приеман за културна универсалия. В повечето случаи бракът трябва да бъде признат от обществена институция (държава, религиозна или друга общност), а често това става и със специална церемония (сватба).[2]

Хората сключват брак по различни причини, включително с правни, социални, либидинални, емоционални, финансови, духовни и религиозни цели. Изборът на брачни партньори може да е повлиян от социални ограничения на кръвосмешението, нормативни брачни правила, избор на родителите и лично желание. В някои части на света и днес се практикуват уредени бракове, детски бракове, полигамия или принудителни бракове. На други места подобни практики са незаконни или криминализирани, за да се защитят правата на жените или заради съобразяване с международното право. В развитите страни съществува обща тенденция към осигуряване на равни права в брака на жените и към признаване на междурелигиозните, междурасови и еднополови бракове, част от по-широкото движение за защита на правата на човека.

Бракът може да бъде признат от държава, организация, религиозна институция, племенна група, местна общност и често е разглеждан като договор. Гражданският брак, който не съществува в някои страни, е брак без религиозно съдържание, сключван чрез държавна институция в съответствие с брачното право на съответната юрисдикция. Браковете могат да бъдат сключвани както чрез светска, така и чрез религиозна церемония, като християнското венчание. Сключването на брака обикновено създава нормативни или правни задължения между участниците в него и тяхното потенциално потомство. От гледна точка на правното признаване, повечето държави ограничават брака до разнополови двойки, а намаляващ брой юрисдикции позволяват полигинията, детските и принудителните бракове. От XX век насам нарастващ брой юрисдикции премахват забраните и признават юридически междурасовите и междурелигиозни бракове, а в по-ново време и еднополовите бракове. Някои култури позволяват прекъсването на брака чрез развод или анулиране.

От края на XX век значителни социални промени в Западните страни довеждат до промяна в демографията на брака, като възрастта на първия брак нараства, по-малко хора сключват брак и повече двойки предпочитат съвместното съжителство пред брака. Така между 1975 и 2005 година броят на браковете в Европа намалиява с 30%.[3]

В исторически план при повечето култури омъжените жени имат много ограничени собствени права и са смятани, наред с децата в семейството, за собственост на съпруга, поради което те не могат да притежават или наследяват собственост или да се представляват юрически. От края на XIX век в развитите страни бракът претърпява постепенни промени, насочени към подобряване на положението на жените. Въпреки това и в наши дни в много страни продължават споровете за правния статут на омъжените жени, семейното насилие, зестрите, принудителните бракове, минималната възраст за сключване на брак и криминилазацията на предбрачния и извъбрачния секс.

Определения[редактиране | редактиране на кода]

В антропологията се използват различни определения за брака, чиято цел е да обхванат широкото разнообразие от брачни практики, наблюдавани в различните култури.[4] Дори в рамките на Западната култура определенията за брак варират в широки граници.[5]

Признаване от обичая или правото

Някои ранни определения на брака се фокусират върху неговото признаване от местната правна система. През 1922 година финландският социолог Едвард Вестермарк го дефинира като „повече или по-малко грайна връзка между мъж и жена, продължаваща отвъд самия акт на размножаване и след раждането на потомството“.[6] През 1936 година той сам отхвърля това определение, заменяйки го с нова работна дефиниция – „връзка на един или повече мъже с една или повече жени, която е призната от обичая или правото“.[7]

Легитимност на потомството

Антропологичният наръчник от 1951 година „Notes and Queries“ дефинира брака като „съюз между мъж и жена, при който децата, родени от жената са признато легитимно потомство на двамата партньори“.[8] Отчитайки практиката на етническата група нуер в Судан, позволява на жените да действат като съпрузи при определени обстоятелства, британската антроположка Катлин Гоф предлага през 1959 година дефиницията да се модифицира до „жена и едно или повече други лица...“.[9]

Анализирайки брака при практикуващи полиандрия общности в Индия Гоф установява, че при тях липсва ролята на съпруг в обичайния смисъл – тази обединена роля е разделена между несъжителстващ „социален баща“ на децата на жената и нейни любовници, които са биологичните бащи, но нямат юридически права върху децата ѝ. Тези наблюдения карат Гоф да отхвърли сексуалния достъп като ключов елемент на брака и да го дефинира изцяло чрез легитимността на потомството – бракът е „връзка, установена между жена и едно или повече други лица, която осигурява на децата, родени от жената при обстоятелства, незабранени според правилата на връзката, пълни рождени права, като на нормалните членове на тяхното общество или социална прослойка“.[10]

Сбор от права

Британският антрополог Едмънд Лийч критикува определението на Гоф като прекалено рестриктивно и предлага бракът да се разглежда от гледна точка на различните права, които той установява. През 1955 година той твърди, че нито една дефиниция на брака не е прилоижима към всички култури и съставя списък от десет права, свързани с брака:[11]

  1. Да установява юридически баща за децата на дадена жена
  2. Да установява юридическа майка за децата на даден мъж
  3. Да дава на съпруга монопол върху сексуалността на съпругата
  4. Да дава на съпругата монопол върху сексуалността на съпруга
  5. Да дава на съпруга частични или монополни права върху домашните и други трудови услуги на съпругата
  6. Да дава на съпругата частични или монополни права върху домашните и други трудови услуги на съпруга
  7. Да дава на съпруга частичен или пълен контрол върху собствеността, притежавана или с потенциал за придобиване от съпругата
  8. Да дава на съпругата частичен или пълен контрол върху собствеността, притежавана или с потенциал за придобиване от съпруга
  9. Да установява общ фонд от собственост – партньорство – в полза на децата от брака
  10. Да установява обществено значимо „отношение на родство“ между съпруга и братята на съпругата
Право на сексуален достъп

Стопанският антрополог Дюран Бел критикува основаната на легитимността дефиниция въз основа на факта, че някои общества не изискват брак за такава легитимност. Той описва брака, като „връзка на един или повече хора (мъже или жени) с една или повече жени, която им дава като общност право на поискване на сексуален достъп в рамките на домакинство и идентифицира жени, които имат задължението да отговарят на искането на тези конкретни хора“. С „като общност“ той описва случаите на родствени групи, които със заплащането на зестра запазват правото си върху потомството на жената, дори след смъртта на съпруга (левират). Под „хора (мъже или жени)“ Бел разбира и жените в дадена родствена група, които могат да изпълняват функциите на „социални бащи“ за децата на жената.[12]

Видове брак[редактиране | редактиране на кода]

По брой на участниците[редактиране | редактиране на кода]

Докато моногамията е форма на брак с двама съпрузи, при полигамията съпрузите са повече. Когато мъж е женен за повече от една съпруга едновременно без брачна връзка между съпругите, връзката се нарича полигиния. Обратно, когато жена е женена за повече от един съпруг едновременно без брачна връзка между съпрузите, бракът се нарича полиандрия. Брак с няколко съпрузи и съпруги се нарича групов брак.[13]

Сравнителните антропологични изследвания на брака по света показват силна корелация между интензивното орно земеделие, зестрата и моногамията – тя се наблюдава в широко многообразие от евразийски общества от Япония до Ирландия.[14][15] И обратното, повечето общества в Субсахарска Африка, практикуващи екстензивно окопно земеделие, показват корелация между купуването на булката и полигамията.[14] Статистическите анализи показват и корелация между нарастващия размер на обществото, вярата във „висши божества“ и моногамията.[16] Молекулярни изследвания на генетичното многоолразие на човечеството показват, че сексуалната полигиния е типична за хората до прехода към уседнало земеделие – т.нар. Неолитна революция, протекла преди около 10 до 5 хиляди години в Европа и Азия и по-късно в Африка и Америка.[17]

В различните общества се наблюдава различна степен на търпимост към полигамията като културен идеал и реална практика. Според антропологично изследване, обхващащо 1231 общества в периода 1960 – 1980 година, 186 от тях са моногамни, 453 с инцидентна полигиния, 588 с по-честа полигиния и 4 с полиандрия.[18] В същото време са вероятни значителни разлики между приемането на полигамията и нейното практикуване, главно поради по-големите разходи на полигамните домакинства, а точните оценки се затрудняват и от провната забрана на полигамията в много страни.[19] В западната култура отношението към полигамията е отрицателно и се свързва с нарушения на човешките права като домашно насилие и принудителен брак, а повечето страни в света не позволяват полигамията.

Моногамия[редактиране | редактиране на кода]

Моногамията е форма на брак, при която човек има само един брачен партньор – през целия си живот или в даден момент (серийна моногамия).

В страните, не позволяващи полигамията, човек, сключил брак с повече от един съпруг едновременно, е в състояние на двуженство. В такива случаи обикновено вторият брак се смята за юридически недействителен, като извършителят може да бъде подложен на различни наказания, според съответната юрисдикция.

В много страни, поддържащи моногамията, има възможност за относително лесно прекратяване на брака – развод. В много западни страни честотата на разводите доближава 50% от браковете, като сключващите повече от един брак го правят средно по около 3 пъти. По този начин разводите и повторните бракове водят до серийна моногамия – множество бракове, но само един съпруг във всеки отделен момент. Тази система наподобява оглавяваните от жена семейства в Бразилия, Антилските острови и Мавриций, при които има честа смяна на несключили брак партньори. Като цяло към серийната моногамия се отнасят между 16% и 24% от моногамните бракове.[20]

Серийната моногамия създава особен вид родства – така бившите съпрузи често продължават си взаимодействат активно чрез трансфер на ресурси (издръжка) или споделени грижи за общите деца. Това може да доведе до формиране на разширени семейства – няколко свързани по този начин домакинства с мобилни деца, които не се вписват в традиционния модел на моногамното семейство.[21]

Полигиния[редактиране | редактиране на кода]

Полигинията е най-разпространената форма на полигамия. В повечето общества с полигиния съпругите имат равен правен статут, макар че съпругът може да има лични предпочитания. Друга форма на фактическа полигиния е конкубинатът, при който една жена има пълните права на съпруга, а останалите имат ограничени права, но връзката им с мъжа е правно призната.

В обществата, приемащи полигинията, не всички бракове са полигинни и обикновено на практика преобладават моногамните бракове. Антрополози, като Робин Фокс, приписват на тази особеност ефективността на полигинията като система за социална подкрепа: „Това често е означавало – предвид неравновесното съотношение на половете, по-високата детска смъртност при мъжете, по-кратката им продължителност на живота, загубата на мъже във военно време и т.н. – че жените са оставали без финансовата подкрепа на съпрузите. За да се коригира това състояние е необходимо жените да бъдат убивани при раждане, да остават без брак, да стават проститутки или да бъдат изолирани в безбрачни религиозни ордени. Системата на полигиния има предимството, че осигурява, както правят това мормоните, дом и семейство за всяка жена.“[22]

Въпреки тези аргументи, полигинията обикновено дава на мъжете несиметрични предимства. В някои случаи има голяма разлика във възрастта между съпруга и най-младата му съпруга, което допринася за неговата по-голяма сила във връзката. Полигинията може да предизвиква напрежения и в рамките на половете – съперничество между мъжете за съпруги и между съпругите в едно и също домакинство. Изследвания показват, че при полигинията отношенията на жените с останалите съпруги, както и с женските роднини на съпруга, оказват по-силно влияние върху техния живот, отколкото тези със съпруга.[23] В някои общества този проблем се ограничава, като съпругите са роднини, обикновено сестри – смята се, че предходната връзка между тях намалява възможните напрежения в брака.[24]

В много страни в Африка се въвеждат правни ограничения на полигинията, но тя е заменена от фактическа полигиния, която не включва вече забранените официални полигинни бракове, но практическите битови и междуличностни отношения продължават традиционните практики. Освен в Африка, подобно явление се наблюдава и в други части на света, например при мормоните и някои мюсюлмански семейства в Съединените щати.[25]

В някои общества, като ловеду в Южна Африка и нуер в Судан се наблюдава особена форма на полигиния, при която ролята на съпруг се изпълнява от жени от аристокрацията. Там това е средство за законно разширение на владетелските династии чрез включването в тях на децата на съпругите.[24]

Религиите имат различно отношение към легитимността на полигинията. Тя е позволена в исляма и конфуцианството, докато юдаизмът и християнството, макар в техните свещени текстове да се споменава полигинията, днес изрично я забраняват.

Полиандрия[редактиране | редактиране на кода]

Групов брак[редактиране | редактиране на кода]

По пола на участниците[редактиране | редактиране на кода]

Разнополов брак[редактиране | редактиране на кода]

Разнополова двойка сключваща брак

Еднополов брак[редактиране | редактиране на кода]

Еднополова двойка сключваща брак

Детски брак[редактиране | редактиране на кода]

Временен брак[редактиране | редактиране на кода]

Съжителство[редактиране | редактиране на кода]

В правото[редактиране | редактиране на кода]

В правото също като брачен съюз. Редът за сключване на брак и произтичащите от него правни последствия варират значително в различните страни и дори между различни обществени групи в една и съща страна.[26] Те са предмет на брачното право, дял на по-общото семейно право. Сред основните юридически последствия на брака в повечето страни са солидарната отговорност на съпрузите за задължения, установяването на общност на собствеността на съпрузите, създаването на родство по съребрена линия между семействата на съпрузите.

Традиционно в християнския свят сключването на брак е извършвано от църковните институции (църковен брак), но след 16 век в много страни се утвърждава и гражданският брак, регистриран от държавната администрация. В много юрисдикции двете форми имат еднакъв правен статус, а в други, например в България, правни последствия има само гражданския брак.

Според чл. 46 на българската конституция, бракът е доброволен съюз между мъж и жена, и за законен се признава само гражданският брак.

В религията[редактиране | редактиране на кода]

Християнство[редактиране | редактиране на кода]

Християнски брак в Япония
Гравюра от 15 век на брачна церемония в Германия

Християните смятат брака за Божи дар, но различните клонове на християнството го интерпретират по различен начин – като тайнство, свещена институция, или като договор, споразумение.[27] От самото възникване на Църквата въпросите на брака са основни в правната и богословска литература,[28] като в основата на християнската традиция в тази област е учението на самия Исус Христос и текстовете на апостол Павел.[29]

В литургичните църкви (Православна, Римокатолическа, Англиканска) бракът се разглежда „свето венчание“, свещено тайнство, което представлява израз на Божествената благодат. В западния ритуал тайнството се извършва от самите съпруг и съпруга, а присъстващият епископ, свещеник или дякон само служат за свидетели на съюза им и ги благославят. В източния ритуал тайнството трябва да се извърши от епископ или свещеник. Докато Англиканската и Православната църква допускат развод при определени условия, католицизмът напълно го отхвърля и допуска повторен брак само при обявяване при изключителни обстоятелства на предходния брак за недействителен.[30]

Повечето протестантски църкви не разглеждат брака като свещено тайнство, смятайки го за светска, а не за религиозна институция. В същото време те го разглеждат като договорно споразумение между съпрузите пред лицето на бога и го поощряват като прослава на Бог чрез демонстриране на любов към света. Макар че разводът не се поощрява и от протестантските църкви, повечето от тях допускат развод и повторен брак.

Ислям[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от християнството, ислямът разрешава многоженството, като поставя ограничението съпругът да има най-много четири жени едновременно, при условие, че поделя времето и собствеността си поравно между тях. За сключването на брака е необходимо съгласието както на булката, така и нейния настойник.

От гледна точка на Шариата, минималните задължения в мюсюлманския брак са съпругът да осигурява ежедневните разноски на съпругата (жилище, облекло, храна), а съпругата да отглежда децата им в духа на исляма. Останалите права и отговорности се уговарят между съпрузите и могат да бъдат включени в сключван преди самия брак договор.

Бракът трябва да бъде сключен в присъствието на поне двама надеждни свидетели със съгласието на бъдещите съпрузи и на настойника на булката. За тази цел е достатъчно да се произнесе определена религиозна формула в присъствието на духовник, след което бракът може да бъде консумиран. Сватбеното тържество може да се проведе дни или месеци по-късно, когато двойката и семействата им решат да обявят брака пред по-широк кръг хора.[31][32][33]

Индуизъм[редактиране | редактиране на кода]

Сикхизъм[редактиране | редактиране на кода]

Юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]

Юдаизмът разглежда брака като най-желана форма на жизнен статус на човека и вижда в него институция създадена от Бог още от времето на Сътворението. Според Библията цел на брака е взаимопомощта между мъжът и жената (Бит. 2:18), тяхната физическа близост (Бит. 2:24) и продължението и увеличаването на числеността на човешкия род (Бит. 1:28).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Haviland 2011.
  2. Schick 1999.
  3. Vucheva 2013.
  4. Bell 1997, с. 237 – 254.
  5. Gerstmann 2004, с. 22.
  6. Westermarck 2003, с. 71.
  7. Westermarck 1936, с. 3.
  8. Royal Anthropological Institute 1951, с. 110.
  9. Gough 1959, с. 23 – 34.
  10. Gough 1968, с. 68.
  11. Leach 1955, с. 183.
  12. Bell 1997, с. 237 – 254.
  13. Zeitzen 2008, с. 3.
  14. а б Goody 1976, с. 7.
  15. Ember 2011, с. 27 – 30.
  16. Roes 1992, с. 53 – 58.
  17. Dupanloup 2003, с. 85 – 97.
  18. Gray 1998, с. 86 – 136.
  19. Zeitzen 2008, с. 5.
  20. Fox 1997, с. 34.
  21. Simpson 1998.
  22. Fox 1997, с. 48.
  23. Zeitzen 2008, с. 125 – 127.
  24. а б Zeitzen 2008, с. 9.
  25. Zeitzen 2008, с. 17, 89 – 107.
  26. Leach, Edmund. Marriage, Family, and Residence. The Natural History Press, 1968. ISBN 1121644708.
  27. Marriage and weddings. // BBC, 2009. Посетен на 12 август 2010.
  28. Batey, Richard. New Testament nuptial imagery. Brill Archive, 1971. с. 1.
  29. Witte Jr., John. From Sacrament to Contract: Marriage, Religion, and Law in the Western Tradition. Westminster John Knox Press, 1997. ISBN 0664255434. с. 39 – 40.
  30. Christianity: marriage and divorce. // GCSE Bitesize. BBC, 2010. Посетен на 12 август 2010.
  31. The method of pronouncing the marriage formula. // sistani.org, 2010. Посетен на 6 септември 2010.
  32. Marriage formula. // sistani.org, 2010. Посетен на 6 септември 2010.
  33. Conditions of pronouncing Nikah. // sistani.org, 2010. Посетен на 6 септември 2010.
Цитирани източници
  • ((en)) Bell, Duran. Defining Marriage and Legitimacy. // {{{journal}}} 38 (2). 1997. DOI:10.1086/204606. с. 237 – 254.
  • ((en)) Dupanloup, I и др. A recent shift from polygyny to monogamy in humans is suggested by the analysis of worldwide Y-chromosome diversity. // Journal of Molecular Evolution 57 (1). 2003. DOI:10.1007/s00239-003-2458-x. с. 85 – 97.
  • ((en)) Ember, Carol R. What we know and what we don't know about variation in social organization: Melvin Ember's approach to the study of kinship. // Cross-Cultural Research 45 (1). 2011. DOI:10.1177/1069397110383947. с. 27 – 30.
  • ((en)) Fox, Robin. Reproduction & Succession: Studies in Anthropology, Law and Society. New Brunswick, NJ, Transaction Publishers, 1997.
  • ((en)) Gerstmann, Evan. Same-sex Marriage and the Constitution. Cambridge University Press, 2004.
  • ((en)) Goody, Jack. Production and Reproduction: A Comparative Study of the Domestic Domain. Cambridge, Cambridge University Press, 1976.
  • ((en)) Gough, E. Kathleen. The Nayars and the Definition of Marriage. // {{{journal}}} (89). 1959. с. 23 – 34.
  • ((en)) Gough, Kathleen. The Nayars and the Definition of Marriage. // Marriage, Family and Residence. New York, Natural History Press, 1968.
  • ((en)) Gray, J. Patrick. Ethnographic Atlas Codebook. // World Cultures 10 (1). 1998. с. 86 – 136.
  • ((en)) Haviland, William A. и др. Cultural Anthropology: The Human Challenge. 13th. Cengage Learning, 2011. ISBN 978-0-495-81178-7.
  • ((en)) Leach, Edmund. Polyandry, Inheritance and the Definition of Marriage. // Man 55 (12). Dec 1955. DOI:10.2307/2795331. с. 183.
  • ((en)) Roes, Frans L. The Size of Societies, Monogamy, and Belief in High Gods Supporting Human Morality. // Tijdschrift voor sociale wetenschappen 37 (1). 1992. с. 53 – 58.
  • ((en))  Notes and Queries on Anthropology. Royal Anthropological Institute, 1951.
  • ((en)) Schick, Eleanor. Navajo Wedding Day: A Dine Marriage Ceremony. Cavendish Children's Books, 1999. ISBN 0761450319.
  • ((en)) Simpson, Bob. Changing Families: An Ethnographic Approach to Divorce and Separation. Oxford, Berg, 1998.
  • ((en)) Vucheva, Elitsa. Europeans marry older, less often. // euobserver.com. euobserver.com, 2013. Посетен на 2013-09-05.
  • ((en)) Westermarck, Edvard. The Future of Marriage in Western Civilization. Books for Libraries Press, 1936. ISBN 978-0-8369-5304-6.
  • ((en)) Westermarck, Edvard. The History of Human Marriage Volume 1. Kessinger Publishing, 2003, [1922]. ISBN 0-7661-4618-9.
  • ((en)) Zeitzen, Miriam Koktvedgaard. Polygamy: a cross-cultural analysis. Berg, 2008. ISBN 1-84520-220-1.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]